„Чудно и Страшно съм създаден, Господи!“ Из Словото на Учителя Петър Дънов

Аз ви избрах, Аз ви призовах, но вие още не Ме познавате. Аз желая да ви гледам всеки ден и вие да Ме виждате, но Душите ви са още слаби да понасят Небесната Виделина на Моето Присъствие.

„Чудно и Страшно съм създаден, Господи!“ Из Словото на Учителя Петър Дънов

Според Учителя няма зло в света

Докато расте и се развива, човек постоянно минава през светлина и тъмнина на съзнанието си. За да издържи на тия състояния, той трябва да има вяра в Бога като Център на неговия живот.

Бог е и в тъмнината, и в светлината.

Зад несполуките седят сполуките. Зад смъртта седи Безсмъртието… Зад всички явления в света седи Бог, Божественото Съзнание.

Говори ли Ми някой добро, или зло – Бог Ми говори. Според Мене няма зло в света. Важно е да приемем, че всичко иде от Господа, в Когото живеем и се движим.

Всичко, което се случва в живота ви, представя Ръката на вашия Велик Баща, Който ви дава възможност да Го намерите и познаете.

Няма лоши условия, няма лоши времена, няма лоша съдба – лошото или доброто зависят от субективното разбиране на човека.

Искам да бъдете във вътрешна хармония, да не се раздвоявате. Мене вие не можете да раздвоите по никакъв начин – щом речете да Ме раздвоите, Аз късам нишките и ви оставям долу.

За Мъдреците няма зло, няма и добро – всичко е Любов.

В Бога злото и доброто се примиряват. В Бога няма никакво зло. Там настава Вечен Мир.

Голямото противоречие в човека

Да виждаш нещата в един или друг смисъл, това се дължи на твоя вътрешен свят.

Това, което сега искам да ви кажа, ще се разбере дотолкова, доколкото съзнанието ви е разширено: от съзнанието зависи дали нещата ще бъдат разбрани, или неразбрани.

„Аз го разбирам, но той е еретик, не разбира.“ Не е еретик той, но съзнанието му е по-широко от твоето: за себе си и ти си прав, и той е прав.

Слънцето говори с всички живи същества на един общ език. Защо? Защото във вътрешното разбиране на нещата няма никаква разлика. Дойдат ли до външното разбиране на нещата, хората вече се разделят.

Неразбирането се дължи на противоречивото естество в човека, което постоянно го отделя от Бога. Ронливо, неустойчиво е човешкото естество.

Като се натъква на своето естество, човек среща голямо противоречие... За това противоречие именно е казано в Писанието: „Чудно и страшно съм създаден, Господи!“.

Всеки човек в себе си е раздвоен: половината от материята на неговото тяло принадлежи на злото, а другата половина – на доброто. Тази е причината, поради която в човека има постоянна борба.

Човек е двойно същество: едното същество, доброто в човека, представлява Дървото, което Бог първоначално е посадил в Рая; второто същество, злото в човека, има по-нов произход.

Злото е внесено в човека от вън. То е чуждо съзнание.

Злото и доброто са неща външни. Човек е онова, което съзнава в дадения случай, че е зло и добро... Но самият човек не е нито в доброто, нито в злото. Доброто и злото са само пътища.

Истинският човек е в това, което съзнава.

В разположението не си ти... И в неразположението не си ти. Не се лъжете. Ако ти си в разположението и ако ти си в неразположението, ти си раздвоен. Онзи, който седи и наблюдава разположението и неразположението, и може да ги възприема – това е човекът.

Предназначението на човека е да работи, да учи, да приготвя място в себе си за Любовта.

Всичко друго, през което минава човекът – знание и невежество, скръб и радост, доволство и недоволство – са стадии, през които той трябва да мине, за да се приготви за Великия Момент в живота си, Придобиване на Любовта.

Търсете Скритата Реалност

Само Ангелите могат да бъдат Абсолютно добри и Абсолютно зли. Те биват две категории, движат се в два полюса... Средният Път, по-лекият Път – това са хората.

Същинското добро и Същинското зло са Невидими. Видими са само сенките на доброто и на злото.

Ние възприемаме пречупена, рефлектирана светлина от Слънцето, а не права. По тази причина ние виждаме нещата относително, а не абсолютно. Ние не виждаме нещата такива, каквито са в действителност.

Светлината на Земята е едно отражение. И светлината на Слънцето е едно отражение…

Сега ние изучаваме нещата само чрез отражение – тъй както то става, но отраженията не са всякога верни. В едно отражение има външна и вътрешна страна: вие имате само външната, а вътрешната за вас е скрита.

Ако виждате недъзите на някого, вие виждате отражението. Ако виждате доброто на някого, вие виждате Реалността.

Ако Аз виждам погрешките на другите, ще видя и Своите погрешки. Като влизам при вас, Аз искам да видя Божествения Образ във вас, искам да видя как Бог работи.

Като виждаш Бога, няма да виждаш никакви погрешки.

Виждаш ли доброто у брата си, ти Бога виждаш. Виждаш ли злото у брата си, ти себе си виждаш. Не гледайте себе си у хората, но гледайте Бога в хората. Това е практическата страна в живота.

Аз ви избрах, Аз ви призовах

„Видях човека“, казва някой. Но това е само илюзия – външна форма, сянка на проявлението му, а Истинският човек е Невидим.

Човек е безкрайно малка част от Това, Което е. Неговият Дух на Небето изпраща само една малка част от Себе Си, чрез която черпи опитност.

Недейте мисли, че вие, които сте пред Мене, сте хората, сте Човекът. Жалки ще сте, ако мислите, че сте пред Мене в едно парче месо от шейсет-седемдесет килограма. Аз имам по-високо понятие за човека.

Никой човек не носи своето Същинско Име, с което е записан в Божествената Книга.

Вие сте същества фиктивни, а не реални... За да не бъдете сенки, вие трябва да минете от временното към Вечното, да потърсите Бога.

Де е Човекът? То е Божественото, което ние трябва да изучаваме. Той не е някъде вън физически, някъде между Звездите. Звездите са по-малки от нас. Един човек е по-голям от цялата Вселена.

Човешката Душа е по-голяма от Слънцето, по-голяма е от стоте милиона Слънца, които съществуват. Какво ще ми кажете?

Човекът не е това, което виждате – това е Дълбока Наука, която вие трябва да изучавате. Душата е нещо полуматериално и полудуховно. И да говоря повече, не ще можете да познаете тези неща, без да ги изучите.

В Дълбочината на нашата Душа, в Дълбочината на Битието, в Дълбочината на Незнайното, на Неразбраното живее Онзи, в Когото злото не може да проникне.

Същинският човек е Неуязвим.

Любовта като Принцип е във всичко и над всичко... Аз принадлежа на Любовта като Принцип.

Аз ви избрах, Аз ви призовах, но вие още не Ме познавате.

Аз желая да ви гледам всеки ден и вие да Ме виждате, но Душите ви са още слаби да понасят Небесната Виделина на Моето Присъствие.

Тази Необятна Любов, Непроявеното – то е Учителя, а проявеното е ученикът.

Из Словото на Учителя Петър Дънов