Животът в Древната Слънчева Раса. Свещеният Език не говори с думите, а с Диханието на Древния. Из Словото на Елеазар Хараш

Животът в Древната Слънчева Раса

Истина е вродена дълбоко в нашата Душа и тя има своите Свещени Думи:

Амореа – Древният Изгрев, който е царувал в Душата. Амореа означава, че всяка Душа, събуждайки се в утрото, трябва да запалва постоянно своя Изгрев, трябва сама да се възпламенява, трябва да изгрява в самата себе си, докато постигне Вечния Изгрев, който ще я отведе при Старците.

Амореа означава: да познаеш, че си излязъл от Дълбините на Незнайната Слава; да откриеш, че ти самият си Амореа – Славата на едно Праизначално Сияние. Тайната на човека е, че в него има хиляди и милиони Слънца. И изгрявайки от Слънце в Слънце в себе си, и минавайки през милионите Слънца в себе си, човекът ще се възвърне в Първичното Сияние на Амореа. И Амореа ще възведе човека в Сиянието на Най-Древния Език, наречен Махабир.

Махабир – Най-Древният Език, Най-Древното Царство, Мястото на Ослепителната Истина. Махабир означава: „Светлината, която те прониква“, „Ослепителната Светлина, която те поглъща“. Във всеки човек е скрит в Дълбините му Вечният Махабир, наречен още: „Ослепителят на всички видове Светлини“ – Праизначалната Искра, Есенцията, наречена Син. Думата Махабир е една от най-великите Идеи на Праизначалието. Това е Идея за бъдещето, което очаква Синовете Божии. В бъдеще Старците ще вдигнат учениците в Себе Си и ще им разкрият част от Мистерията на Древния.

Всяка Душа, която се отказва от светлината на света, върви към своя Изгрев, към Древния Език, към познаването на Същността на Древния Език. Понеже Махабир е Ослепителят, в Атлантис е било прието да се нарича Ватан. Впоследствие това било наречено Царството Божие. Мъдреците от Ватан, знаещи Древния Език, оставили за спомен на хората Пирамидите. Пирамидите са малките букви, които са част от Величието на една Древна Азбука. Те са частица от Сиянието на Най-Древния Език.

Самият връх на Пирамидата символизира срещата с Махабир. В Атлантида мъдрите толтеки са имали Специално Име за върха на Пирамидата, което, тъй като не може да се каже ватанската Дума, приблизително се е превеждало „Врата към Зората“. Това Специално Име представлява Скрито Име, което засега Учителя не позволи да се изнася... Това е Името на Учителя.

Ватан – Най-древният Свещен език, Езикът на Несътвореното; Царството на Несътворените Идеи, Царството на Преподобната Светлина. Единственият език, Първичният език – Малката Тишина, Одеянието на Великата Тишина. Впоследствие този Свещен език беше наречен Словото. И нарекоха това Слово Началото.

Словото – това е друго Име на Прачовека. Става въпрос за Абсолютно Чистото Слово, Словото на Неродения Дух. Само това Слово има Божествена власт. И ако то бъде облечено в Божествени думи, пак има власт, но вече не толкова силна, защото думите са прегради.

Само който е постигнал своята Несътворена Същност, може да общува с Ватанския език и Думите да му отворят вратата си и да го заведат при Святия Древен, Който е самата Истина.

Думите от Ватанския език са най-първичните излъчвания на Истината. Тези Думи са излъчената Несътворена Светлина.

Истината се е облякла чрез Ватан. Тази Истина е решила да бъде в Единство с всичко. И макар че е в Единство с всичко, тя превъзхожда Единството.

Ватанският език бидейки думи, не е думи. В този език думите имат Дълбини, в които съществата трябва да се разтворят и да бъдат погълнати от тези Дълбини, за да могат те да бъдат разбрани.

Ватан може да се нарече още „Малкият Ослепител“. В Атлантис са живели мнозина Мъдреци, които са владеели напълно Ватан. Те са били наречени „Малкото Събрание“. Тези Мъдреци са били 70 на брой. И те са взели решение впоследствие да се преселят в Египет и да сътворят Пирамидите – със силата на Древния език Ватан те са успели да изтръгнат камъните от скалите, да ги оформят като Пирамиди. Това е силата на Праезика. Само той може да изрече Неизреченото.

Ватан е Вътрешният език на Духа. Това означава, че всеки човек трябва лично да постигне Праезика в себе си, т.е. Единството със Светлината. Този Първичен език е езикът на Виделината. Тази Виделина е особен род Светлина. Тази Светлина се е родила, след като много Същества от най-висшите полета, които са живели в Сърцето на Абсолюта, са се изтръгнали от това Сърце, за да се превърнат чрез своята жертва в Първичния език и да дадат Път на всички същества обратно към Абсолютното Сърце на Небитието.

Езикът на Любовта, Езикът на Мъдростта и Езикът на Истината

Има около седем хиляди езика, но Праезикът е един – Ватанан. Но има и други езици от друга гледна точка, например Езикът на Истината, Учителя казва: „Най-дълбокият, най-деликатният Език“; Езикът на Мъдростта – Живият Език на Невидимото. Безмълвието е Езикът на Мъдростта. Друг Велик Език е Езикът на Любовта, но това е все в тази посока, посоката на Единството.

Има формула: „Господи, въведи ме в Корените на Праезика“ – за този, който иска да разбере Праезика. Праезикът е Езикът на Светлината, Езикът на Любовта, Езикът на Безмълвието, Езикът на Истината – то е на степени, всичко идва постепенно.

Учителя казва: „Аз наричам детински език, Езика на Любовта. Езикът на възрастните е Езикът на Мъдростта и езикът на старостта е Езикът на Истината“.

Езикът на Любовта обхваща всички същества, от най-малкото до най-голямото. Всички светове разбират Езика на Любовта. Любовта прониква във Вечността. Вечността говори с Езика на Любовта, но Старецът е Същество, по-дълбоко от Вечността. Древните живеят в Ядрото на Истината.

Само тези, които са станали Истина, те умеят да си служат с Езика на Любовта и Мъдростта, но те не спадат нито към Любовта, нито към Мъдростта. Те са само 24 Същества, 24 Стълба на Истината, 24 Старци. Те са Устоялите. В света има ветрове, които събарят градове, държави и цивилизации, но няма такъв вятър, който да събори Старец.

Старецът е Същество, Което е служило на Истината милиарди години и затова Той вижда чрез Истината. Всеки Старец е Владетел на Тайни и Скрити неща, които са заключени в Мистерията на Древния. Всички Старци са Откровения на тази Бездънна Мистерия.

Всичко това е загатване за Живота, който е бил в оная Древна Слънчева Раса. Старците са Плодове от Дървото на Неизразимата Истина. Тази Истина е всадена дълбоко в нашата Душа и тя има свой Свещен Език. Свещеният Език не говори с думите, а с Диханието на Древния.

Из Словото на Елеазар Хараш