Тайнствата на Пътя. Там, където Бог потече, случва се Истинското Раждане. Из Словото на Елеазар Хараш

Тайнствата на Пътя. Истинските Същества се раждат поради Мистично течение на Любовта. Из Словото на Елеазар Хараш

В Преданията на Богомилите се казва: Човекът е орел, който е изгубил своите крила. И когато познаеш Тайната на страданието, самото страдание ще ти даде крила и сила. В дълбочината на страданието има една затворена Врата, която се отваря. Това е Вратата към Ватан, към Древния език – човешкият Дух знае Пътя към Древния.

Просветленията, които слизат в Интуицията, ни разкриват Величието на човешкия Дух, но и го забулват. Защото Духът е Ослепителен. Щом Интуицията е бедна и едва загатва за този Ослепителен Свят, какво може да обясни интелектът? Ето защо учениците на Бялото Братство се обличат със Смирение. С това се предпазват от въображаемите светове на ума – това са световете извън Живата Вода. В Древния език Живата Вода символизира Третото Око, но това също е бедно понятие.

Духът има Едно Око, т.е. има Единно Виждане, тялото има две очи. Духът вярва само в Един Център, а тялото вярва в двама господари, в два центъра. Но с две очи не можеш да видиш Бога, те трябва да станат Едно. Гордият гледа с две очи, но в Смирението няма две очи. Смирението е Око. Смирението е виждане с Окото на Любовта.

Злото е зло, защото е знаещо. Ако беше смирено, то щеше да разбере, че неговото знание е невежество и смърт. Ученикът трябва да се подготвя за такива интензивни страдания и преживявания, които умът, змията, не може да издържи. Обикновеното раждане е от ума, а той никога не може да води човека в Единството, защото той няма такава способност в себе си.

Ако искате вашият ум да се развива, дайте му време, дайте му разделение и много подобни неща – дайте му двойственост, малко конфликти, клюки и т.н. Така умът се развива много добре; капаните, кармата се развиват много добре и човек трупа все повече черна съдба.

Но за развитието на Душата трябва Вечност и Единство. Тя се нуждае от това. Душата е образувана от Свещеното Слово на Любовта. Много специално изричане на Древна Дума – така се е създала Душата.

Истинските Същества се раждат поради Мистично течение на Любовта. Там, където Бог потече, случва се Истинското Раждане. Така е потекъл Бог в Мария, така се е родил Христос – пряко. Христос се ражда чрез Мария, но не от Мария. Христовото Раждане е Божие Дело, Тайна на Божието Слово. Това е Божия Възможност, а не човешка възможност. Въпрос на изричане на Определени Слова.

Словото никога не е било – казва Учителя – човешка възможност. Словото е Върховна Възможност на Единствения Бог. Всичко се ражда от Него, от Неродения. И Учителя казва: Има Древна Дума, с която Бог е изрекъл нещата, и те стават – те се случват, стават явления, стават събития.

Хората виждат Христос като Син и като човек, а Той е повече Слово, изречено от Великия. Христос е изречено Слово на Бога. Бог отделя нещо от Себе Си и вселява нещо в Себе Си. Бог е Изначалното Слово и Той само изрича: „Бъди!“ – и то става.

Христовото Същество, Синът Божии, е друго название на нашето Скрито Висше Аз. Това е нашият Чист Дух – той е Синът Божии. Човек е Бог в Развитие, човекът е и Мистерия в Развитие поради Духа. Духът може да проучва и Тайните на Бога, понеже Абсолютът е позволил.

Задачата на ученика е да намери Пътя към себе си, към своя Дух. Само Духът може да твори самия себе си. Неговият Живот произхожда от самия Него. Само Духът може да твори живот – Духът в човека. Духът не е нещо, което можеш да създадеш, и затова Той се нарича Прапроизходът. Прапроизходът – това си ти.

Окултният ученик е длъжен да се вглъбява всеки ден по малко и да навлиза все повече в себе си, докато стигне до една определена точка – да може да заражда сам в себе си живота. Това е Тайната на Самозараждането, Тайната на ученика. Тайната на Учителя е друга. Само който е познал Тайната на Нищото, е познал Тайната на своя Учител.

Истинският ученик е реализирал Учителя в себе си и това става в Нищото, където е Тайната на ученика. Тайната на ученика е в Сливането му със своя Учител.

Из Словото на Елеазар Хараш