Учителят Като Съкровена Мистерия

Новото слизане на Учителя, представено от Елеазар Хараш

В тази публикация са подбрани текстове от една изключителна книга на Елеазар Хараш - “Учителят като Съкровена Мистерия” издадена от Света на Книгите ООД /svetanaknigite.com, svetanaknigite.bg/

Тази Книга представя
Новото Слизане на
Учителя Беинса Дуно.
Това е Живото Слово на
Учителя, Който говори
по Нов начин.
Новото Слизане на
Учителя е представено от
Елеазар Хараш.

УЧИТЕЛЯТ КАТО СЪКРОВЕНА МИСТЕРИЯ

Аз поставям Началото и след Мене тръгват милиони същества да работят. Но Началото само по себе си е Безпределно и Неведомо, то никога не се изчерпва.

Когато Аз работя, всички сътворени и несътворени същества се усъвършенстват. Така Бог излива неизразимите Си блага върху тях. Когато Аз работя, Бог в Мен се проявява все по-съвършено. И в това съвършенство се зараждат милиони същества. Те възкръсват и участвайки в Моя Живот, те се усъвършенстват. И когато всички възкръснат и се обожествят, трябва да преминат през Мен и да се върнат в Лоното на Безмълвната Мистерия. Аз съм Мостът. Всичко това ще стане след милиарди години. И Аз винаги ще бъда Мост, защото съм Съкровена част от тази Мистерия.

Учителят не говори с думите, а с Присъствието на Незнайното, и затова Той има особен магнетизъм.

Извън Блаженството и извън Божествения Живот има скрита Тайна и това е най-съкровената Област на Истината. А Блаженството и Божественият Живот са само отраженията на Това, Което не може да се назове. В това Място, Което е Неназовимо, живее Учителят и ви очаква.

Всеки Учител е заобиколен от Ангели, защото Той носи в Себе Си Нетленно Богатство, което е Жива храна за тях. Величието на Учителя се крие в Неговото Присъствие. Във вътрешния свят на Учителя има две положения. Външното положение на вътрешния свят е Присъствие чрез Дух и Истина, а вътрешното положение на вътрешния свят е Присъствие чрез Абсолютното Небитие. Първото храни съществата, а второто ги вдъхновява.

Много пъти Аз съм минавал през това, което се нарича роден и нероден, но в действителност Аз никога не съм се раждал и не съм умирал. Аз винаги съм съществувал като роден от Истината.

Страданието, през което Аз съм минал, е Тайна в Тайната. Не е необходимо да знаете повече от това.

Ако вие мислехте като Мене, щяхме да се срещнем извън живота и смъртта, извън знанието. Къде щяхме да се срещнем? – В Обетованата Земя. Това е Неизреченото Име на Истината.

Ти никога не можеш да разбереш кой съм, но можеш да разбереш помощта Ми. Но помощта е само част от Мене. Никой не може да разбере кой съм Аз. Никой и никога няма да Ме разбере. Достатъчно е да съм ви близък. Никой не може да Ме разбере. И никой не може да Ме избира за Водач и Учител на своя Път, защото Аз съм, Който избира.

Когато говоря, Аз извървявам един път към Себе Си. Когато разбулвам, Аз оживотворявам Себе Си. А когато всичко утихне – и говорът, и разкритията – Аз се сливам с Мистерията на Живота. Който иска да Ме намери, той трябва да придобие превъзходство над говора и мълчанието.

Само Този, Който може да изрази Неизразимото на достъпен език, може да се нарече Учител. Учителят познава Съкровената Светлина на Словото и Словото Го познава. Учителят и Словото живеят в Мистично Единство. Учителят е Субстанция на Неизразимото.

Учителят е част от Универсалното Съзнание на Бога. Учителят е изразител на Съкровената природа на Бога. Учителят е част от Универсалното Съзнание на Древния Незнаен. И в този смисъл Учителят е изразител на най-съкровената природа на Бога. Бог в Своите прояви е също, както и Учителя, Несътворено Същество и Несътворена Субстанция. Те действат от позицията на Несътвореното и затова са Единни. Ако бяха сътворени, тогава те трябваше да растат и да се развиват. Само сътворените същества могат да растат и да се развиват и само Несътворените същества могат да се проявяват като Неизменна Любов. В този смисъл Учителят е Всемирен Спасителен Лъч.

Когато съм на лекциите, Аз съм приел Слънцето в Себе Си и говоря чрез Духа на Слънцето. Когато съм извън лекциите, Аз съм поставил Слънцето на почетно разстояние. По този начин Аз изследвам Дълбините и Тайните на Духа. И затова, когато идвате при Мен, Аз не винаги съм учтив, а вие не разбирате този закон. Аз имам и трети Път на проучване на нещата. Това е, когато живея извън Слънцето и извън Духа. Тогава правя Своите тайни наблюдения, защото щом съм извън нещата, мога да ги прониквам. Има и четвърти Път, за който не искам да говоря… Четвъртият Път – това е Наблюдение на Неизменното от позицията на Неизреченото. Тук не се съставят мнения и изводи, защото от позицията на Неизреченото нещата остават неизречени. Това е най-трудният Път.

Истинският Учител е Един. На външен план Той символизира Абсолютното Единство. На вътрешен план Той е Незнаен. Ето защо думата Учител е така Свещена. В тази дума е скрита идеята за Несътвореното. Учителят може да учи и отвън, и отвътре. Но истинското обучение е на вътрешен план.

Аз никога не разкривам напълно Свещените Тайни на Живота, а само загатвам и насочвам. Аз мога само да въведа ученика в тайната Дълбочина на това Свещено Пространство, в което се крие Това, Което се нарича УЧИТЕЛЯТ.

Ученикът трябва лично да се срещне с Лицето на Учителя, с Неговото най-вътрешно Лице, Което няма образ, фигура или изражение. И когато ученикът види това Лице, той ще се докосне до Това, Което се нарича: УЧИТЕЛЯТ като Непознаваема Мистерия. Това ще бъде истинското Начало на Вечното Търсене, защото който е видял това Лице, той забравя всичко друго.

Аз не говоря за този Господ, който се проповядва. Аз говоря за Непознатия. Най-непознатият е най-близкият до съществата. Всеки, който Го търси с Любов, ще бъде избран от своя Учител. Бог е Светлината на Живота, Любовта е Пътят към тази Светлина, а Учителят е Мистерията, Която обединява Бог и човека. Учителят е скрит в Мистерията на съзнанието, но Той може да живее и извън съзнанието, защото е навсякъде. Тези, които живеят в съзнанието си, те трябва да изучават езика на Светлината. А тези, които постигнат най-високата степен на съзнанието си, те могат да се освободят от Светлината и да заживеят заедно с Учителя не чрез закона на Светлината и общуването, а чрез Необщуването, чрез Абсолютния Закон на Сливането. При истинското Сливане има само Едно Същество.

Аз дойдох от най-отдалечения свят. Аз дойдох в България, но не само за България, защото Центърът, от Който дойдох, обхваща всички същества и съзнания. Аз идвам от Абсолютното Небитие. Аз идвам от Мистерията на Небитието. Аз съм и Път, и Цел.

Аз говоря за Незнайната Любов. Тази Любов е била преди живота и смъртта. За нея не може да се говори. Аз живея в тази Любов, но за нея не съм ви говорил. Аз още не мога да говоря за Любовта като Принцип, защото ако трябва да говоря за тази Любов, светът не трябва да съществува. Щом съществува свят, не съществува Любовта. Човек трябва да придобие Изначалната си Основа, която е извън света. Той трябва да познае напълно своята Душа и своя Дух и чак тогава може да се изнесе Любовта като Принцип. Любовта като Принцип е заключена в Учителя. Тази Любов е Мистичната Светлина на Учителя, която озарява само чисти духовни същности. Принципът на Любовта не позволява нечистият да бъде озарен.

Аз ви изнасям най-великата наука – науката за Бога. Аз ви говоря за Неизявеното. И само Любовта може да ви доведе до Мен, защото Аз и Неизявеното сме Едно Цяло. Аз слязох и говорих, но още не съм се изявил. За Мен няма условия в света да се изявя. И затова си избрах ученици, които подготвям като предвестници на най-великата наука.

Пътят, който Аз съм извървял, ще бъде извървян от цялото човечество. Това ще отнеме хиляди и милиони години, защото този Път е бавен и продължителен Божествен процес. Първо Аз се научих да разбирам сърцето Си. Когато пречистих сърцето Си, то стана Моята опора и Аз му се доверих. После Аз се научих да разчитам на ума Си. Когато Аз преобразих ума Си, той стана най-послушният слуга на Духа, той стана Моя опора. После започнах да разчитам на Душата Си, т.е. на Неизменната Любов, която е вродена в Мен от извечни времена. Така познах безсмъртието на Душата Си. После се научих да разчитам на Духа в Себе Си. Духът, това е Искрата от Живия Пламък – това е друга дълбока опора в Моя Живот. Щом разчитам на Себе Си, и Бог разчита на Мен, а щом Бог разчита на Мен, и Древният Незнаен е Едно с Мен. Така Аз бавно и постепенно вървя от знайното, което е сърцето, към Несътвореното, Което е Духът, и към Непознаваемото, Което е АБСОЛЮТЪТ и Което е Мистерията, в Която Аз живея.

Ученикът се движи между живота и смъртта. Най-дълбокото, което може да постигне ученикът – това е Дълбочината на Небитието. Това е неговият Дух, който е граница между Отвъдното и Надотвъдното. Учителят е единственото Същество, Което живее извън Небитието. Той живее извън пределите на Духа, не само защото е част от Великата Мистерия, а защото е самата Мистерия. И Битието, и Небитието са относителни. И Битието, и Небитието съществуват, защото са нереални. Само Абсолютното Небитие не съществува, защото е Бездънна Реалност. Тази Реалност е Учителят в най-дълбокия смисъл на думата. Само Абсолютното Небитие е Неназовимо. И всеки, който го познае, не може да го назове. Това е Мястото, в което живее Учителят. Това е Мистичната Дълбочина на Живота. Това е Място за Мистични съзнания.

Думата УЧИТЕЛ е най-дълбоката дума. Тя обхваща всички светове и съзнания. Тя обхваща всички Реалности и същевременно с това тя е извън пределите на Реалността. Учителят, това е онази толкова дълбока вътрешна Същност, Която никой никога не е виждал – нито хората, нито Ангелите, нито Серафимите са Го виждали. Той само се усеща и всички пробудени и разумни същества Го усещат като близък, но никой никога не Го е видял.

Съвременните хора не са готови за Висшата музика, защото тя може да подкопае техните устои. И затова Аз още не съм започнал да свиря. В България Аз само загатнах музиката. Има една музика, пред която всички същества могат да се преклонят. Но тази музика може да се изсвири само пред тези, които са познали своята Съкровена Същност. Не е определено тази музика да се изнася в света. И затова тя стои навътре, в Заключено Място.

Щом ВЕЛИКИЯТ ИЗНАЧАЛЕН Ми нареди нещо, Аз съм във вечно разположение да Му служа. В това служене Аз безпределно се обновявам и в това обновяване Аз ставам все повече ТОЙ. Обновяването е Тайната на Живота.

Да превърна знайното в Незнайно, означава да вложа Духа Си в най-малките неща. И ето: Духът е слязъл. Духът е Отвъдното. Той е Небето на нещата. Той е Видимият и Невидимият. Той е Знайният и Немислимият… Аз съм скрит във видимото и открит в невидимото. Този, Който е скрит, трябва да бъде търсен. А Този, Който е открит – за Него трябва да се пожертваш.

Аз нося не само световната, но и Всемирната скръб. Аз съм приел тази скръб дълбоко в Себе Си, за да могат животните да станат деца на Светлината и хората да станат Синове на Виделината. Аз съм един от членовете на Всемирната Църква – Първосвещеник от времената още преди Атлантида.

Аз пожертвах целия Си живот за Изгубената Дума. Аз се пожертвах за Любовта и Бог се пожертва за Мен. Той се роди в Мен и върна Изгубения Ключ. Бог стана Мое Слово, Мое действие и Мое виждане. Аз и Бог сме Едно Цяло. А Намерената Дума винаги остава неизречена. Тя е Това, Което е повече от живота.

Аз ви оставих този Човек. Този Човек е Христос и Той пожела да ви помага. Да приемете Христос, това значи да приемете благата на Любовта. Ако не приемете Христос, това значи да приемете благата на света. Благата на света – това са всички видове болести и недостатъци. Това са благата, които разрушават образа на човека. „Аз ви оставих този Човек“ означава „Аз ви оставих Сина на Любовта“. Любовта е най-голямото наследство, което един Баща може да остави на своя Син. Любовта е тази сила, която съхранява Съкровеното. А когато дойдете до Съкровеното, тогава ще ви изнеса Учението, за което още не съм говорил… Изразът „този Човек“ символизира Свещения Принцип на Живота. Този Принцип на Любовта е част от Универсалната Мистерия на Небитието. Който е познал Любовта, той ще придобие Името на своя Учител, защото Любовта, това е Синът, а Името е Бащата. Това е Неизреченото Име. То никога не се произнася на глас.

Аз слязох при вас и ви избрах, за да ви говоря по оня начин, по който ви говорих в най-дълбоката Древност. И ако Ме любите с цялото си същество и упование, ще се докоснете до Несътворения Език. Там нашата среща ще бъде надблажена и Радостта ви ще трае всякога… Тези, които съм избрал, ще познаят Несътворения Език и ще познаят Моята Мистерия. Но това не означава, че в Мистерията има познаване. В познаването на Мистерията изчезва всяко познание. Тук Сливането е пълно. Тук е истинското Лице на Мистерията.

Ако Бог беше видим, нямаше да има какво да се търси. Понеже Бог е невидим и за Него е казано, че е на Небето, Аз започнах да Го търся и да Го издирвам. Колкото повече Го търсех, толкова повече Скрит и Невидим ставаше Той. И когато накрая Той Ме намери, Аз станах Мистерия и странник за световете. Който съумее да Ме търси чрез нетърсенето, той ще придобие Вдъхновението, което ще измести търсенето, и той ще стане част от Началото на Това, Което се нарича Мистерия, или Скритият в Скритото. Нетърсенето е крайният предел на търсенето. То е онази мярка, при която търсенето се превръща във Вдъхновение. То е онази мярка, при която търсещият е бил вече намерен. Да бъде намерен, това значи да бъде докоснат от Плода на всичките си собствени търсения. Така Мистерията се заражда от само себе си.

Много са учителите, но Един е Върховният Учител. Той учи пробудените чрез Тайната на Живота, която е скрита в самите Души. Той помага отвън, а учи отвътре. Един е Той… Върховният АБСОЛЮТ си е избрал Велики Учители, които вечно да ръководят Душите в техния Път. Тези Велики Учители са Велика Мистерия и сами по себе си са естествена част от Незнайното.

Аз работя така, както Господ работи. Събуждам се със зората и осветявам деня. Когато денят свърши, тогава Аз се събуждам във вътрешен план – там, където е Недостъпното Място. Тогава ставам Наблюдател. И когато се събуждам, и когато спя, Аз съм буден и живея в Господа. Законът за Учителя е: Будност във всички времена и епохи, Будност всякога. Учителят живее в Мистерията на Окото. Окото в своя най-вътрешен смисъл символизира Вечния Наблюдател и Този, Който е извън времената и световете.

Сега ще ви обясня двата принципа. Мария – това е Божественото. Тя се старае да живее по Божествен начин и Съкровеното знание идва при нея от само себе си. Другият принцип, Марта – това е човекът, който търси знанието. И колкото повече търси знанието, толкова повече изгубва Бога. И накрая Марта намира знанието, и то се превръща в нейната смърт. Марта е търсила смъртта. Мария живее Божествено и без усилие тя намира Живота. Аз харесвам и одобрявам пътя и на Марта, и на Мария. Но Аз не желая да вървя по техния път. Дълбоко в Духа има трети Път – той е Моят Път. Третият Път не е достъпен нито за човешкото, нито за Божественото. Той е достъпен само за 24-те Старци. Един Старец има по-голямо Вдъхновение от цялото човечество. Но Той се е домогнал до това след милиони години.

Аз съм Слуга на Бога и Аз съм Слуга на Вечността. Но извън Бога и извън Вечността вие ще Ме познаете като Този, Когото всякога сте търсили. Само този, който има Любов, може да Ме търси и да Ме намери. И когато Ме намери, ние ще се опознаем, без да се познаем. Непознаването съхранява Съкровеното.

Господ в Мен ви говори, Господ във вас Ме слуша. Аз съм само Преходът, чрез който ще влезете от времето във Вечността, а след време ще бъда Преход от Вечността към Мистерията. Аз съм Несътвореният Мост. Аз съм Пътят към Скритото Царство. Аз съм Пътят към Небитието. Аз съм Пътят към Това, Което не може да се определи. Това, Което не може да се определи, е Това, Което хората от милиони години търсят.

Когато произнасям дълбоко в Душата Си Божието Име, Аз се разтоварвам от бремето на целия свят. Когато произнасям дълбоко в Себе Си, в Мистерията на Своя Дух, Най-Святото Име на Бога, тогава Аз се разтоварвам от бремето на Вселената. И когато произнасям дълбоко в Себе Си Най-Древното Име, Аз вече съм извън света, извън Вселената и извън Вечността. Аз съм в Своя Дом.

В края на публикацията, следват Думи на Учителя от завършващата част на книгата:

“Това, което говоря Аз, е казано от Небето, а това, което ще говоря след време, ще бъде Ново и за земята, и за Небето. Аз още не съм започнал да говоря. Аз съм още в дълбокото предисловие на Свещената наука. Когато започна да произнасям Тайните на НЕИЗРЕЧЕНОТО и Принципите на ДРЕВНИЯ – това ще бъде началото на Възраждането на Първата Слънчева Раса.”

А дали Той е Започнал да произнася Тайните на Неизреченото и Принципите на Древния - нека оставим това на вътрешното усещане на всеки, който чете и слуша Словото Му. 

Из книгата “Учителят като Съкровена Мистерия”  

           издадена от Света на Книгите ООД /svetanaknigite.com, svetanaknigite.bg/