Съзерцание за Тишината, която се усмихна. Из Ра Авинор - Книга на Сиянията от Елеазар Хараш

В Началото беше Великата Тишина.

Съзерцание за Тишината, която се усмихна

Вгледах се в Тишината и видях, че тя няма лице, но тя ми се усмихна. 

Вгледах се в Тишината и видях, че тя няма сърце, но бях озарен.

 Вгледах се в Тишината и видях навред Покой, Покой и абсолютно Безмълвие. 

И открих, че има два вида Тишина: едната е мълвна, а другата – безмълвна. 

Едната мълви и навява Древно Предание, а другата Тишина беше толкова величествена, толкова безмълвна, сякаш беше неосветена, сякаш желаеше да остане вечно непозната.

В тази Тишина нямаше никакви звуци, никакви Предания, никакъв шепот, сякаш беше Бездна от Безмълвие и Дълбочина

И реших да разговарям с малката Тишина, и реших да я попитам знае ли тя Тайната на Голямата Тишина.

Малката Тишина само ме погледна и се усмихна. 

Попитах малката Тишина:

– Кой живее в Голямата Тишина? 

– Там живее Белият Владетел. 

– И попитах малката Тишина: Над кого владее Белият Владетел? 

– И каза ми малката Тишина: Белият Владетел владее над всички светове, но без да е Господар. Той владее, но не управлява. Той ръководи, но не упътва.

Той не говори, но отговаря. 

Аз съм Неговата Дъщеря, която ти отговаря. – Дълбокото никога не говори, 

защото всеки говор е ограничение. Дори и Свещеното Слово е отклонение, то нарушава Предвечния Покой. 

В Началото беше Великата Тишина. 

От нея се роди малката Тишина, която започна да говори на най-древния Свещен Език. Този Първичен Език е наречен Ватан, което .  значи „Одеянието на Великата Тишина“

Впоследствие този Свещен Език беше наречен „Словото“. 

И нарекоха това Слово Началото. Но не знаеха народите Тайната на Ватан. – 

Само аз, малката Тишина, мога да ти загатна една от Тайните на Великата Тишина. 

Тайната се състои в това, че само тези владеят Ватан, които са прекарали милиони години във Великата Тишина. 

Само 24 Същества са били избрани от Великата Тишина. 

Само те са устояли в Бездната на Безмълвието и затова са били наречени Старци. – Като каза това малката Тишина, тя се поклони и се усмихна.

Аз още тая в сърцето си спомена за Тишината, която се усмихна, и вярвам, че пак ще се срещнем.

Елеазар Хараш - из Ра Авинор - Книга на Сиянията - Книги на Съкровенията, в два тома