Легенди и Предания: История за черния адепт, който откри сияещата си душа представена от Елеазар Хараш

История за черния адепт, който откри сияещата си душа

Из Ава Торот. Тайната мъдрост на Скритите неща: История за черния адепт, който откри сияещата си душа

История за черния адепт, който откри сияещата си душа

Аз познавах двама черни адепти. И днес ще ви разкажа за тях. Единият се наричаше Зазахор, а другиятАводая. Зазахор беше красив, пленителен, приятен и много отмъстителен. Дълбоко в себе си той не прощаваше на тези, които вредяха на другите. Много хора искаха да се отърват от него, много засади му бяха правени, но всичките си врагове той ги изненадваше. Злото в него беше много силно и до края на живота си той обичаше мрака, и не можа да се преобрази, защото беше убеден, че е справедлив, но и справедливостта му беше мрачна. Той извървя лошия път на черния адепт. И накрая той не можа да предвиди срещата си с един лъв, който го разкъса. Той си остана нисш черен адепт. Но има, приятели, и Висши черни адепти и ще ви разкажа за един от тях. Ще ви разкажа за Аводая. Той беше неприятен на вид, грозен и нетърпелив, но някъде дълбоко в сърцето си той обичаше Истината. Но случи се така, че убиха малката му дъщеря и от този ден нататък той забрави за доброто. Той влезе в своя черен храм и възроди черното изкуство. Но той изненада дори и дявола. Той не призова дявола, а силата на Истината. Той каза: В името на Истината нека да се изпълни най-горещото ми желание. Искам да срещна утре двамата убийци лице в лице. – Той посочи часа и мястото, където искаше да ги срещне, и пожела древното зло в него да ги порази. После се отдаде на закона на Великата енергия и часове наред беше затворен в стаята си. И на другия ден той тръгна към уреченото място. Той знаеше, че враговете му са въоръжени, но тръгна с празни ръце. Той знаеше, че древното зло ще бъде взривено в него и ще ги порази. Той разчиташе единствено на това. Но днес в него имаше и още едно смътно чувство. Някакъв дълбок Глас сякаш му подсказваше, че днес древното зло у него ще бъде използвано за последен път. И когато отиде на уреченото място, враговете му бяха там и бяха въоръжени. Те веднага разбраха намеренията му по неговия поглед. Извадиха оръжията си и ги насочиха към него. Но те никога не бяха виждали такава страшна увереност. Той само вдигна ръцете си и за последен път в живота си призова мълниите на злото. Оръжията се обърнаха срещу самите убийци и те се самоубиха, сякаш древна, незнайна сила управляваше това. И после Аводая ги изпепели. Когато всичко свърши, Аводая седна и дълго, много дълго плака. Той не познаваше езика на сълзите, но днес те го промениха. В голямата си скръб той дочу оня смътен, но дълбок Глас, който му каза: Аводая, отречи се напълно от злото. Напусни черния храм и се върни при Мен. Аз съм твоята Древна Истина. Когато световете не бяха родени, Аз бях. Когато и тебе те нямаше, Аз бях. Аз създадох твоите врагове, за да те превърна в Светлина. Разкай се дълбоко и ще бъдеш преобразен. – И разкая се Аводая по един дълбок и велик начин, и раздели се напълно с древното зло. И душата му засия. Той остана да живее в света, хората продължаваха да го смятат за черен адепт, но дълбоко в себе си той беше Висше същество. Той беше Висш черен адепт, той беше адепт на Светлината. Думата черен си остана, но тази дума беше един приятен спомен. Тя беше като було, като мантия, която закриваше Светлината на сияещата му душа. От този ден нататък Аводая  щеше да пази хората от черната магия, защото той познаваше методите на тази магия, но избра Истината. След две години той отново чу онзи смътен, дълбок Глас. Гласът каза: Твоята дъщеря отново иска да слезе при теб. – И роди му се отново малката Азиха, и Радостта му беше изтъкана от Светлина. И обучаваше я той в Тайните на живота. Но до края на живота си той не разбра едно нещо: Радостта ли е тази, която превъзхожда Светлината, или Светлината е тази, която превъзхожда Радостта. Той нямаше отговор на този въпрос. Той продължи да живее в света, но постоянно съхраняваше Сиянието на душата си.

Времето ще образува жаждата – великото завръщане

Хиляди и милиони същества вървят по своя път на страдание и умора. Или страданието ги уморява, или те уморяват страданието, но те вървят и вървят. И след толкова много страдания, страдания, страдания и умора, умора, умора, знаеш ли какво ще остане от всичко това, приятелю? От всичко това ще остане само едно – жаждата за Бога. Тази жажда е самото завръщане, приятелю. И с тази жажда всички ще се завърнат при Него. Като казвам всички, подразбирам всички, приятелю. Дори и камъкът ще се разгневи и ще пожелае да се премести. Всички ще се завърнат при Него, приятелю, защото Той живее скрито във всички.

Из Ава Торот. Из Книги на Съкровенията, в два тома 

Издател: Светът на Книгите ООД