Десетте заповеди от Книгата на Изгрева. Из Аор Аваронор представени и споделени от Елеазар Хараш

Първата заповед гласи: Бъди безкрайност

Десетте заповеди от Книгата на Изгрева. Из Аор Аваронор представени и споделени от Елеазар Хараш

1 Първата заповед от Книгата на Изгрева. Първата заповед гласи: Бъди безкрайност.

Да бъдеш безкрайност, това е преодоляване на светлината, преодоляване на тъмнината. Да бъдеш безкрайност, това е преодоляване на доброто, преодоляване на злото. Светлината, тъмнината, доброто и злото не могат да живеят и да изпълнят безкрайността. Ако те влязат в нея, ще угаснат, защото има нещо, което им недостига. И затова човек твърдо трябва да избере пътя на себепознанието, защото чрез самопознанието той ще се завърне в своя пречист и свят Дух. Това е най-древната родина на човека, защото в този Дух е скрита Искрата, или Мистерията на Бялата точка. Тази странна Бяла точка може да странства и в тъмнината, и в светлината, и в доброто, и в злото, без да бъде обвързана с тях и без дори да бъде забелязана, освен ако тя сама се разкрие. Бялата точка е есенцията на безкрайността. Бъди безкрайност, сине мой.

2 Втората заповед от Книгата на Изгрева. Втората заповед гласи: Намери Храма в себе си.

Какво е това да намериш? Да намериш, това изхожда от идеята намерение. Да имаш намерение, значи да реализираш, значи да осъществиш. Намерението, това е тайна енергия, дадена в ръцете на душата да осъществи себе си като Храм, като вечен Храм. Намери Храма в себе си означава да реализираш собствената си космическа безкрайност. Който е намерил това, той създава жив Храм, който води по пътя към Незнайния. Да имаш Храм, означава да си намерил себе си. Това е целта на себепознанието. И същевременно това превишава целта, защото себепознанието е само прекрачване на мрака. То е само началото на безкрайността, а Храмът е основата за пътуването в тази безкрайност.

3 Третата заповед от Книгата на Изгрева. Третата заповед гласи: Познай себе си и ще отстраниш тъмнината и светлината.

Който е познал себе си, той вече няма враг. Той вече може да пътува към тайната на живота. Който не познава себе си, той е враг на себе си. Който е познал себе си, той се отделя и от тъмнината, и от светлината. Той вече не може да бъде ръководен нито от тъмнината, нито от светлината. Когато човек е познал себе си, той вече има само един ръководител – Истината. А що е Истината? Истината не е понятна, не е думи. Истината е същество. Истината е Прасъщност. Така същността заживява в Прасъщността.

4 Четвъртата заповед от Книгата на Изгрева. Четвъртата заповед гласи: Възлюби себе си повече от ближния.

Какво нещо е човекът? Човекът е една стара, изостанала цивилизация. Още в миналото човекът е станал част от мрака, а всеки, който е станал част от мрака, не е възлюбил себе си. И затова той се ражда и умира. И отново, и отново се ражда и умира, защото не е възлюбил себе си повече от всичко. Понеже не е възлюбил себе си, човекът си остава едно непрогледно царство, един необработен мрак, един хаос. И затова казвам: Възлюби себе си повече от всичко. Щом се възлюбиш, ти ще преработиш мрака в себе си, той ще започне да свети. Твоят собствен непрогледен хаос ще умре от само себе си. Щом възлюбиш себе си, ти ще осветиш собствения си мрак, ти ще засияеш в своята Божествена същност, ти ще се изтръгнеш от старата цивилизация на мрака, ти ще се завърнеш в своята Божественост. Това е родината на Боговете. И оттук нататък ти вече ще можеш да обичаш и ближния си, и животните, и всичко сътворено, защото в тебе няма да има нищо друго, освен Любов. Ето, това е изпълнението на четвъртата заповед.

5 Петата заповед от Книгата на Изгрева. Петата заповед гласи: Възлюби неизвестното.

Злото се страхува от чистото добро. Враговете се страхуват от  потока на молитвеното слово. Умът се страхува от прозренията. Тъмнината се страхува от тайнството на светлината. Страданието се страхува от спасението. Мракът се страхува от тишината. Всичко, което се страхува от нещо, разбира, че в това нещо е скрито неизвестното. Неизвестното е твоят вечен приятел. Възлюби неизвестното и ще имаш неземен мир в сърцето, небесен покой в душата и велика свобода в духа си. Само неизвестното може да те учи реално. Известното е избрало застоя. И затова казвам: Възлюби неизвестното.

6 Шестата заповед от Книгата на Изгрева. Шестата заповед гласи: Вглеждай се в мрака.

Вглеждай се в мрака, защото чрез вглеждане ти ще видиш себе си, ти ще познаеш себе си, ти ще познаеш своята същност. Ти ще бъдеш докоснат от Безименния Незнаен. Ти ще бъдеш докоснат от Неговата Реалност. Така ти ще придобиеш нещо от Неговото виждане. Ето защо вглеждай се в мрака означава: повикай себе си за новата Реалност.

7 Седмата заповед от Книгата на Изгрева. Седмата заповед гласи: Бъди постоянен.

Да бъдеш постоянен, значи тайната на живота да е пожелала да се запознае с тебе. Постоянството значи образуване на себе си. Постоянството значи узряване на себе си. Постоянството значи завръщане в себе си. Постоянството е тайнството на живота, защото след завръщането в себе си то дарява човека с откровение за 42000 висши светове. Благословени са единствено постоянно търсещите.

8 Осмата заповед от Книгата на Изгрева. Осмата заповед гласи: Мракът е изумителен приятел.

Кой може да разбере това? Нито човекът, нито човечеството, защото те малко или много са станали част от мрака. Мракът може да се преобърне. Той е преобърната светлина. Мракът може да бъде изумен, но само от този, който има метода на

безсмъртието. Който има този метод, той има нещо повече и от мрака, и от светлината, взети заедно. Това е наречено чистият Дух. Той е, който изумява мрака. И после той благодари на мрака за голямата трудност, защото мракът се е оказал изумителен приятел и благодарение на него Духът се е изтръгнал от самия себе си, от старата си същност.

9 Деветата заповед от Книгата на Изгрева. Деветата заповед гласи: Бъди неуязвим и потаен.

Човек е неуязвим, когато е познал покоя, който не принадлежи на света. Човек е неуязвим, когато е духовен, а не земен. Неуязвимият е неизменен дълбоко в себе си. Това е качество на чистия дух в него. Неуязвимият побеждава трудностите чрез приемане. Приемане значи преобразяване. Приемането е като отворена врата. Трудността влиза през тази врата и си мисли, че ще попадне в една стая, в която ще се застои. Но тя среща един необятен простор и се обърква. Просторът винаги я смущава. Това е да бъдеш потаен. Неуязвимият е неуязвим и потаен, защото е осъзнал, че Любовта е по-значителна от самия него. Тогава пък тя му дарява необятния си простор и заживява в него. Така човек става неуязвим. Тук в тази неуязвимост проблемите вече не са проблеми, трудностите се преобразяват, а изпитанията се поглъщат и разтварят.

10 Десетата заповед от Книгата на Изгрева. Десетата заповед гласи: Възлюби най-много от всичко невидимото.

Всичко, което ни заобикаля, това са идеи на невидимото. Ако възлюбим невидимото с една голяма любов, ние ще надраснем света, ще преодолеем вещите. Невидимото е по-явно от видимото. Когато възлюбим невидимото с голямата си любов, ние ще разберем, че всичко, което ни заобикаля и не ни заобикаля, е съзнание. Така ние ще подхождаме съзнателно към всичко. Всичко от атома до вселената е съзнателно. Ако възлюбим невидимото, ние ще опознаваме все повече нашата собствена невидима природа. Самият човек е невидимо, незнайно и безкрайно същество. Тялото на човека е копието, а оригиналът е съзнанието му. Когато човек възлюби невидимото, той ще се извиси, той ще се преобрази и ще стане вечно съзнание. Той ще стане едно чисто съзнание, което е неговата вечна природа. Що е животът? Животът, това е чистото съзнание. Що е човекът? Човекът е повече невидим, отколкото видим.