Потънкости на Отношението към нещата. Из Словото на Учителя Петър Дънов

Потънкости на Отношението към нещата. Из Словото на Учителя Петър Дънов

Предговор

Любов и Приемане

Тънкостта на Отношението към нещата е свързано с Любовта и Приемането. Когато Любовта приема трудността, Бог израства в човека и Бог преодолява трудността. Когато Любовта приема страданието, тя увеличава Бога и енергията в себе си, а когато човек се бори със страданието, губи енергията и Бога в себе си. В съпротивата енергията се губи. Приемането на страданието е изход от него, но малцина знаят това, а тези, които не знаят, се борят и го увеличават.

Любовта е метод на Нищото и затова кой може да я победи– Любовта е Бог в действие. Що е Приемането? Поглъщане. Приеми, за да преодолееш, и преодолей, за да се освободиш. Това, което приемаш с Любов, все повече го разтопяваш, както когато Слънцето приема леда – Слънцето не се бори, то просто изгрява.

Приеми съкровено всичко, което Бог ти дава. Учителя казва: „През каквито и изпити, мъчнотии и страдания да минаваш, ти трябва да запазиш в душата си едно Свещено чувство към Бога и да си кажеш: „Хиляди промени могат да станат с мене и около мене, но в Отношението на Бога към моята душа не може да има никаква промяна. Бог е Неизменен!“. Това е Вяра, Упование и Любов към Бога“.

Любовта е Съвършено Приемане. Ако приемем Бога с Любов, Той все повече ще се самосътворява в нас, но ако не Го приемем, Той си отива, без да ни се сърди. Ако приемем Бога, Той ще ни учи; ако не Го приемем, сами ще се учим. Приелият Бога някога ще стане Бог. Приелият Вдъхновението някога ще стане Вдъхновение.

Приемането на нещата е превъзхождане над тях и над света. Приемането е поглъщане. Такъв е Лао Дзъ – той е чудно обикновен и е много трудно да го познаеш, дори и да ти е съсед. Той е като изчезналото Дао. Но да станеш толкова обикновен, толкова приемствен, е дело на Дао. Лао Дзъ нищо външно не е правил в живота си освен само едно: Пълно Приемане на Дао. Той е живял тотално в това Приемане и затова е бил тотално неуязвим. Как ще го уязвиш – Дао го няма и все пак е тук.

Тънкостта на Отношението към нещата е Науката за Живота. Тънкостта на Отношението започва, когато си открил Бог в себе си. Само Той е Майстор на Отношенията в Науката за Живота. Само Той може постепенно да извайва Отношенията и Сам да се вселява в тях. Когато някога заживеем напълно в Него и станем Богоподобни, ще владеем себе си и ще се обменяме Богоподобно, Божествено. И това е, което сме изпуснали в своето минало, и затова сега се учим. Бог и Учителя всякога живеят незабележимо до нас и ако ние осъзнавахме това, щяхме да бъдем много внимателни за всяка дума и постъпка.

Тънкостта на Отношението е влизане в Необикновеното. Тънкостта е Древен Лъч, Изначален Подход, чрез който Сам Той, Бог, влиза в Себе Си, в Своята Древност. Тънкостта е всякога Проникване и Всепроникване. Това е самото Негово Отношение към Себе Си – Той си го дарява Сам на Себе Си със Своята Любов. Великото Отношение е Подход от Себе Си към Себе Си, към Дълбините Си и това е Необикновеното.

Послеслов

От Подход към Единство

Неговият Глас, това са събитията в нашия живот. Първо е Пълното Приемане – Приемане на Него и на всичко, дадено от Него, а Той дава нещата според изборите на човека. После е Подходът, в който ще влезе Единственият, Който е Подходът. Само Той, Единственият, знае Подхода, а ние можем да научим Подхода само чрез Него – чрез Тоталното Приемане.

А после най-голямата Близост и Приближаване към Него е Пътят на Жертвата за Него. И тогава Неговият Подход става наш и нашият Подход става Негов, защото чрез Жертвата ставаме Едно Цяло с Него, сливаме се. И Той ни дарява Подхода, сиреч Себе Си. Когато се пожертваме за Него, ние ставаме много близки, макар че пак не Го познаваме. Но Той вече става наш Водач. Всички, които се жертват за Него, Го придобиват. И така започват да Му служат.

Той ме пожела, а аз дълго Го жадувах. Всяко мое дихание е молитва за Него. Само Той е Благо, благата не са Благо. Любовта в нас е непрекъснатата връзка с Него. Той е Непознатият Близък. Той е Върховният Скрит Приятел.

Той е, Който ни призовава към Себе Си. Той ни учи на Единство със Себе Си. Той е, Който дава Пътя към Самия Себе Си. Той е Мистичен Водител – Той ни води по Незнаен Път към Себе Си.

Той ни дава Подхода, а после – Самия Себе си.

Елеазар Хараш, Варна, 2024 г.