Из книгата Дао – Древният Път от Елеазар Хараш

Дао е Пълнота, Изобилие, Цялостност.

Дао – Древният Път – Елеазар Хараш

Нищо не може да навреди на Дао, защото Дао е Цялостност, Единство.

В Дао има едно състояние, което никога не се мени, това е състоянието на Вечност, на Цялостност.

Всяка опасност е извън Дао, това означава, че тя е в теб самия, ти самият си станал опасност.

Страхувай се от Дао само когато не си достатъчно предан – това означава, че Дао е вашият кръст и вашето спасение едновременно.

В Йога и в много други Учения, също и бойни изкуства се учат на дисциплина – според Лао Дзъ – това е неестествено. Дао е естествено, а дисциплината е неестествена. 

Дао е Цялостно. То няма защо да се учи на дисциплина. Пълнотата не се нуждае от дисциплина.

Ще ви дам един пример, преди да продължа. Например: ако отидете на Рила, понеже няма естествени хора, се налага да има много дисциплина, много началници, много викания, защото естественото го няма. 

Когато Учителя е бил там, не е била необходима никаква дисциплина, защото, когато естественото е там, нещата стават естествено. 

Правилата идват сами, не е необходимо да ги търсиш, да ги изучаваш.

 Значи: когато естественото си е заминало, се налага много дисциплина. Този въпрос, разбира се, е по-широк, сега няма да се спирам…

Дисциплината – това са неестествени усилия, нагаждане. 

Даже нещо по-опасно трябва да кажа: в бойните изкуства – създаване на противник. Много хора до такава степен стават неестествени, създават противник. И разбера се, този противник влиза и вътре в тях. 

А Дао е Цялостно, Духовно – естествена Пълнота.

Дисциплината създава противници, двойственост – това е опасното. 

Разбира се, истинските Учители в бойните изкуства са много голяма рядкост, те не спадат към това. Такива като Морихей  /Морихей Уешиба -създателят на Айкидо/ спадат към естествените неща, защото за него бойните изкуства са Пътя на Любовта, не пътя на противниците. И затова тука Мярката е друга.

Значи: Дисциплината създава противници – двойственост: ин срещу ян, небето срещу земята, умът срещу сърцето.

В неестественото няма хармония, няма сливане, няма Духовна Цялост – Дао Го няма. 

Това е така, защото Дао е свободно и това е Неговото естество.

Казва се, че Дао не умее да се бори, да воюва, но побеждава – това е неговото естество.

Да си поставиш за цел да постигнеш Дао, това е неестествено, това е особен род духовна алчност, много по-опасна от материалната, земната. 

Според Лао Дзъ: Дао не се постига, защото То е естествено.

И то естествено се ражда в човека – това е естеството. 

Когато Учителят изостави учениците си, те вече нямат Център, нямат естественото Дао. Много просто: Дао естествено си е отишло.

Дао е достъпно само за тези, които са естествени. 

На Окултен език казано: Дао е достъпно само за тези, които са чиста енергия, тънката енергия. 

А на другите Дао само помага, но не е достъпно, само помощта е достъпна.

Когато Учителят си замине, учениците искат някой нов Учител да замести Дао. Но това е неестествено, защото Дао е незаменимо. 

Дао е незаменимо, защото е естествено. Когато си естествен, ти си достъпен за Дао, защото когато си естествен, в твоята природа няма вмешателство, няма примеси.

Според Лао Дзъ: понеже Дао е много естествено, малко хора го постигат. Дао е ароматът на чистата, ароматът на тънката енергия. Тази енергия е необвързана, тя е висшата Истина. А висшата Истина е Пустота, или – абсолютно необвързана, свободна.

Дао не е нещо, което се възпитава, защото е Вечно. Възпитава се само неестественото.

Дао е Пълнота, Изобилие, Цялостност.

Елеазар Хараш – из книгата „Дао – Древният Път“