Ватанският език – Ватан. Из Словото на Елеазар Хараш

Ватанският език, понеже има огромна Светлина, той така е направен, че на този език не можеш да лъжеш

Ватанският език – Ватан. Из Словото на Елеазар Хараш

Ватанският език е най-първичният, дълбок и красив език. За Ватанския език не може да има никакво външно обучение, защото никакво външно обучение не може да даде Духа на Истината. Ватан се образува в човека само чрез Вътрешно обучение. Ако човек жадува за Истината, има кой да го обучава – този въпрос решава дали Висше Същество да се заеме с човека като Невидим Помагач.

Ватанският език, понеже има огромна Светлина, той така е направен, че на този език не можеш да лъжеш. Ако се опиташ да лъжеш, Светлината му е толкова голяма, че този език се отдалечава от тебе, и ти го изгубваш; така е устроен.

Ватанският език е пропит с Дух – той не е думи, не е слово. Ватан слиза от Шестото тяло, от Духа. По-надолу за него е много трудно, макар че понякога докосва Душата с прозрения, със светлина, с интуиция.

Учителя казва: „Най-древният език, който слиза на Земята, е Ватан“. Впоследствие езикът се е скрил, защото е свързан с тайната на вътрешното мълчание на Духа – това мълчание, което ни разкрива, че животът е неизговорим.

Ватанският език се е състоял от 61 букви аркани – букви пентакли, букви ключове на Свещеното Начало. От сянката на Ватанския език са се образували китайският, санскритският и еврейският, и другите хиляди земни езици, но този език е Първичният, който обединява всичките. Ватан е бил Древният език на Единството, за разлика от другите езици. Той е бил езикът на Абсолютното Единство, на Абсолютното Братство.

Ако Ватанският език се научи, другите езици вече нямат значение, защото човек ще може да разговаря с животните, с дърветата – ще види Бог скрит в тях, ще Го вижда навсякъде. Учителя казва, че съвременните езици са негативни. Например има думи с две значения, с пет значения, с десет значения и т.н., докато в Съвършения език думата има само едно значение. Ако ние с вас си говорим с Езика на Духа и на Душата, винаги ще се разбираме, но ако се намеси умът, става малко по-трудно. Защото съвременните езици са изтощени и те не могат да изразят Новото слизане на Духа. Духът вече носи Нов смисъл. Ватанските буквите са символи на Сияещи Същества. Единствено Любовта е Силата, даваща право да се проникне в тези букви.

От Любовта са произлезли Легендите за Първите неща. Легендата е творение на Духа и затова тя е обвита с Мистична атмосфера. Умът няма такава атмосфера. Легендата е наситена с Жизнена Тишина, наречена още Свещена Тишина. Да се домогне ученикът до тази Жизнена Тишина, това означава, че ученикът трябва да намери собствения си Глас – това е един Мистичен израз на Древния език. Това е Божият Глас в Душата, който освобождава ученика от космическата фантазия на ума.

Да намериш Божия Глас в себе си, това е свързано с вътрешните закони в Битието. Звукът на Божия Глас е твоето огледало, наречено в приказките магическо огледало. Да намериш този Глас в себе си, това означава да станеш Син на Преданието, така както е наречен Вотан – Син на Тайната. Вотан е един от най-древните и велики Учители, свързан с Древните Легенди за Слънцето.

Вотан е бил Учител на Боян Мага. Вотан е дал на богомилите Първообраза на Йоановото Евангелие и Откровение. Вотан – това е Синът на Тайната, а сам той остава Тайна неразгадана. Пред богомилите Вотан често е казвал: „Ела и виж Мистерията на Думите“, но пряко не е говорил. Много дълъг е Пътят, който е въведение в Света на буквите. Вотан е знаел, че Думата е запечатана Тайна и може да се разкрие само от Мистичния език на Духа.

Според Вотан, когато Буквите станат Съкровената Същност на човека, те се превръщат в Съкровено проникване в Древния. Свещените букви на Духа имат свои езотерични комбинации. Чрез тях буквите се сливат с определени Идеи в Безкрайността. Така те дават най-дълбока възможност да се тълкуват Думите. Например понятието Небесна Жена е с много дълбок смисъл – част от идеята е: очистване на Духа чрез самооплодяване.

Във Ватанския език Първата буква е една чертичка, минус – Небитието. Който познае Небитието си, своята Несътворена природа, той има най-реалната, дълбока Светлина.

В Древния език Думата Любов е символизирала Виделината, не светлината, т.е. това, което вижда вътре в светлината. Затова се казва, че Любовта вижда само себе си, или Бог познава само Себе Си. Това е свързано и с древната, ранната реч. Вотан казва: „Древният е дал на хората най-финото от Себе Си“ и това е изразено така: „И даде им Искра“. В тази Искра е Силата, която овладява равновесието на Мистичната змия. Това е Бялата змия, символ на Огнения свят.

Ватанският език е свързан с Диханието на Първичните творчески форми. Според този Древен и Първичен език се смята, че Любовта е Лицето на Вечността. Смята се, че Ватанските букви са направени от най-специално, невидимо Духовно Вещество. И за да проникне ученикът в тях, той трябва да събуди Вечността в себе си – тогава той ще види Живота и в камъка, защото тогава камъкът не е камък, а има вътрешен Духовен Образ.

Само на Свещения език е даден Живот. Свещеният език е Вечен Поток. Свещеният език е Името на твоя Несътворен Храм и този Свещен език е мостът от бездната към Слънцето. На Ватан древните атланти – най-висшите атланти, наречени толтеки, са общували с Невидимите Напреднали Братя.

Ватанският език е език на Боговете и е бил допуснат като компромис, защото някои от Боговете е трябвало да се въплътят на Земята и е трябвало да се поддържа връзката с Невъплътените Богове. Ватанският език е най-чистият сътворен език, но въпреки всичко той е отражение и сянка на Праезика. Той е бил просто една необходимост. И после след него тръгват всички други езици като друга необходимост.

Учителя казва: „Даже един Език има, по-стар от Ватанския“. Има стар и прастар Език, преди Ватанския език. Това е Език на Същността, Предвечен Език. Това е, когато хората са били още Чисти Духове. Тогава те са си говорили помежду си чрез Същността си, чрез Дълбочината си, чрез Излъчвания. След много хиляди и милиони години тези Излъчвания се превърнали в думи и в азбука. Но Езикът на Духа си остава Несътворен. Той е преди всяка азбука. И който е съхранил Същността си, той познава Езика на Бога.

Бог не спада към никаква народност – Той говори на Езика на Духа. Най-чист е този Език. Той е Езикът на Неизменната Любов. Любовта е разцветът на Безмълвието. Безмълвието е Езикът на Бога. Говорът, думите, езиците са нещо родено, нещо сътворено, като звездите, като слънцата, като хората. Безмълвието – това е Нероденото, това е Истинското Начало. Това е Езикът на Вечността. Езикът на Вечността не е слово, а Безмълвие.

Аумъ – Думата Аумъ е дума от този език, Безмълвния език – една от малкото изтръгнали се думи. Но тя е повече Безмълвна, отколкото звучаща, макар че в известен смисъл тя е звучаща Тишина. Думата Аумъ е Безмълвният звук, Вътрешният звук. Това е този звук, който просветлява човека, света и вселената, най-просветляващият звук.

Думата Аумъ е Ватанска дума и същевременно е Ватанското Име на Бога. Това е Универсалното Име на Бога. Освен това Аумъ се смята от Посветените за Магическата формула на Вселената. Затова всички молитви започват с нея и завършват с нея.

Думата Аумъ – това е Свещеният закон на Единството, но не може да се преведе. Това е въпрос на тотално окултно изживяване, мистично изживяване във Вътрешността на Душата. Няма превод, всеки лично трябва да се домогне, да изживее Слънчевото Братство, Първата Коренна Раса, вътре в себе си.

Из Словото на Елеазар Хараш