Питат Ме кой съм Аз. Аз съм Този, Който прониква навсякъде. — Ама как ще го докажеш? — Аз не доказвам, Аз прониквам. Аз съм нещо, което винаги ще ти се изплъзва. Аз съм друго Съзнание. Аз съм Съзнание, скрито в съзнанията. За Мен и животът, и смъртта не съществуват. Те са само забавление. Ако Ме погледнеш с Древното си чувство, ще разбереш, че Аз всякога съм бил. Но ти си изгубил сега това чувство и мислиш, че Аз изнасям някакво окултно учение.
Из "Мордот ин Махария - Мъдростта на Старците, книга първа"
Аз съм минал седем велики космически страдания на Моята душа и през две фази на Духа. Всемогъща и безусловна е Божествената реторта. В нея няма пощада, но тя е най-дълбокото милосърдие. През тази Божествена реторта Аз минах, за да се родя във Вечността на Истината.
Старците са издържали на Огромно Налягане, на Немислимо Търпение милиарди години. И затова те носят Истината в Себе Си, не я търсят. Старците са съществували милиарди години във Великотърпение и Любомислие. И когато Мълниеносната Истина ги е пронизала, те и устояли и станали Ослепителни Прасияния. Така те имали право да носят Истината на световете. Няма по-съществено нещо за световете от това определени души да са станали достойни да слезе Старец между тях. А когато Старец е слязъл, слязъл е Древният Свят..
Из "Мордот ин Махария - Мъдростта на Старците, книга втора"
Посвещавам този албум на Учителя, Който е Живо Присъствие в моя живот, в Когото дишам и живея и Който ме научи, че Любовта е всякога победа, че Любовта е Свещената стихия на Живота, че Любовта е пречистият Поток от Живот и че Любовта е изпълнението на всички закони. Който живее в Любовта, той живее в Бога, защото Бог е Източникът на Любовта. Любовта всякога има усърдие към Истината. В усърдието към Истината Бог се случва. Бог е Любов – и тази Любов не се доказва, тя се преживява, но трябва да влезеш в дълбините на тази Любов. На ватански, т.е. на Първичния Език, думата Любов се изрича като Девайра. Това е Праезикът на идеите, на Великите и Святи символи. Любовта е символ. Любовта символизира Вечното Жертвоприношение – и аз избрах Пътя на това Вечно Жертвоприношение като един-единствен дар към моя Учител. Благодарен съм, че Той ме прие завинаги..
Из "Пътят към Святата Истина. Албум, коментари Елеазар Хараш"