Истината има Лице само за Искрените хора. Из Словото на Учителя Петър Дънов

Истината има Лице само за Искрените хора. Из Словото на Учителя Петър Дънов

Не са думите, които скланят Небето, но е доброто и чисто сърце. То е единственият залог, който важи.

Колко е Добър Господ!

Всички хора трябва да бъдат искрени като децата: всякога да са готови да коригират своите понятия и схващания за живота.

Не говорете за грешките си, но ги изправяйте… Кажете ли грешката си на човек, който не може да ви разбере, той ще ви морализира, ще ви дава съвети.

Вие правите престъпление, като се занимавате със съзнанието на другите. Оставете всеки един човек, не се занимавайте с него, защото това е погрешно. Никой няма право да се занимава със съзнанието на другите хора.

И като те лъжат – и като знаеш, че те лъжат – пак трябва да приличаш на извора, който всичко дава. Който и да дойде, и разбойник да дойде да пие, изворът дава; не се смущава, че е пил някой вълк, мечка, разбойник, някоя змия, паяк.

Когато някой разбойник Ме обере, Аз се радвам, че Господ му е дал свобода да Ме обере, но не одобрявам постъпката на разбойника. Свободата на разбойника е от Бога, а постъпката му не е от Бога. Защото утре ще дойде друг майстор, ще обере разбойника. Колко е Добър Господ!

Кой е бил честен и искрен към Бога?

Всеки човек знае подбудителните причини за всяка една своя постъпка. Няма скрито-покрито пред нашето съзнание, пред нашата Душа. Тази Душа е огледало, в което Господ вижда всичко.

Защо ще се представяш по-благороден и честен, отколкото си?

Ти си намислил да направиш едно престъпление: по-хубаво го кажи, а не да направиш две престъпления.

Няма човек, който да не е изневерил на Бога, и то не само за момент, но през целия си живот. Кой е бил честен и искрен към Бога?

Като се приближим при Бога, трябва да вземем под съображение да бъдем крайно искрени.

Ние сме неискрени в отношенията си: едно мислим, друго казваме.

Онзи, който ви обижда, прави това с всичкото си сърце и гледа дали ще ви потекат два реда сълзи. Онзи, който ви хвали, казва: „Няма какво да се прави, трябва да се похвали този човек“. Затова обидите са по-силни, понеже се правят от сърце. Не е ли така?

На Земята никакво скриване не може да става

Ще признаете в себе си Истината тъй, както си е. Никакво изменение няма да правите, просто ще констатирате нещата тъй, както са си – ни повече, ни по-малко.

Няма да изнудваш Бога. Ще Му кажеш Истината, както я знаеш, и Той ще бъде на твоя страна. Колкото по-просто говориш с Бога, толкова по-добре.

Не са думите, които скланят Небето, но е доброто и чисто сърце. То е единственият залог, който важи. И ако вашите сърца принадлежат на света, с какво остава да Ме привлечете към себе си? С нищо. Вие ще останете чужди завинаги – нито света ще придобиете, нито Небето.

Когато Висшето Съзнание проникне в сърцата на хората, те разбират. Засега човечеството изобщо не разбира Езика на Истината. Каквото и да говоря, Аз съм опитвал хората, зная. Аз ги познавам за Себе Си: познавам кой какъв е и няма нужда да Ми казва кой какъв е.

В другите светове човек може да се крие и никой да не знае обича ли да лъже, или не. Обаче дойде ли на Земята, никакво скриване не може да става: и децата го познават какъв е.

У всички ви трябва да се роди простота в разбирането, трябва да се вдетините, като деца трябва да станете. Ако вие не се върнете в положението на деца – да се учите, вие няма да бъдете в състояние да възприемете Великата Божествена Наука.

Малкото бяло кокиче

В живота трябва Простота – то е Чистосърдечие.

Блажени смирените – блажени онези, които заемат онова място, което Бог им е определил в света.

Смирението е процес на поглъщане на Божествена Енергия – ...разположение на Душата да възприеме всеки момент всичко, каквото ѝ даде Господ да обработва. Да не каже, че това, което ѝ се дава, е трудно.

При най-големи обиди, бури, нещастия да не се размъти Дълбочината на твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в Душата си. Може да има голяма тъмнина, противоречие, но като застанеш в този Център, да няма никаква външна сила, която да може да те поклати от твоите основи или да те разколебае, и да кажеш: „Тук и никъде другаде!“.

Аз съм малкото кокиче. Бог ми даде бяла дреха и ме остави на планината да се уча.

Аз съм малкото и няма да се повредя, понеже Бог не се изменя.

При смаляването човешката Душа прониква в Дълбоките Тайни на Природата... Да любиш Господа, това значи да се смириш.

Научи се пред Бога да ходиш със сърце смирено и Любовта на живота ще Благоволява.

Из Словото на Учителя Петър Дънов