Ативара – Персийски Маг. Из „Мъдреци и Мистици“ том 2 Представено от Елеазар Хараш

Маг може да бъде само същество на Истината. Магът живее чрез устрема на Истината.

Ативара – Персийски Маг. Из „Мъдреци и Мистици“ том 2 Представено от Елеазар Хараш

Всеки миг е послание. Всеки миг е уловена Светлина от Вечния.

Който сее Пламъка на Любовта, живее в диханието на Вечния.

Законът на Пламъка е живот в Безкрайното.

Който сее семената на злото, дървото на неговият живот опустява – листата окапват, клоните увисват към земята, а плодовете му са без дихание.

Мистичният Път е символ на диханието на Пламъка. В диханието на Пламъка горят искрите на свободата.

Магът не следва правият път, а Вечността. Вечността не е път, а дълбочина, в която Пламъкът живее.

Магът живее мъдро и всеки миг му открива своите невидими дарове. Тези дарове са Божествени Искри на живота.

Всеки миг е послание. Всеки миг е уловена Светлина от Вечния.

Силата на Мага е в доверието на протичащия миг.

Времето не може да даде това, което Мигът пренася от Вечността. Във времето няма живот. Живот има само в мига, в посланието.

Вечността, това е умението да чакаш. Злото не може да живее в умението да чакаш. Умението да чакаш е изкуство на Мага. В това изкуство Магът става незабележим.

Злото е едно обозначение, че Вечността е изгубена. Този, който не умее да чака, изгубва своята Вечност. Във Вечността гледам и виждам, че злото го няма. За този, който умее да чака, Вечността му отваря вход. Магът живее поради това, че е сторил място на Вечността в себе си.

Мистичният път е опората на Пламъка. Пламъкът диша в мистичното проявление на живота.

Магията е наречена самовглъбяване. Магът, който умее да навлиза дълбоко в себе си, открива нещо, което е по-дълбоко от него самия; това е, което трябва да се види.

Мъдростта не е дадена на човека, тя се пази за други времена. Мъдростта е мистичният път на диханието. Магът никога няма право на вътрешен провал.

Без Любов човек не може да разбере своя път, без път не може да разбере своята дълбочина, а без дълбочина не може да се открие това, което е над човека.

В мистичният път на Пламъка няма традиции. Радостта, която се изживява в мистичният път, е неповторима; тя се наслагва в душата като сила на потаен устрем.

Жертвата свързва Мага с дълбоката основа на Вечността.

Преди да овладее себе си, Магът трябва да е познал Свещения закон на жертвата. Всеки, който е познал Светостта на жертвата, носи в себе си оръжието на Мага.

Когато не познаваш силата на жертвата, тогава в твоя живот се настанява времето, а когато познаеш жертвата, тогава Вечността те освобождава от времето и неговия дух. Времето руши всички, които не познават Сиянието на жертвата.

Всеки, който не е приел Светостта на жертвата в своя дом, се старае да запълни живота си с ненужни забавления, но всичко това е изгубено време, защото без жертвата човекът не е владетел на времето.

Магът изпълва своето вътрешно пространство с жизнената сила на жертвата и Вечността му открива своето лице.

Във времена, когато те връхлитат жестоки изпитания, само жертвата е тази, която може да организира твоето вътрешно пространство. Пространството не е празно място, то е жизнен простор, в който трябва да се засели Истината.

Маг може да бъде само същество на Истината. Магът живее чрез устрема на Истината.

Когато се пожертвах, разбрах своята Вечност и своята дълбочина и Вечният ме направи Маг, и нарече ме АТИВАРА – „Вечният устрем към себе си“ и родих се в нова Светлина. И откога живея не помня, но познах Вечността, защото тя стана мое дихание.

Този, който не се е слял с Вечността, не може да носи името „Маг“, защото „Маг“ означава: „Вечният в Своите действия“.