Елеазар Хараш | Защо Исус Христос не идва на Земята пак? Как се казва Бог? Как изглежда моят Дух?

Въпроси на децата към Елеазар, част 18

Въпроси на децата към Елеазар, част 18: Защо Исус Христос не идва на Земята пак? Как се казва Бог? Как изглежда моят Дух? Нали Бог е направил всичко за нас? За епилепсията.

Елеазар Хараш Въпроси на децата към Елеазар: Въпросите на Дани, Изабелла, Александър, Пресиан и Янислав 22.02.2025 г

-Да си направим формула Учителя да присъства.

-Да, да.

-Здравейте, приятели, днес е 18-та част от нашата поредица Въпроси на децата към

 Елеазар и днес със своите въпроси ще ни гостуват Дани, Изабела, Александър, Пресиян и Янислав, и неговата майка. И преминаваме към първия въпрос на Дани, на 6 години:

 Защо Исус Христос не идва на земята пак?

-Така, Христос е пак тук и работи за Душите, но не е тук физически, а чисто Духовно и Божествено.Той е в Словото като чистота и въздействие. И Христос, и Бог, и Учителя всякога са тук, но ние не сме всякога на разположение. Сещам се - и Буда е казал: „Ще остана на земята, докато се спаси и последният човек“ – също, подобен закон.

-Христос пак ли има същия подход?

-Същото е, да. А... Христос е Любовта - не може да погребеш Любовта, тя винаги възкръсва. Тя винаги е жива, защото тя е Бог, но ние понякога изоставяме Любовта  и търсим нещо друго. Къде да търсим Христос, Бог, Учителя? - В Цялостната Любов. Бог е в Целостта. Ако ние сме в Чистото Единно съзнание, ние сме в Христос и в Бога, и в Учителя. Между другото, Тайната на живота е Тотално Сливане с Учителя и всичко друго ще бъде разрешено, защото в Учителя работи и Бог, и Абсолютът - това е върхът на всички постижения, но тука малко само се отклоних. Значи, защо Христос пак да слиза на земята и да повтаря... Да повтаря „Любете Бога“? Освен това, много хора го чакат тука пак да го разпънат. Това е.

-Да, благодаря ти.

 Следващият въпрос на Изабела, на 5 годинки: Как се казва Бог?

-Изричаме Го в най-дълбокото си чувство на Любовта, без значение от думите. Това, Древното ни Изначално чувство, е чувството на най-наситената Любов.

Там живее Името, което е без име. В Тоталното чувство, в цялата енергия, е Целият Бог - това е Изначалният Език. Чувство без Слово е Неродено чувство, Безкрайно чувство, което е над всички езици, азбуки и говор, защото всичките Му Имена ни казват, че Той е Безименен. Но има и такава идея за изричане, например: О, Господи Боже Мой и Учителю Мой - и пак всичко се свежда до чувството. Но дълго трябва тези думи да ги настояваме, да ги упражняваме с Любов, докато се случи туй Изначално Първично чувство. На първо място е Любовта, Праначалното, Първичното чувство, а после може и с думи, и без думи - по свой избор.

-Да, третият въпрос - Александър на 7 години: Как изглежда моят Дух?

-Като Образ на Бога, като Безкрая, а Искрата е като Подобие на Абсолюта, на Мистерията. Истинският човек е Дух. Когато човек стане Дух, той преодолява света. Който овладее ума, змията - той ще вижда Духа пряко. Духът общува с Духа. Човешкият Дух общува естествено с Божия Дух. Духът е дошъл в този свят да разгърне Своята Божественост. Това е всеобщо послание: Блажени са Нищите Духом. Ако заживееш в Чистия Дух, той ще те направи Нищ и спокоен.Новото разбиране идва когато си докоснат от Духа. Нещата са Цялостни само в Чистия Дух. Умът никога не е Цялостен. За да постигнеш Цялостното виждане, трябва да си отдаден цялостно и Истинно. Туй беше.

-Да, а как би коментирал идеята: „Учителят няма заместници, има само Синове и Дъщери, и Синовете и Дъщерите никога не могат да заместят своя Учител, а те искат само да Му служат“? Имал съм срещи с хора, казват: мен ме подготвят за...  Нали, те споделят: „Мен ме подготвят за наследници на Елеазар, аз ще изнасям лекции...“ Ти какво би казал на всички онези, които се подготвят за твои наследници?

-Трябва винаги да са скромни и да не искат да са нито наследници, нито заместници, нито да са авторитети, ако искат да... Защото ще им бъде отнето нещо от Истинското знание. Тотално смирение, Тотално сливане с Нищото. А Махарадж казва: В момента, в който кажеш: „Аз съм някой“ - това е инцидент, това е бедствие. Абсолютът е „Аз не съм“ и Тоталната Свобода е само там, даже не е в Бога.

-Да.

-Минава се през Бога, Дълбок въпрос, за Истинската свобода.

-Учителят има Синове и Дъщери, но няма наследници?

-Не може да има, Той Си... Той Си е... Кабала казва: Всяко същество е уникално, никога не може да има заместник, двойник...

-Ами кой е най-дълбокият и Съкровен подход към Учителя тогава?

-Ами служене до дъно, до смърт и точно тогава пък е животът.

-Да.

-То тогава не може да се случи смърт, защото там няма смърт -  в Учителя, в Мистерията.

-Да, благодаря ти. Пресиан на 7 годинки: Нали Бог е направил всичко за нас?

-Да, Той е направил всичко, но ние не сме го разбрали като

 Любов, Мъдрост, Истина. Ние  не сме разбрали служенето. Бог иска взаимност с нас, Той излива Себе Си в нас и ние живеем, но как се отплащаме за Дара на живота?

Целта на човека разкрива Пътя му към Бога. Бог Се разкрива в степента на нашата Любов. Степента на Чистото служене определя развитието в Бога. Посвети се на Бога, за да може и Той да ти Се посвети.

Велик е Бог, но кармата понякога не ни позволява да Го видим и да Го разберем. Туй беше.

-Да, кажи ми още малко за Синовното отношение към Учителя, как ти го разбираш.

-Ами, в дълбок план не може да се нарече никакво отношение, защото се случва Изчезване, Сливане.

-А Пътя към...?

-Освен, освен служенето, е: Дълго време трябва да си бил Син, т.е. Преданоотдаден. Туй винаги се отнася до, както при  Суфите, Жестоката Преданост. То не е думи, не е понятия. Не може даже да кажеш: „Аз се отдадох“ и дали това е правилно, то просто се случва и когато е работило туй дълго време, много прераждания, то просто е Естество и няма какво да се каже, защото е Естество.

-Да.

-То е като Изначалното състояние, нали, преживяваме всички, но в Изначалното състояние даже и Бог Го няма. Абсолютът - това е Абсолютното съзнание преди Бога и всички вървят към тази Свобода на Изначалното Прасъстояние, в което е Абсолютът. И там нищо не може да се случи, защото няма светове, няма събития, отвъд. Там си извън всички понятия и там е Тоталната свобода, но туй не е лесно да бъде разбрано.

-Да.

-Защото втуй състояние Го е нямало и Бог, и Майстерът го казва: „Господи, освободи ме, искам да се върна в Нищото. Освободи ме от Себе Си.“ Нали, страшно Прасъстояние, което е върхът на... Извън Посвещенията, по-дълбоко е.

-А какво може да направим, за да може всички, които трептят към... правилно към Учителя за Истината, да си подадат ръка и да работят заедно?

-Ами не се знае дали много може да се направи, защото - въпрос на осъзнаване, а осъзнаването иска много дълбока чистота, която трябва да е скрита. Аз много обичам скритата чистота. На показ може да се покаже нещо, което сякаш не е наред, обаче точно там, скритата чистота, където Бог, Учителят, те вижда, Абсолютът тотално те знае - там се случват най-дълбоките неща.

-Така, и допълнителният ни въпрос от Янислав и неговата майка, аз ще чета само част от него, че той е така, по-дълъг.

-Как може една майка да помогне на детето си, което е родено с епилепсия и на 7 години то още не я познава? Какво може да направи майката и детето…един за друг?

-Така, аз ще почна: Целта на болестта е да излекува... въобще, на болестите – да излекуват неправилното здраве. Здравето е нещо много неправилно когато целта не е Бог и Любовта, Мъдростта, Истината, то... То вече е болест, ако няма такава посока. Учителят казва: Целта на болестта е възстановяване и завръщане в Бога, а не в себе си. Зад всяка болест стои... Стоят същества, скрити – силни, слаби,  добри, лоши - всякакви. Човек боледува, за да се научи да живее правилно. Епилепсията е нападение от нисши тъмни духове и тогава детето има припадък. Така тези тъмни същества – казва Учителят - вадят енергия, изсмукват я и после - казва - отиват в горите за известно време. През това време болният е без припадък. След време пак идват - имат да вземат. Учителят казва: Първо, дълбоко дишане - универсално за почти всичко. В дълбокото дишане плитките духове умират, низшите. То е универсално, защото в него живеят Висши същества, чиста жизненост, дълбокият въздух. Второ: растителна храна – важна. Трето: 40 дена да се разтрива пъпът - казва Учителят – под лъжичката и малко над пъпа, с дървено масло. То се знае, с формули. Четвърто: всяка вечер измиване на слабините с топла вода и търкане на диафрагмата до 25см над коленете. Четири месеца го дава Учителя. Добавям: да се прави с думите: „Бог ще помогне“ или с формулата: „Едно с Бога и Божията Сила.“ - когато се правят тези неща. Имаме... Иначе, епилепсията е отделяне на Душата от тялото за определено време и ако Душата е постоянно в тялото, тя може да бъде уловена от нисши същества и затова формулите са важни. Те са пазители. При Учителя има едно Върховно правило:  Мисли постоянно за Бога, докато Го образуваш в себе си. И пак може да ти е трудно, защото някои карми са тежки и бавно се изплащат, но съдбата на детето ще бъде смекчена, а в другото прераждане ще стане скок. Тука се сещам за детето от Ботевград, семейство, които дойдоха при мене, мисля, че болестта беше пак такава – епилепсия. И срещу мене, така, погледна ме и каза: „Какво като съм болен, Бог е важен!“

-Това детето го каза?

-Напъл... Да. То и втори път идваха така, прегърнахме се, много красиво детенце, както и въобще семейство - вървят в тоз път. Той вече е оздравял в Душата си, в Духа си, психическото здраве... Той вече е постигнал и това е номер едно. Ако на туй дете се помогне, както църквите там – ръкополагане, лекуване и го отклонят от този път, да изпусне Бога... Щото хората страдат, щото Бог иска да Го познаят и затуй боледуват, и представи си да излекуваш много хора, които тръгват в обикновения си път – това е наказание и от двете страни. И който лекува, Бог допуска да ги накаже, защото Той иска помощ, но с различаване – понеже те нямат представа кого лекуват. А някой път може да стане толкоз тежко, че последствията... Както и да е, защото човек там има да научи уроци, в тез страдания, в тез болести, и без тях той не може да направи скок в развитието си, и ти му отнемаш развитието. Но туй е невежеството, то е огромно, не е само в таз област. Значи, Бог е важен - това е Пътят - не да оздравееш и да живееш стария си живот, а Бог е важен - това е Ключът. Той вече навлиза в Бога и Бог е в него. Той не иска здраве, а Бог. Помня как се прегърнахме и тоз момент напълни Душата ми. Още нещо: Истинският човек страда... как страда Истинският човек: Тихо, скромно, Божествено - никакъв шум. Той е приел всичко с Любов и ще научи правилно своите уроци, и ще се върне в Пътя. Това е нещо велико, обаче когато е осъзнато. Шумното страдане има его в него, има някой път показ, какво ли няма, но тихият човек страда даже с някаква лека усмивка, фина, с приятно чувство - това е подвигът, това е Душата, това е Духовното начало.

-А би ли препоръчал на такива деца, които да кажем, не може да се говори с тях, те не разбират - да им се напише с големи букви формулата, или с големи букви много силна идея, която те да възприемат чрез очите си?

-И това може да се направи, но то като говориш на Душата му, тя попива.

-Да.

-И нашата Айда, и тя имаше епилепсия, и след много години старания, почти я разтопи. Много рядко се явява, без припадъци, с... Много се старае таз Душа и тя постигна много.

-Какво е направила, за да го преодолее?

-Ами, много молитви, много четене, сериозна е в молитвите, сериозна е в отношенията, тренира години наред безкритичност нали, и всичко туй. Каза: „Не можах да постигна пълна безкритичност“ - то не е лесно, то това си е вид подвиг, то ако беше лесно... Всички критици ги чака болест, без изключение, дори и някой път уж благородна критика, не говорим за забележка, в забележката няма критика.

-Дори и да имат право?

-И да имат право, нямат право, защото действа Тотален Бог – кой си ти, че да осъждаш Плана на Бога? Във всеки детайл, в най-малката дреболия е Бог и затуй трябва да наблюдаваш по странен начин така, дълбоко, скрито непривързано, за да си правилно привързан. Сещам се за един Учител, какво казва - много тънка идея. Казва: „Идва и болката, и те удря веднага, пряко, директно те удря болката. Отиваш при доктор и ти изписва мехлем.“ - и той казва: „Кой е клиентът? - Болката е клиентът.“ - болката е пациентът, не си ти. Той го няма в тялото, той боледува, но той живее в Духа си, съвсем друг подход.

-Само ако можеш да... така, за кратко да уточниш, ако някой не одобрява нещо, да кажем не резонира, не резонира с него в хармония, кой е най-правилният подход?

-Ами, дълбока приемственост и ако виждаш някъде грешка, ти трябва да видиш грешките в човека, но като забелязване. Не да ги храниш - да я забележиш, за да знаеш точно с каква формула да помагаш. Затова на Посветените се дава проникване във всичко, защото той не влиза критично, той влиза с Любов и той има право да вижда реално нещата, а не тези които си... Другите си въобразяват, защото без Тотална, Чиста, Неизменна Любов – забрави, нали.

-Т.е. не коментар на това, което не одобряваш, а моли... съдействие чрез молитва.

-Действа Тотален Бог - как ще коментираш Бога. Но ако Той чрез тебе – това да, обаче иначе всич... Твоят коментар е карма, дори и да е светъл - светла карма, пак е карма. Ще си платиш.

-А Учителите имат ли право да коментират... да критикуват?

-Те имат право, но тяхното е Закон на Любовта - и като... и изказано като критика е Любов, и изказано като забележка е Любов.

Както и да е изказано, той е в Потока на Бога - няма как да критикува, той не може.

-Защото какво...

-Бог е в него

-...какво преплитат те?

-То е... както някои мислят, че кармата е наказание - тя е изправление, никога не е наказание. Обаче ние виждаме, което не трябва да видим.

-Да.

-Благодаря ти.

-Да.

-А за месец март само да споменем, ще ни гостуват със своите въпроси Дани, Филип, Александър, Сияйна. И един въпрос само ще прочетем на Филип, който е на 5 години, досега не е участвал. Той е по-скоро утвърждение и той казва така, Филип: „Дядо Хараш, Бог е добричък и само помага.“ Ще му отговорим?

-Тотална помощ на всяка крачка.

-Да.

-Включително при жестоко престъпление. Обаче много е скрито там, ако трябва ще го кажа, ако трябва ще го скрия, нали - Той действа безпощадно, защото знае кармата и знае, че ще даде шанс.

-А подходът на човека когато види нещо жестоко и трудно за понасяне?

-Той му липсва приемане и не може да разбере, да обхване Замисъла на Бога. А той дали приема, или не – Бог действа.

-Но...

-Бог не се съобразява.

-Но кой е подходът?

-Той прави промени и разплаща карми, и повдига и едните, и другите. Влиза и в едните, и в другите прониква - но тези неща не могат дълбоко да се обясняват, тука само ги споделям, защото хората ще кажат „Какво става“, нали - защото нищо не може да стане без Бога, нали. Няма такава карма, където... Няма такава подробност, детайл, в което да не участва скрито Бог и Посветените... това е силата им, че те Го виждат абсолютно навсякъде а не 99%  в туй или в онуй - във всичко, без изключение. Това е Тоталната Изначална религия, която е без религия, защото това е Любовта – без религия.

-А ти...

-Не ти трябва религия.

-Ти полагаш ли усилия, за да Го виждаш навсякъде?

-Той Се разкрива като си си посветил живота - включително и като Абсолют, не само като Бог, нали.

-Т.е. Бог е преобразител на всичко?

-То Той по този начин или лекува, или възражда и само Той има право. Самият човек няма право да убива - той ще си понесе наказанието, ще си плаща яко, защото той няма право, той не е създал живота, нали. Докато Бог - всичко в Неговите Ръце е...

-Да.

-Голяма чистота, обаче скрита чистота.

-Да, да.

-Но ако тръгнем да...

-Да.

-Цяло интервю, ще настръхнат хората и църквите, и братството, нали. И ще кажат... може да помислят, че има грешка и, че...

-Ти си специалист в настръхващите Истини. Добре.

-И има опасни Истини, затуй ги премълчаваме. Поне десетина са такива, че и повече. Ще ги премълчаваме, щото...

-Хората долавят с Душата си дълбоките неща...

-Да... Не, не, разумните - за тях да. Обаче много други, които гледат.

-Да.

-Пък не са подготвени още да гледат и да слушат, нали...

-Добре, благодаря ти. И в следващия ни разговор ще получим отговорите на детските въпроси. Благодарим на всички за отделеното време и внимание.