Елеазар Хараш | Къде отива светлината? Защо не се разбираме с очи? Звуците ми говорят

Въпроси на децата към Елеазар, част девета: Въпросите на Антони 19.05.2024 г

ЕЛЕАЗАР ХАРАШ – КЪДЕ ОТИВА СВЕТЛИНАТА, КОГАТО Е ТЪМНО? ЗАЩО НЕ СЕ РАЗБИРАМЕ С ОЧИ? ЗВУЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ, ТЕ ВИНАГИ ЛИ КАЗВАТ ИСТИНАТА? 19.05.2024

ВЪПРОСИТЕ НА АНТОНИ

-Всичко, защото е от сърце - за какво ти е думи? Там се е гледало това, състоянието, преди думите нали...

-Да започнем с една формула.

-Да, да.

-Коя да направим?

-Която идва отвътре.

-"Учителя да движи."

-Да, да...

-Здравейте, приятели. Днес е деветата част от нашата поредица: Въпроси на децата към Елеазар. Днес продължаваме с въпросите на Антони, на седем години, той има три много Mистични въпроса, но преди това, да попитаме Елеазар: Какво трябва да направи една Душа, за да се роди близо до теб и Учителя в следващия си живот, за да следва Истината с ново усърдие и с ново вдъхновение?

-Да, не се знае дали Душата може да направи нещо. Туй, което го прави, е Божията Воля, а Той знае изначалните отношения на Душите и Той подтиква. Той отвътре знае коя Душа при коя трябва да отиде - независимо дали е карма, или по Дихарма. Бог ръководи.

-Да, а можем ли да кажем, че се движим на ята и когато Учителя ни призове, ние се събираме заедно?

-На групи се движим и като сме пръснати, пак сме на групи. Защото всеки, който работи върху себе си, той вече участва в тази единна група, която... И не е необходимо - сега всеки трябва да работи главно със себе си и в малък кръг от хора, за да може да е концентриран. Големите групи разпръскват.

-Да, а когато Учителя призове – това как се различава, че има призив от Учителя?

-Не, то просто тръгваш, просто изпълняваш.

-Да.

-Няма двойственост, няма, няма въпроси, няма „дали“ - направо тръгваш и изпълняваш.

-А когато хората са събрани по Призив от Учителя, има ли някакъв знак, по който може това да се разпознае?

-Ами знакът е, ако са във Велико Единство, хармония.

-Да, благодаря ти. Продължаваме с въпросите на Антони и ето първият негов въпрос: Къде отива светлината, когато е тъмно?

-Сега, първо, ние се видяхме с Антони скоро.

-Много красиви очи има малкият.

-Много така, много красива Душа. Майка му е много напреднала Душа и тя туй, което каза: „Аз го обичам и с Божия Любов, и с Абсолютна Любов“ – не преувеличава, защото я познавам. Тя има нещо много предано, силна Душа - такава чудна, както и да е... И той се така допря до мене с главичката, така приятелски, така дойде за малко - много фина Душица, както и да е...Значи, къде отива светлината, когато е тъмно? Ако сме в Бога, има само Бог и няма светлина и тъмнина, няма двойственост. Бог е казал: „Да бъде светлина“. Тъмнината вече е била. Тя е съществувала, тя е Древна Скритост на Бога, докато светлината е ограничена. „Да бъде“ означава: излизане навън в ограничение, в съществуване. Тъмнината е Изначална Осветеност и Скритост на Бога. Тя съществува само като идея, иначе я няма и затова в тъмнината има скрит Покой. В тъмнината има уют и затова, когато лягаш да спиш, угасваш ограничението, наречено „светлина“. В тъмнината има Скритост, има Истина. Истината е в тъмнината на Скритостта и Уединението. Всеки трябва да освети своята тъмнина, която е невежеството, всъщност. В тъмнината Христос възкръсна, защото е Чист Дух. Той възкръсна в Скритостта на Бога и показа, че няма тъмнина. Дионисий го нарича Божественият мрак. В Божествения мрак светлината е бедна. Тъмнината има Тайна Вътрешна Мисия. Вторият Старец казва: „Тъмнината е Светилище за Чистите Духове, тя е Древна Скрита Земя“. Христос се извиси в тъмнината на Голгота - привидната тъмнина. Дионисий Ареопагит казва: „Истинската Тъмнина е Божествен Мрак, който е неизвестен за хората“. Иначе означава „Ослепителна Светлина“  този Божествен Мрак - и хората не могат да го понесат, и затова мислят, че е тъмнина. Това вторият въпрос ли е: Защо не се разбираме с очи?

-Да, да, то е вторият въпрос. Значи, искаш да кажеш, че тъмнината винаги е била, а светлината е трябвало да бъде призована и създадена?

-Тъмнината означава Скритостта. Този Божествен Мрак винаги е бил и Бог е вътре скрит и чака да се завърнат хората в Ослепителната Светлина, преведено. Но това е було, така се нарича, но Словото не може да изрази Истината - то е бедно, в сравнение с Истината е бедно.

-А кой е подходът?

-Някой път може да преживееш нещо Прасъкровено - отпада всяко Слово, няма... Много неща не са казани, които са преживяни... И аз имам такива преживявания. И той, Николай Райнов, казва: „Никакво перо няма за тези неща“ – извън Библия, извън Писание. И Дълбоките неща са точно такива – Неизразими. Тези, дето са изразени в Библията, са обедняли.

-А подходът, когато срещнеш този голям Мрак, какъв е, за да може да видиш Ослепителна Светлина зад него?

-Ами Истината в тебе е подходът.

-Да.

-Това е подходът на Безкрая, на Духа.

-Страхотно.

-Да, нещо като подход без подход, без действие - тоест пряко проникване.

-Вторият въпрос на Антони: Защо не се разбираме с очи?

-Защото Бог не е влязъл да живее в нашите очи. Ние гледаме със себе си – чрез кармата си, чрез ограничението си, чрез ограничената светлина. Очите са жива материя на Слънцето, на Слънчевия Дух. Без Духовна Чистота ние нямаме очи, нямаме очи. Да гледаш, не е виждане. „Да виждаш“ означава: да разглеждаш нещата с Очите на Бога и на Учителя, и на Истината. Очите са прозорци на съзнанието и познанието. Хората се гледат, за да открият някаква информация и знание в очите, нещо скрито, но това е само бедно гледане. Защото само Любовта е Виждаща. Чрез Любовта Виждащият е Бог. Малко отклонение ще направя - за Фондацията искам да кажа нещо, защото там също има дълбоко невиждане. Значи, тази Фондация се ръководи тотално от Учителя и от мене, главно от Учителя. Ние ще направим три неща, които хората не знаят въобще. Двете никога няма да се изрекат нали, защото това е дълбока... Значи, ти и сестричката ти, Денито и много други... много съм доволен - в смисъл, че има едно, тече едно пречистване, едно смиряване, едно... То е процес, още много работа има, но става въпрос, че... Много важно нещо е туй, не да ви хваля, нямам такава идея нали... Доволен съм, казано накратко, и Учителя е доволен. Той, Учителя, държи на постепенното изправление - не на такива бързи, изхвърлящи неща нали... Значи, три неща са Абсолютни - двете не се споделят, едното донякъде ще го споделя. Значи, кармите на многобройни Души, става въпрос за стотици хиляди, ще бъдат смекчени от 50 до 70%. Това са малките неща, които може да се кажат, и ние с Учителя ги правим тайно. Другото е, че тези души, които имат голямо смирение и послушание до смърт – има около 15, но те ще дойдат много още; аз знам, че са много – те ще получат нещо по-дълбоко, ще навлязат, тайно ще бъдат вкарани в Прасветлината и така нататък... И всичко друго не може да се изрече. И всичко туй, което го изнасяме, няма идея за рейтинг, за авторитет... Защото е страшно невежество. От години наред съм го изхвърлял туй. Понеже, ако искаш рейтинг или да си авторитет, ти си нарушил Свещения Закон на Бог и Учителя. Означава, че ти вече си умрял, просто е свършено. А тези неща са скрити между мене и Учителя, ще се върна за очите. Значи, Фондацията ще направи тайни неща, без показ, и абсолютно не държи на уважение на хората или на неуважение. Ще има такива, които са благодарни за кармите си, други няма да са благодарни. Абсолютно отхвърлени са и двете неща, защото Лао Дзъ казва: „Ако чакаш хората да те уважават, нямаш Дао, нямаш Център“ – вече ти си в капитална грешка, нали... Както, ако искам рейтинг, аз вече съм поставил Бог и Учителя на второ място. Ако искам рейтинг, аз съм обречен. Означава, че в туй Учение една погрешна стъпка и знам какво коства, защото тези неща ги знам още от ученическите си години. Славата още навремето разбрах, че е огромен боклук. Това е, който иска да се прослави, то е не само его, то е обреченост - дори и в хубав смисъл да искаш да се прославиш, пак е голяма грешка. Но тез, радвам се, че ги разбрах още в ученически години, и сега да не си губя времето. Така, значи да се върна за очите... Учителя казва: „Този, Който направи очите, не вижда ли? Вижда, но Господ вижда без очи и говори без уста, без да има уста“ – остава ограничение. Учителя казва: „С Чисти Очи трябва да гледаш нещата“, тоест с Бог, а не като критика и съдия. Тогава се проваляш и тогава гледаш, без да виждаш. Гледай си с очите, но с Чистото си Съзнание. Темата за очите е дълга, тук само я загатнах нали... И затова е важно: критиката пречи на очите, а освен туй тя е... често гледа чрез кармата, друга<span la