Елеазар Хараш | Кога е живял Бог? Не искам играчки, искам Любов. Бог греши ли? Откъде Елеазар знае толкова много?

ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР, ЧАСТ 15:  ЕЛЕАЗАР ХАРАШ КОГА Е ЖИВЯЛ БОГ? НЕ ИСКАМ ИГРАЧКИ, ИСКАМ ЛЮБОВ. БОГ ГРЕШИ ЛИ? ОТКЪДЕ ЕЛЕАЗАР ЗНАЕ ТОЛКОВА МНОГО?

ВЪПРОСИТЕ НА ПРЕСИАН, 23.11.2024 Г

-Да си направим една Формула преди началото – „Учителя да присъства".

-Здравейте, приятели, днес е 15-та част от нашата поредица „Въпроси на децата към Елеазар". Днес ще ни гостува Пресиан със своите въпроси, той е на седем години. Но преди това да попитаме Елеазар: Ако махнем от речника думата „зло“, как би нарекъл това, което Бог твори чрез него?

-То изглежда, че съществува, но зло няма. Има само Път – Път на Развитие. Даосите казват: Няма зло, няма добро – има Път. От друга страна, Единственият е създал злото – Самият Бог е злото в злото, за да ни освободи от злото, и Той го е допуснал. И когато го е допуснал, това означава, че Той ще го превърне в добро – злото няма шанс. То не знае какво прави, но Бог знае какво прави. Те действат с различни намерения: злото иска да вреди, а Бог превръща всичко туй в добро. Всъщност няма действащо зло, щото, щото има Бог.

-Тоест има Път, който е...

-Път, всичко е Път към Него!

-Но това съзнание изисква ученици – тоест учениците могат да имат това съзнание.

-И да нямат, и които нямат съзнание, след време ще имат. Защото те няма да издържат на злото нали, което е Негова атака нали – Той проверява Дълбините на хората. Даже лошите мисли не са от дявола, Единственият ги изпраща – проверява Дълбините, какво ще избереш; за да знае дали ще живее в тебе, или няма да живее. Злото няма избор от никаква гледна точка – няма свободен избор, няма власт. Ако то имаше власт, в момента милиони хора може да ги накара да се самоубият, ако имаше власт. Има частична власт от време на време и ако Бог му даде, то действа. Но пак отзад е Бог и пак злото не знае какво прави. Просто действа Страшен Бог навсякъде! И затова всичко ще бъде оправено след време – и тези, които искат, и тези, които не искат. Просто всичко ще си дойде на място, понеже Един ръководи всичко.

-А когато казваме, че няма добро и зло, а само Път – Път към какво?

-Към Дълбините.

-Дълбините – ей че красиво го каза. Така, започваме с въпросите на Пресиан: Кога е живял Бог?

-Първо, да ти кажа Формулата или после?

-Да, новата Формула, която ни даде. Когато прецениш.

-Да, имаме, имаме нова Формула на Древен Език Аразума: значи, Аир Арайра – Аз съм Любов. „Аз съм Любов“ означава - Моята Древност е без сътворение, без светове. Аз съм Любов, която е наситена с Безкрая, с Древния, с Неговата Мистерия. Ще има и песен по тоз въпрос.  „Аз съм Любов“ е Древното Му Име.

-Да, благодаря ти и за новата Формула, ние я споделихме: „Учителю Строгий, смили се“.

-Да, да.

-Да... И така: Кога е живял Бог?

-Това е нашият Пресианчо от Добрич, ние се чухме – да, седемгодишен. Кога е живял Бог? Бог и Скритият Абсолют са били всякога. Това е нещо отвъд живота. Те са били в Мистерията, Която е преди раждането на живота. Животът е дошъл по-късно, потекъл. Животът на Бога, като Мистерия, е Безмълвна Пълнота,Чиста Есенция на Любовта, Чист Еликсир. Това е Живот отвъд живота и смъртта. То е, както има Любов извън любовта и омразата – Изначални. Бог има Абсолютен и Неизменен Живот в Мистерията на Прадревния. Така е създаден и Христос, и Учителя, и Мелхиседек, и така нататък. Това Велико Същество, Бог, е било всякога – тогава, когато е нямало нищо. Но Той тогава е нямал Име. Заради хората е станал Бог по необходимост, иначе е бил Върховният. Само Върховният, преди да слезе като Бог и Акаша, само Той е бил. А тези – въздух, огън, вода и земя, са слезли по-късно; след свободния избор, който се е отделил от Мистерията на Нищото. Това е Древният Живот на Духовете – Живот без смърт и без падение. Бог и Абсолютът се срещат в Изначалната и Несподелима Любов, Която е без начало и без край – от изобилие в Свръхизобилие; Праизобилие на Живот, Което е отвъд живота и смъртта. Бог всякога е живял в Абсолюта, защото Той е Самият Абсолют, слязъл в Себе Си, в самоограничение. Затова Той ръководи всичко и Абсолютно всичко е в Неговата власт – нито злото, нито доброто, нито Луцифер, нито Христос имат власт  - Единственият Той. Той е слязъл, за да стане по-достъпен и близък, разбира се... А Разбирането на всичко това за Него идва само от едно правило: Особената Любов към Истината. Това е.

-Да, вторият въпрос на Пресиан: „Не искам играчки, искам Любов" – казва той.

-Това е жаждата на твоята Душа към Бог и Изначалния живот, защото тука Любовта е всичко. Тя е отвъд писания, религии, чудеса, знания. Тя е Решението на всичко, защото Любовта е Бог. А играчките могат да те... – да те заведат в света и в илюзиите. Може да почнеш да мечтаеш и да изпуснеш Реалността. Най-голямото падение на човека е липсата на Любов. Само с Любов се завръщаме в Бога. Между другото, като стана въпрос за злото, ако Бог го проникне – то веднага изчезва, то поначало няма Реалност. Бог го използва за Своите цели, но проникне ли го Бог – напълно изчезва, никакви следи. Но Бог не иска, защото има Замисъл. Само с Любов се завръщаме в Бога и Любовта е мярката. А в коя религия, учение сме, е без значение. Любовта е Безгранична за разлика от учение... – от ученията, религиите и писанията. Те ще угаснат и Слънцата ще угаснат, но Любовта – никога. Тя няма тази способност. Туй е вторият въпрос.

-Да, в една от твоите книги, на Старците, се казва, Древният казва: Всички ще Ми станат близки един ден. Кое е онова, което ще направи всички Негови близки?

-Когато се случи Голямото Завръщане, когато се изпълни Замисълът, когато приключат световете – и всички ще се върнат в Него, и на едно високо ниво ще бъдат близки. Но само Той остава Съвършен и Прасъвършен. Всъщност Бог е Съвършен, а Абсолютът е Прасъвършен.

-Третият въпрос на Пресиан: Бог греши ли?

-Бог никога не греши, но привидно изглежда, че този свят сякаш е някаква грешка. Но това е Дълбок Замисъл. Бог постоянно мисли за нас, но ние не сме постоянни като извора, дето казва: „Постоянно се молете“. Това Същество, Което може да направи всичко за тебе, е Безгрешният Бог, понеже Той е Съвършен. Дълбоко в нас има жажда за Съвършенство. В своето Начало ние сме били Съвършени като Бога, но не като Абсолюта, Който е Прасъвършенство. В Библията затова е казано, в Библията: Бъдете Съвършени, както е Съвършен Отец. Но никой не може да бъде Съвършен както Абсолюта. Имаме дълъг Път към Бога и към Праотеца и затова ние искаме Любовта. Значи, въпросът „Бог греши ли?“ –Бог не греши, защото е Съвършен. Той е Благодетелят на всичко и всичко е Мъдър Замисъл. Ако човек гледа със своя поглед, изглежда, че сякаш Бог е сгрешил. Но ако гледаме с Неговите Очи, ще видим Съвършен Промисъл. Защото всичко се движи от Него заради Развитието. Той ни е създал Дълбоко Божествени и Съвършени, но ние не сме се поверили на Него, а на себе си. Който е поверил себе си на Него, тогава Бог ще излива Своето Съвършенство в него и Своята Пълнота. Когато станем Нищо, ще познаем Съвършенството Му и Цялата Пълнота. Той може да Действа напълно само в нашето Нищо. Само в Нищото, в Нищия, Бог оживява в Цялата Си Пълнота и Действия, и тука ние Го познаваме като Съвършен. Това означава, че само Нищото е Съвършено, защото е Цялостно.

-И четвъртият въпрос на Пресиан: Откъде Елеазар знае толкова много?

-Първо, няма нужда да зная много, достатъчно е да любя – особено Смирението и Нищото. И тогава Той, Знаещият, Скритият Знаещ, идва в мене и говори важни неща. Важното е аз да не му преча и затова обичам Нищото и Смирението, и то знае – Смирението – знае, без да знае. Нищото е влизане в Бога – в Този, Който знае. Аз съм само малкото Нищо, малкият инструмент на Голямото Нищо, Което е Учителя. Учителя в мене знае, а аз само съм се отдал и това се е случило много отдавна – преди хиляди и милиони години. Ние знаем, когато Бог и Учителя се познава в нас, когато Нищото се  осъзнава в нас. Нищото е по-дълбока степен от Любовта и от Смирението, то е Произходът, но засега дотук. То е Произходът. То е Дълбините. В Нищото има много по-дълбоки степени от Любовта, оттам е произлязла и Любовта.

-Благодаря ти, благодаря ти. И за следващия месец да кажем, че ще ни гостуват: Илия, Карла, Дара, Христина на четири годинки и Изабела на четири годинки със своите въпроси. Всеки ще има по едно въпросче, на което ти ще ни отговориш. Ние ще бъдем много по-тихи – без въпроси, за да може да им се разгърнеш в отговорите на техните въпросчета. И ще прочета само два от тях: „Защо не виждам приятелите си, когато ми кажат, че те са починали?“ – това е единият въпрос. И другият въпрос е: „Защо Бог е важен?“. Ще им отговорим?

-Да. Все хубави детски...

-Да, да... Но отговорът на Елеазар на този и други въпроси – в следващия ни разговор. Благодарим на всички за отделеното време и внимание. Благодарим ти.

-Да.