Това, което боготвориш, то те храни. Из "Египетски Афоризми и Магия"

Ние сме Невидими Същества, облечени в странна материя, и затова хората се заглеждат в нас – те търсят Невидимото в нас.

Това, което боготвориш, то те храни. Из "Египетски Афоризми и Магия"

Елеазар Хараш казва в предговора на книгата:

Ние сме Невидими Същества, облечени в странна материя, и затова хората се заглеждат в нас – те търсят Невидимото в нас.

Тук, в Египет, животът се е раждал от смъртта. Те взаимно се обновяват, докато човекът се завърне в Мистерията.

Извадки от книгата:

Едно от най-важните магични животни (в Древен Египет) е Соколът: Въплъщението на Хор и Пазителят на Царското Достойнство. Глава 134 от Книга на Мъртвите гласи следното: „Думите се изговарят над стоящ Сокол с Бяла Корона на главата и над Атум, Шу, Тефнут, Геб, Нут, Озирис, Изида, Сет и Нефтис - изрисувани в Бяло - върху нова чаша, поставена в лодка,  с образа на щастливеца, когото желаеш да прославиш, помазан в Червено. Пред тях се изгаря тамян“.

Древните египтяни са използвали магията навярно, защото цивилизацията, тази тънка нишка между всички форми на живота, им напомняла на борба с Реалността - на всекидневна битка, която не предлага успех на страхливия и неспособния. Нима нашият опит с реда в света не води до същото заключение?

Когато очите на египетския магьосник се отворят за света, те го пресъздават: пустинята, това е земята на Сет, Червения, мястото, в което се отприщва опасният сблъсък между неконтролирани сили, които веднъж овладени, позволяват раждането на облагородената земя - на жилището на Хор; докато фараонът, магьосникът сред магьосниците, е „третият елемент“, този, който обединява двамата братя - вечните врагове и вечно неразделните. Магията, част от царското изкуство на фараона, позволява и на нас да съединим небето и земята.

Из книгата "Египетски Афоризми и Магия"