Изчезналите цивилизации и Падналите ангели: Историко-мистичен преглед - част 2

Когато хармонията се наруши и духовните закони се пренебрегнат, краят е неизбежен.

Изчезналите цивилизации и Падналите ангели: Историко-мистичен преглед - част 2

Продължение от част 1, която може да прочетете тук: Част 1

Агарта – подземното царство на тайните

Легендата за скритата земя: За разлика от Атлантида, Лемурия и Хиперборея, които се отнасят до изгубени континенти на повърхността, Агарта (наричана още Агартха, Агартти, Агарти) е митична цивилизация, която според легендите се намира във вътрешността на Земята. Концепцията за Агарта е тясно свързана с вярването в куха Земя – идея, че нашата планета има обширни обитаеми пространства под повърхността си (Agartha - Wikipedia). В будистката и индуистката традиция от векове съществуват истории за скрито подземно царство, често отъждествявано с Шамбала – земя на просветлени мъдреци. Западният свят обаче научава за Агарта сравнително късно: през XIX век френският окултист Луи Жаколио споменава „подземно царство на синовете на Бога“ (Les Fils de Dieu, 1873), а по-късно френският окултист Сен-Ив д’Алвейдър в книгата „Мисията на Индия“ (1886) подробно описва Агарта като таен център на духовна власт на земята (Agartha - Wikipedia) (Agartha - Wikipedia). Според тези описания, след потъването на древни земи (напр. Атлантида), оцелели посветени мъдреци се оттеглили в огромни подземни галерии и основали скрито общество, което нарекли Агарта. Столицата на това подземно царство била великолепен град, осветяван от собствен вътрешен източник на светлина (в някои версии – централно слънце във кухата земя).

Общество и технологии: Агарта е представяна като утопично място, управлявано от Царят на света – мистериозна фигура, върховен жрец и владетел, който държи древно знание и пази баланса на планетата (Agartha - Wikipedia). Обществото на агартианците е йерархично, но справедливо – съставено от посветени адепти или възнесени учители (т.нар. „Велико бяло братство“). В много езотерични учения се твърди, че тези възнесени учители в Агарта насочват тайно духовния напредък на човечеството по повърхността (Agartha - Wikipedia). Вярата в „Велика ложа на Агарта“ – подземен съвет на мъдреци – присъства в редица теософски и ню ейдж групи (Agartha - Wikipedia). За жителите на Агарта се разказва, че притежават изключително напреднали технологии, съчетаващи наука и духовност. Например, често се споменава за летателни апарати, наподобяващи „вимани“ (летящи колесници от индийските епоси), с които те могат да излизат на повърхността или да пътешестват в космоса. Смята се, че агартианците имат машини, черпещи енергия от земното магнитно поле, и кристали, чрез които осветяват градовете си. Социалният им живот е в хармония – няма болести, няма престъпления, защото всички следват висшите духовни закони. Някои дори предполагат, че населението на Агарта включва оцелели от други изчезнали цивилизации – например висши жреци от Атлантида, които след потопа намерили убежище под Хималаите.

Източници и окултни препратки: Макар историята за Агарта да звучи като модерна приказка, тя е вкоренена в някои религиозни и фолклорни разкази. В будистките легенди се говори за царство Шамбала, скрито някъде в Азииските планини, където царува благочестив цар (идентифициран понякога с бъдещия Буда Майтрейя). Тези разкази може би са повлияли на представата за Агарта. През 1922 г. полският пътешественик Фердинанд Осендовски публикува книга („Зверове, хора и богове“), в която твърди, че тибетски ламии му разказали за подземната страна „Агарти“, управлявана от Царя на света. Това пренася ориенталската легенда в западното въображение. В окултните среди на Европа между двете световни войни идеята става много популярна – дотолкова, че някои тайни общества я приемат буквално. Скандалната секта „Орденът на Слънчевия храм“ през 90-те години на ХХ век смятала, че със самоубийствен ритуал нейните членове ще стигнат до Агарта и ще се присъединят към възнесените учители там (Agartha - Wikipedia). Това показва силата на вярата в мистичното подземно царство. Друг любопитен елемент е противопоставянето между Агарта и Шамбала в някои окултни теории – едната била царство на светлината (дясната страна), а другата – на сянката (лявата страна) (Agartha - Wikipedia). Въпреки че традиционните източници не подкрепят тази дуалност, тя придава драматизъм на легендата.

Съдбата на Агарта: Строго погледнато, Агарта не е „изчезнала“ цивилизация – напротив, тя продължава да съществува скрита и до днес, според вярващите в нея. Обяснява се, че някога входовете към подземния свят били достъпни – например в пещерите на Тибет, Монголия, под пирамидите на Египет или в дебрите на Амазония. Постепенно обаче, след като човечеството на повърхността тръгнало по пътя на конфликтите и материализма, вратите към Агарта били затворени. Само избрани и чисти по сърце индивиди (йоги, шамани, посветени) могат да намерят пътя до това царство. Някои окултни писатели предполагат, че Агарта ще се разкрие отново, когато настъпи време на голяма нужда – например ако повърхностната цивилизация се самоунищожи, мъдреците от вътрешността ще излязат, за да помогнат за възраждането. Дотогава обаче, Агарта остава една от най-пленителните мистерии. Тя комбинира архетипния мотив за скрития спасителен център (като ковчега или убежището) с модерните представи за алтернативни светове. Независимо дали човек вярва буквално в съществуването й, митът за Агарта изпълнява дълбока духовна роля – напомня, че може би знанието на древните не е безвъзвратно изгубено, а е съхранено някъде, очаквайки нашето пробуждане.

(Източници: Saint-Yves d'Alveydre, Mission de l’Inde, 1886; Ferdinand Ossendowski, Beasts, Men and Gods, 1922; Louis Jacolliot, Les Fils de Dieu, 1873 (Agartha - Wikipedia); наследник в будистката традиция – легендите за Шамбала; статии за теорията за кухата Земя (Agartha - Wikipedia) (Agartha - Wikipedia).)

Падналите ангели – от небесата към бездните

Християнска традиция: Идеята за паднали ангели стои в сърцевината на християнската митология за произхода на злото. Според тази традиция в праначалото част от ангелите в небесата се възгордели и въстанали срещу Божия ред. Преданието говори за най-красивия и могъщ ангел – Луцифер („Носителят на светлина“), който пожелал да бъде равен на Бога. В книгата на пророк Исая има стих, който църковните тълкуватели свързват с тази случка: „Как падна ти от небето, Деннице, сине на зората!“ (Ис. 14:12). Луцифер и неговите сподвижници били свалени силом от архангел Михаил и верните му небесни войнства. В Откровението (12:7-9) също се описва война на небето, при която „драконът“ и ангелите му биват хвърлени долу. Така Луцифер се превръща в Сатана – падналият архангел, а ангелите, последвали го, стават паднали ангели или демони. Християнското богословие учи, че тези падения са се случили преди човешката история (Fallen angel - Wikipedia). Именно те обясняват наличието на зло – не като самостоятелна сила, а като изопачено добро, тъй като демоните са по природа ангели, но са се извратили по своя воля (Fallen angel - Wikipedia).

Книга на Енох и „Стражите“: Освен каноничните библейски текстове, в апокрифната литература на юдаизма и ранното християнство падналите ангели са описани подробно. Най-известният източник е Първа книга на Енох (ок. 2 в.пр.н.е.), особено частта „Книгата на Стражите“. Там се разказва, че 200 ангели-пазители (наречени ирини – „будни“) били изпратени да наблюдават човечеството (Watcher (angel) - Wikipedia). Водени от своя предводител Шемихаза (Самиаза), те се възжелали земните жени и решили да слязат на земята, да приемат плът и да се оженят за човешки дъщери (Watcher (angel) - Wikipedia). Тези паднали наблюдатели научили хората на различни забранени изкуства и знания, развращавайки ги (Watcher (angel) - Wikipedia). Ангел на име Азазел, например, научил мъжете да коват оръжия и мечове и жените на разкрасяване с грим и украшения – неща, които довели до насилие и суета (Watcher (angel) - Wikipedia). Други ангели разкрили тайните на магиите и астрологията на човечеството (Watcher (angel) - Wikipedia). От съюза на ангелите с жените се родили исполински същества – гигантите нефилими, които изпълнили земята с жестокост и кръвопролития (Watcher (angel) - Wikipedia). Виждайки покварата, Бог изпратил архангелите си да накажат падналите „Стражи“. Според Енох, архангел Рафаил оковал Азазел в пустинята, а архангел Михаил и Гавриил унищожили гигантите чрез битки помежду им. Като краен акт на пречистване Бог донесъл и Всемирния потоп, за да очисти земята от останалите нечисти създания (Fallen angel - Wikipedia). Телата на нефилимите били изтребени, но душите им останали като зли духове (демони), скитащи се по света (Fallen angel - Wikipedia). Техните бащи – падналите ангели – били затворени „в тъмница“ под земята до Страшния съд. Тази драматична история, макар и неканонична, била популярна в междузаветния период. В Новия завет има отзвук – посланието на Юда споменава ангели, „които не опазиха своето достойнство, а напуснаха собственото си жилище“ и са държани оковани в тъмнина за съда (Юда 1:6). Петър също загатва за ангели, хвърлени в „Тартар“ (Долна преизподня) за наказание (2 Петър 2:4-5) – като свързва това с времето на Ной и Потопа.

Възможни връзки с древните цивилизации: Митът за падналите ангели често се разглежда като алегория за изгубен златен век, последван от катастрофа. Някои съвременни изследователи на алтернативната история правят провокативни връзки: падналите ангели на Енох, които носели знание и технологии на първобитните хора, могат да се сравнят с митичните културни герои в легендите за Атлантида и другите изчезнали цивилизации. Например, легендите разказват, че бог Посейдон основал Атлантида и дал законите на атлантите – това прилича на тема за богове/ангели, даващи знание на хората. В Енох падналите „Стражи“ учат хората на ковачество, магия, астрология – умения, които тласкат цивилизацията напред, но и ускоряват моралния й упадък (Watcher (angel) - Wikipedia) (Watcher (angel) - Wikipedia). Така може да се направи паралел: Атлантите получават много знание (дали от богове, дали от мистериозни учители), стават могъщи, но това води до гордост и гибел. Сходно, преди Потопа човечеството получило знание от падналите ангели, но го употребило зло – резултатът бил Потопът, който унищожил тази „цивилизация“ на гиганти и герои (Fallen angel - Wikipedia). Някои окултни автори дори предполагат, че легендите за Атлантида и Лемурия могат да се впишат в библейската хронология на допотопния свят. Според тази гледна точка, атлантите били елитните потомци на смесването между „боговете“ (падналите ангели) и човеци, което обяснявало тяхната полу-божествена слава, както и защо Бог (или боговете) трябвало да ги унищожат. Разбира се, това е спекулативна интерпретация, но е показателна за начина, по който митологиите могат да се преплитат. В християнската традиция изчезването на древните цивилизации често се разглежда през призмата на моралното падение: било то гибелта на Вавилон, на дореволюционния свят при Потопа или падението на Содом и Гомор – причината винаги е грехопадението. Така и падналите ангели са олицетворение на грехопадение в небесен мащаб. Техният пример – същества от висш порядък, низвергнати заради гордост и похот – служи като предупреждение.

Образи и наследство: Падналите ангели са вдъхновявали безброй художествени произведения – от средновековните миниатюри до епичната поема „Изгубеният рай“ на Джон Милтън (1667). Милтън изобразява Сатана и легионите му като трагични герои, захвърлени от небето в огнената бездна – картина, възпроизведена по-късно от художници като Гюстав Доре (File:Paradise Lost 12.jpg - Wikimedia Commons). В апокрифите падналите ангели понякога дори се явяват като първи учители на човечеството – носители на цивилизация, но и на грях. Този двойнствен образ ги свързва с двойнствения наследник на някои изчезнали цивилизации в легендите: едновременно възхитителни и ужасяващи. В съвременната популярна култура падналите ангели често са романтизирани – появяват се в филми, книги и игри като бунтари, търсещи изкупление или жадуващи отмъщение. Но в религиозната памет те остават предупреждение за последиците от бунта срещу Божествения ред. Поуката е сходна с тази от Атлантида, Лемурия и Хиперборея – гордостта предхожда падението. Независимо дали става дума за народи или небесни духове, когато хармонията се наруши и духовните закони се пренебрегнат, краят е неизбежен (Fallen angel - Wikipedia). Падналите ангели са символ на тази космическа истина.

(Източници: Книга Битие 6:1–4; Първа книга на Енох (Watcher (angel) - Wikipedia) (Watcher (angel) - Wikipedia); Откровение 12:7–9; Юда 1:6 (Fallen angel - Wikipedia); Isaia 14:12; John Milton, Paradise Lost; Gustave Doré, илюстрации към Paradise Lost (Watcher (angel) - Wikipedia) (File:Paradise Lost 12.jpg - Wikimedia Commons).)