Когато си със Старец на разходка, Реалното Общуване е без разговор. Из "Дао – Древният Път" от Елеазар Хараш

Из "Дао – Древният Път" от Елеазар Хараш

Когато си със Старец на разходка, Реалното Общуване е без разговор. В Неизразимото разбираш. В Реалното Общуване навлизаш в Бога.

Дълбочината при Стареца е толкова голяма, че Словото вече е надминато и затова Лао Дзъ рядко е говорел. Това се отнася и за този, който е преживял Самадхи.

Словото не е началото – според Библията; това е погрешен превод. В Началото е Древният. Не е и Духът.

Според Лао Дзъ е необходимо Мълчание, Тишина и Дълбоко Възприемане.

В Окултната Наука се разказва за една разходка на Лао Дзъ с един негов съсед. Разходката траела около три часа. През целите три часа Лао Дзъ нищо не казал. Съседът казал две неща: „Колко е хубаво Слънцето!“ – напълно излишно; и другото: „Колко прекрасно утро!“. Само две изречения! Когато свършила разходката, Лао Дзъ му казал: „Когато излизаш с мен на разходка, не вземай този бъбривец със себе си – става въпрос за ума – защото аз не съм сляп. Аз видях, че Слънцето е прекрасно“.

Искам да кажа: Ако не разбереш Тайната на Мълчанието, то ще се превърне за тебе в бреме, в тежест. И вместо Мълчанието да ти помага и Тишината да те обогатява, те ще те смущават.

За всички неразумни Мълчанието и Тишината са опасност и тези хора се давят в тази област, макар че Мълчанието и Тишината са Вечна Истинска Благодат.

Когато кажеш: „Какво прекрасно утро“ и „Какво прекрасно Слънце“, ти се отделяш от своята Дълбока Същност – това е Вътрешен Закон. Когато дадеш ход на ума, ти мислиш, че казваш нещо особено, защото е логично – „Колко прекрасно утро“; но ти си се отдалечил от своята Дълбока Същност, защото тя в мълчание навлиза в дълбочини, в тънкости, в духовни подробности, свързани с Тайната на Истината. Когато проговориш, ти затваряш Пътя на Душата, на своята Дълбочина, наречена Душата: тя има друго Име, но аз ще приема общоприетото – Душата.

Когато си със Стареца на разходка, Реалното Общуване е без разговор. В Неизразимото разбираш много по-дълбоко нещата. В Реалното Общуване навлизаш в Бога.

Ще обясня: Истината – това е Живот в Дълбоко Мълчание и Тишина. Тя живее в Нищото, в Пустотата, тогава се осъществява контактът.

Това означава, че познаването на Истината става в Нищото, в Дълбокото Изживяване – което не е разговор, в Тишината и Мълчанието – извън думите.

От Лао Дзъ произхожда Изразът: „Дао, което е Дао, не е Дао и Дао, което не е Дао, е Дао“. Това произлиза от Начина на Живот на Стареца и преведено означава: Богът, Който вие знаете, не е Истинският Бог. Знайният Бог не е Реален. Но Богът, Който вие не знаете – Несъществуващият Бог, това е Реалността, Истинският Бог. Това е Дао, което е Дао.

Това означава, че Преданието от Учител на ученик не е знание, не е слово, а Изобилен Живот – предаване на Живот, предаване на Дух.

Когато Лао Дзъ предпочита мълчаливата разходка, иска да каже, че Съкровеното действа само там, където словото се забравя.

Това означава, че работата на Духа се извършва в Уединение – не усамотение, което означава процес на ума, на разделение. „У Единния“ означава: Уединение. Кабалистически това са различни пътища, коренно различно светове.

Елеазар Хараш – из книгата „Дао - Древният Път“