Прекрасната Истина Сияе. Мистичната Истина Ухае. Върховната Истина е Тиха. Из Словото на Учителя Петър Дънов

Колкото по-развит е слухът на човека, толкова по-голяма възможност се открива пред него да чуе Тихия Глас на Бога.

Прекрасната Истина Сияе. Мистичната Истина Ухае. Върховната Истина е Тиха. Из Словото на Учителя Петър Дънов

Навлизане в Прекрасното

Аз бих желал да ви заведа някога на разходка, за да видите какво прелестно чувство се изпитва всред Природата.

В Божествен смисъл да чувстваш, значи да чуваш, да преживяваш най-тънките усещания, на които човек е способен.

Мистикът е човек, който преживява... В него има само едно вътрешно Благоговение.

Вие не сте се вслушвали в течащите извори – каква приятна музика има между малките камъчета…

Радват се малките камъчета, пляскат с ръце бистрите изворчета и рекички, веселят се малките цветчета, подскачат малките бръмбари…

Всичко в Природата е Живо.

Аз с удоволствие наблюдавам как текат изворите, как грее Слънцето, как духат ветровете. Изворите, Слънцето – това са същества, с които ние се разговаряме на специален език.

Няма безсловесни същества в Природата, но по различен начин говорят.

Водата, въздухът, светлината имат език и могат да се разговарят с човека. Идете край морето, вслушайте се във вятъра, в морските вълни, за да чуете как те говорят. Поетите описват този разговор.

Привилегия е за човека да има общение с една душа или с растение, с животно; с водата, с въздуха, с вятъра, с камъните.

Растенията, дърветата са най-чистите и невинни същества в света.

Растенията мълчат, само вечер се чува някакво слабо пукане – те тихо си шепнат.

Вие не сте наблюдавали Природата, вашият ум е бил зает с други мисли... Ще слушате.

Тихият Глас на Бога

Всички стари мистици, поети казват, че в Природата има музика, има говор и проповядва тъй, както хората никога не са проповядвали в този свят.

Някои се опитват да подражават на гръмотевицата. Мъчат се да хванат най-грубото... Тия, най-грубите гласове донякъде са успели да ги налучкат, но как пеят птичките, те още не могат да им подражават.

Когато някой човек тъй тихо пее, като че някоя пчела жужи, та едва се чува – туй е пеене.

Ангелите пеят толкоз тихо, че никой не ги чува. Трябва да имаш ухото на Ангел, за да ги чуеш.

Колкото по-развит е слухът на човека, толкова по-голяма възможност се открива пред него да чуе Тихия Глас на Бога.

Аз превеждам това, което чувам да се говори горе... Много неща чувам, но не мога всичко да преведа. Езикът на съвременните хора е лишен от пластичност и музикалност – необходими качества за предаване на Божествените мисли.

Ако дам концерт, ще ви изпея една песен за костилката, една песен за вълните на океана, една песен за падналото перце.

Хората мислят, че познават живота, но те едва са надзърнали в него.

Светът е толкова красив, че аз се чудя, дето при тази красота сме нещастни. Ако живеете с Любов, вие ще чувате навред такава симфония, каквато никога не сте слушали. Тогава всички неща, всички явления ще придобият за вас дълбок смисъл.

Попитайте морето защо шуми…

Когато лек ветрец полъхва – това е Диханието на Бога.

Божието Благословение е скрито в самата Природа: в камъните, в растенията, в изворите, във въздуха и светлината.

Има сутрини, когато Небето е тъй лазурно: има един цвят с една мека астрална светлина, която прониква – като че нещо вълшебно се носи върху Слънцето. Това са ония тънки отзвуци от Ангелския свят, които се предават на нас.

Животът е красив и за онзи, който го разбира, по-хубаво нещо от него няма.

Проявите на Духа

Когато хората започнат да възприемат музика от камъните и цветята, ще се разшири тяхното съзнание.

Светът е Неизследим…

Ако погледнем на този свят, той е облекло на Истината. Видимият свят е израз на Истината: във всеки лист, камъче, извор, скала има велики уроци; вътре са скрити велики знания. О, какви Истини може Природата да ни разкрие!

Цялата Природа представя сбор от Същества, които са живели в съгласие с Божиите закони. Днес те се проявяват в различни форми и раздават от изобилието, в което живеят, на всички нуждаещи.

Всички Мистици схващат Природата като музика, говор и песен – така тя проповядва и поучава хората.

Всякога Божественият Дух работи музикално. Той, когато дойде, никога не говори грубо – музикално говори и даже тъй отмерено.

Невидимото, неуловимото в музиката, в словото – това са Проявите на Духа.

Само поезията и музиката донякъде могат да изразят Любовта на човека. Коя поезия и коя музика? Възвишената, чистата поезия и музика.

Поезията създава живи образи и картини. Цветята, когато цъфтят, това е поезия. Когато вее вятърът, това е поезия. Когато грее Слънцето, това е поезия.

Ако бях поет, щях да опиша какво чувства камъкът и как разсъждава. Много интересни щяха да бъдат разсъжденията на камъка: докато стои, водата минава покрай него, той пита, а тя му отговаря.

И камъните затова чакат тук с търпение – ...за да опитат Реалното.

Материята е спящ Дух... Щом Духът се събуди, материята минава в друга форма.

Когато вашите очи се отворят, вие няма да създадете света, но вие ще го видите такъв, какъвто е.

Езикът на Истината

Мъдростта е мирна – повърхността ѝ е тиха, спокойна, не се вълнува.

И бурята си има свое място, но онова, което заповядва на света, е Тихото.

Когато си при някой водопад, какво ще му кажеш? ...Водопадът е величествен отвън, а пък ти ще бъдеш величествен отвътре.

Тихото състояние у човека, което всякога му посочва Правия Път в живота – това Божествено Начало говори във всички хора.

Божествен е Животът на Душата, но нищо не можете да разберете от него, защото пред нея има водопад, който бучи, вдига шум наоколо.

Божественият Глас не е гръмлив.

Езикът на Истината – това е най-деликатният език, който някъде съществува. Той не е език на гръмотевица, той е наречен в Природата Тихият Глас.

Из Словото на Учителя Петър Дънов