Вътрешен смисъл

Когато това, което е в света или по лицето на земята, стане принцип, тогава чрез него хората разсъждават за Небесните неща и така ослепяват.

Вътрешен смисъл

    Най-древните хора, които били Божествени хора, били така устроени, че всеки обект, който наблюдавали в света или по лицето на земята, те наистина виждали, но мислели за Небесните и Божествените неща, които този обект обозначавал или изявявал. Тяхното зрение било повече като инструмент, следователно, такава била и тяхната реч. Всеки може да знае от собствен опит, че ако е внимавал за значението на думите на говорещия, наистина ще чуе думите, а ако не ги чуе, ще възприеме само смисъла, а онзи, който мисли по-дълбоко, не ще разбере дори смисъла, а нещо по-дълбоко (универсалният смисъл). Но потомците, за които  тук става въпрос, не били подобни на своите бащи, понеже, когато наблюдавали обектите от света или по лицето на земята, те ги възлюбвали, с което умовете им прилепвали към тях и така те започвали да мислят за тези обекти, а чрез тях – за нещата Небесни и Божествени. По такъв начин сетивното станало принцип за тях, а не само инструмент, както било при техните предци. А когато това, което е в света или по лицето на земята, стане принцип, тогава чрез него хората разсъждават за Небесните неща и така ослепяват. Как става това, може да бъде познато от всеки с подобен опит, понеже, който обръща внимание на думите на говорещия, а не на техния смисъл, улавя съвсем малко от смисъла, а още по-малко от вложения универсален смисъл и понякога съди за всичко, което казва човек, само по една дума или даже по граматическите особености.

Из „Небесни тайни“ Емануил Сведенборг