Абсолютът. Из Пътят към Дълбините

Днес сключва Завет с Душите

Абсолютът

Всичко почива в Него

Той е по-необятен от Безкрайността и по-незнаен от Мистерията. Всичко почива в Него, а Той почива в Себе Си.

Той намира и Той призовава

Той е Този, Който не е и никога няма да бъде. Той не може да бъде намерен, защото не може да бъде потърсен. Той намира и Той призовава.

Той е отключил Пътя към Себе Си

Древното върви по Стъпките на Великия Незнаен. Той ни води към Себе Си, за да Го следваме в Дълбините на Незнайното и Неизследимото. Той е отключил Пътя към Себе Си. Той е Скритият Водител в нас.

Днес сключва Завет с Душите

Днес Древният Баща сключва Завет с Душите– Завет за Завръщане в Него. Днес Той отваря Пътя към Себе Си и поканва Душите да Го последват. Той е Тихият Водител отвътре. Той е Тайноскритият във всички и Незнайният в Себе Си– Вечно Непознаваем и Вечно Жадуван. Всички Същества дълбоко в Сърцето си Го търсят. Които чуят Повика Му, ще се завърнат в Него– в най-великия Живот, какъвто светът не познава.

Не съществува, но е

Когато слиза надолу, Той казва: „Аз съм Този, Който съм“. Това е Извечният, Предвечният– Този, Който не съществува, но е. Той присъства навсякъде и във всичко. Той живее във всяко същество– скрито, потайно. Той съдържа всичко в Себе Си и всичко Го съдържа.

Той е Крепостта в нас

Той е Първото Дихание на световете. Когато е погледнал към тях, те са оживели. Неговият Поглед крепи всеки живот отвътре. Той е Крепостта в нас. Съзерцавай Най-Древните Очи в себе си– в Душата си, в Сърцевината си. Той не може да бъде изгубен Той е Сърцето на всички неща. Той е Ядрото, Центърът на всичко и ако нещо не може да бъде изгубено, това е Той.

Вечният Извор в съществата

Той постоянно извира изотвътре. Той е като Река, Която тече в съществата и е Нова във всеки Миг. Всички неща са Нови във всеки Миг като Него Самия. Този, който Го долавя, не Го губи. Долавянето е Тайна на Скрития Живот. Това Долавяне е Началото на Единството.

Той ти подава Ръка

Той е отвъд синевата, там, където върхът на планината не достига. Той е отвъд хоризонта, там, където погледът не достига. Той е отвъд гласа, там, където слухът не достига. За Него няма нито външно, нито вътрешно сетиво. Но Той идва много близо до теб, за да Го следваш. В Своята Недостъпност Той става Достъпен, Близък, Възлюбен и Възжелан. Така Той ти подава Ръка.

Най-близкият на нашата Душа

Той е Неведомо Отсъстващ. Неговият Символ е Дълбоко Затворени Очи. Но Той достига там, където никой не може да достигне, и вижда това, което никой не може да види. Той прониква в най-скритите кътчета на Душите, където никой поглед не може да проникне. Той познава нещата не поради Виждането Си, а поради Универсалното Си Единство с тях. Затова е наречен Най-близкият на нашата Душа.

Из Пътят към Дълбините

Елеазар Хараш “Древни Писмена” Първа Книга Варна, 2018 г.

………….

Тази книга е една наситеност от Слова - Път от Него и към Него…

За краткост, бе направен опит за акцент върху най-важните, но не се получи.

Те Са Цялостни.

Те са от Незнайната Му Съкровищница.

Безкрайна благодарност Елеазар Хараш.