Да виждаш как цъфти финия живот в пустинята...

Тотално да приемаш, това е Великото Доверие на Духа в Божия Дух.

Да виждаш как цъфти финия живот в пустинята...

Само когато отворим дверите си за Бог, можем да задвижваме Пентаграма в съгласие с Великия Разум.

Тишината живее там, където безмълвно благоговеем за Бог.

Изкуството е да се откажеш от знанията и да навлизаш все по-цялостно в Незнанието, докато то се превърне в Истинско познание.

В неразбирането Подходът ти да бъде всякога Любов, Мъдрост, Истина - това е Живият живот. Тогава и в пустинята ще виждаш финия живот как цъфти и вибрира в скритостта си.

За позналия себе си на най-високо ниво тайни няма. Има само една Велика Мистерия.

Прадревният Образ всякога ще бъде забулен за нас, затова ние сме обречени да се слеем с Него.

Просветлението ни дава Насъщния Хляб.

Ако не се борим с настоящето, всичко се случва по естествен начин.

Да приемаш, означава да осъзнаваш фазите на процеса.

Тотално да приемаш - това е Великото Доверие на Духа в Божия Дух.

Истината се явява като мрак на повърхността и е Сияние в Дълбините.

Непроявеното винаги е по-древно от проявеното.

Не очите са най-важни, а пробуденото сърце. То има свои очи, които виждат Създателя си пряко.

Неправилният подход към трудността ни прави психически тежки и твърди. В добри времена да изработваме вътрешно мощен характер, е винаги мъдър избор.

В трудни времена да прилагаме Божествените Принципи, е винаги най-важният Подход, най-доброто Решение.

Единството се гради първо вътрешно.

Любовта действа само в приложението - и вътрешно, и външно. Тя не е концепция. Любовта е основата на Вечността.

Тренирай да виждаш Безсмъртието във всяка смърт, Разума във всяко страдание; Спасението, чакащо до греха; Чистотата, скрита навсякъде, във вид на идея, намерение или труд.