Ние не знаем какво ще загубим, когато поставяме себе си преди Истината

Ние не знаем какво ще загубим, когато поставяме себе си преди Истината – защото, ако знаехме, никога нямаше да могат да ни излъжат да го направим.

Всеки прави своите грешки, чрез които израства. Но ако те са изчислени от Бога и от Учителя, тогава израства – иначе думата „грешка“ може да се окаже неправилната дума.

Свикнали сме да имаме Любовта… За някои тя е чувство, за други – работа, за трети – уединение, а за някои – продължителен и лъчезарен Огън, чрез който се преобразяват във все по-високите ѝ степени. За някои Любовта е Истина…

А за някои Любовта е даденост, която не могат да оценят. Аз бях от тези хора… Много бях чела за Любовта, много извадки из Словото на Учителя и на Елеазар имах за Любовта и много харесвах идеята „Бог е Любов“. И много уповавах на това: Бог е Любов! Но… не живеех по Закона на Любовта, живеех по моите си правила.

Бог е Любов, но човекът не е Любов: човекът е нещо, което може да скъса нишката на Любовта! Когато безразсъдно уповава на „Бог е Любов“ и също толкова безразсъдно живее, човек скъсва нишката на Любовта с една дума, която казва, или с едно действие, което извършва…

Да, живее човекът, но чий живот? И ако аз съм отстъпила живота си на някой друг да го живее, не съм ли аз нещо мъртво, нещо умряло?... Ако живея Живота на Бога, да – Бог е Любов; но ако живея живота на едно изпаднало от човешката еволюция същество, как тогава Бог да бъде Любов за мене?

Чудим се по някой път какво е Бог и как да изпълняваме Волята Му. И това чудене само по себе си е умиране… Малко по малко, съзнателно и доброволно, изпъждаме Бога от себе си. И ако нямаме Учител, който да види това навреме и да ни подаде ръка…

Стоиш между живота и смъртта и ако успееш да убедиш Бог и Учителя, че си струва да живееш, може би ще живееш. Но Елеазар казва, че тези, които имат по-силни желания отколкото Любов, се връщат назад и казва: „Не мога да кажа дали след време Бог им дава Душа… Ако тръгне назад към демонизиране, …пак има душа, нарича се „низша душа“, но всъщност това е духовна смърт“.

Просто е и е съвършено: ние изпълняваме решенията и действията на този, който живее в нас! Изпълняваме всичко точно и безпогрешно на този, чийто живот живеем. Ако живеем по правилата на едно изостанало в развитието си същество, не живеем ли неговия живот? Не изпълняваме ли неговите решения? Нямаме ли неговите отношения? И ако живеем живот по Правилата на Учителя – така както Той би живял; ако постъпваме така, както Той би постъпил…

Преди да взема решение, аз вече задължително се вглеждам в живота си, в своето ежедневие: вслушвам се в думите, които употребявам; преценявам постъпките си поне два, три дена назад… и съм наясно чии ще бъдат решенията, които ще взема.

Любовта не е само едно чувство. Аз може да кръщавам всичко, което чувствам, че е Любов, но Истината – това е първият образ, в който царува моят Дух… И ако аз не живея така, както живее Истината, нямам никаква Любов, каквото и да чувствам...

И най-важното: ние не можем да се обърнем срещу Истината, тя е Реалността ни. Ние сме Истината, но трябва да осъзнаваме това, т.е. трябва да го живеем. Спасяваме се само ако се противопоставим на другите същества в нас с всичките си сили, което значи: да започнем да живеем Истината в себе си.

Ние не знаем какво ще загубим, когато поставим себе си преди Истината – защото, ако знаехме, никога нямаше да могат да ни излъжат да поставим своите лични чувства, убеждения, вярвания, страдания… преди Истината.