Мракът е това, което не знаем. Тъмнината е това, което знаем

Мракът е това, което не знаем. Тъмнината е това, което знаем

Мракът е това, което не знаем. Тъмнината е това, което знаем

Мракът е това, което не знаем, тъмнината е това, което знаем. Така мракът осветява тъмнината със своята безграничност и остава безпределната природа на Духа.

Нашата божественост не се влияе от грешките и добрините ни. Тя е сферата, в която се проявяват двете дуалности без тя самата да бъде повлияна от тях.

Нашата божественост е всякога неизменна. Ние се откланяме от нея със своите мисли, чувства и постъпки но не губим същността си. Само излизаме от нея за да изживеем изменчивата човешка природа.

Имайки дълбоко любящо отношение към своето божествено сърце, ние пребиваваме постоянно в Зикр, дори, когато не е целенасочена практика.

Най-истинската практика е тази, която ти стане естество. Не я мислиш, не я плануваш, не се подготвяш за нея, но чисто и естествено вибрираш в нейната атмосфера и това е твоят въздух, твоята храна преди храната, твоята лекота, твоят вътрешен храм.

Ние сами можем да изградим Храма в нашето сърце спомняйки си и бъдейки своята естествена божествена същност, въпреки петната, които залепват в мислите и чувствата ни. Те не са определящи. Нека не се самоопределяме с преходното, а всякога държим в съзнанието си дълбокото знание, че сме отпреди създаването на света и ще бъдем всякога след него.