Скритите Ключове в човека. Ако разберете Духа на Милосърдието, който Господ ви праща, ще разберете Неговото Учение

Казано е: „Бог е Любов“. Следователно само Любовта познава Себе Си… Докато не познае Бога, човек не може да познае никого. Из Словото на Учителя Петър Дънов

Скритите Ключове в човека. Из Словото на Учителя Петър Дънов

Духът на Милосърдието

Има Велики блага, Велико бъдеще само ако прегърнете Милосърдието… Ако разберете Духа на Милосърдието, който Господ ви праща, ще разберете Неговото Учение.

Сега хората казват: „И тези, набожните, също се карат“. Затова аз не питам сега дали си набожен, а питам дали си милосърден. За някого може да се каже, че е учен, но Милосърдие няма. Уж е умен, а казва на ближния си: „Ти си глупав, не мога да те търпя“.

Светът не е лош. Лошо е нашето разбиране за нещата – ние сме лоши в себе си, а светът е много добър. Душата, която мразите, се мъчи, страда; тя е прикована някъде в Небето.

Кой ще спаси света? Ангелът на Любовта, придружен от Ангела на Милосърдието. Само в Милосърдието няма сянка, само в Божественото Милосърдие няма раздвояване.

Любовта винаги носи след себе си омраза: ако обичаш Доброто, ще мразиш злото; ако обичаш злото, ще мразиш Доброто. Следователно Любовта сама по себе си не може да разреши въпроса и да донесе спасение на хората, ако не е придружена с постоянно отбягване на нейната противоположност.

Истината прави човека свободен, учи го кое е добро и кое е зло, кой е глупав, кой е мъдър, но тя няма в себе си елемента да примирява хората… Божественото Милосърдие е Ключът, който примирява Правдата с неправдата, Мъдростта с глупостта, Доброто със злото, за да не се карат в нас.

Колкото пъти съм говорил за Милосърдието, всякога ми се гневят и ми казват: „Ти ни мислиш злото, не ни разбираш“. Аз ви разбирам. Разбирам, че обичате Истината, Правдата, но още не съм срещнал между хората Милосърден човек.

Има една легенда, че Господ първоначално създал двама души на Земята, но те не могли да се разберат, намразили се; и затова Той ги турил в две най-отдалечени едно от друго места в пространството, за да не се виждат. Но те се затъжили един за друг, започнали да се обичат и за да се съединят, тези две души направили мост и този мост е Млечният път.

Млечният път на Хармонията, на Любовта – по него слезе и Христос… Духът ще направи Млечния път в нашата душа.

Седалището на Божествения Дух

Духът още не е слязъл в своята Пълнота на Земята. Затова и хората се молят да слезе Духът в Пълнота… Центърът на Духа е между веждите.

Седалището на Духа във вас знаете ли къде е? То е в една празнина между двете вежди – то е мястото на Божествения Дух, то е мястото на Безмълвието.

Какво означават веждите? Веждите са предел на духовния и физическия свят. Граница са те между Божествения и човешкия свят.

Човек, сам по себе си, представлява един кръст: вежди, нос и чело. Затова у нас Господ живее в Центъра на кръста и когато ние намерим този Център, няма вече да биваме разпъвани.

В тази лаборатория над веждите има складирано онова, което ви трябва. Там е вашата Библиотека, където ще намерите Книгата – еди-коя си страница или еди-кой си член от закона, който ще ви осветли… Но човек трябва да има Ключа, за да отвори Вратата на Познанието.

Всяко навъсване на веждите показва, че човек мисли. Като свива веждите си, човек се освобождава от външната светлина и се вглъбява в себе си. Така той започва да проявява Доброто. Ако не мисли, човек е подобен на Месечината.

Вие се учите от Луната и виждате нещата с нейната светлина. Когато изгрее Слънцето във вашия ум, тогава ще имате друго понятие за света и живота – ще видите колко погрешни са били вашите възгледи.

Човек още не живее в Реалността, ако една негова мисъл или едно негово чувство се проявява и изгубва… В Реалния живот не стават такива резки промени – този живот е живот на Единство, живот на Безсмъртие.

Силата на човека седи във вътрешното Единение, вътрешното Единство, до което той е достигнал. Това Място в човека е недостъпно. Всеки, който е придобил вътрешното Единство в себе си, той се отличава с дълбок вътрешен мир, с голямо равновесие.

Само Любовта познава Себе Си

Мирът е едно вътрешно затишие. Радостта е цъфтене. Благостта – вътрешен аромат… В самото съзнание трябва да има известна благост, т.е. известна мекота. Милосърдието е приложение.

Какво правят повечето хора днес? Те носят чук и гвоздеи в ръката си и когото срещнат, забиват по един-два гвоздея в него… Вместо да забивате гвоздеи в човека, своя ближен, вадете гвоздеите, които други са забивали.

Видиш ли, че ближният ти лежи болен, помогни му. „Но той бил голям грешник.“ Това не е твоя работа, ти си длъжен да му помогнеш, да му дадеш поне чаша вода.

Защо забивате гвоздеи в ближните си?... На Христа забиха четири гвоздея и умря. Той беше велик, силен Дух и не издържа на човешките гвоздеи. Как мислите, обикновените хора повече ли ще издържат?

Не е лесно да турите човека на кръста – да заковете ума, сърцето, душата и духа му с гвоздеи, и да искате след това той да живее. Това е невъзможно!

Но иде краят на злото в света. Сега Божествената Светлина ще произведе обратни резултати: на Земята ще настане голям мрак и тъмнина, а в душите на хората ще внесе голяма Светлина.

Който е готов да се самопожертва, ще намери Пътя. С други думи казано: без самопожертване Вратата на Познанието е затворена.

Усещали ли сте Божествената Тишина? Били ли сте при някое същество, на което сърцето, умът, душата и духът са свързани с Бога? Били ли сте при такъв човек да почувствате каква Тишина, каква Радост има вътре в него?... Такъв човек е разрешил всичките задачи в света, той е готов на всяка жертва.

Любовта не се предава с думи. Тя се предава с контакт. Онзи човек, който има Любов, той има една специфичност в своя глас. Като говори, във въздуха се предава. Чувстваш в думите, че има една Тайна Сила.

Аз съм говорил толкова пъти за Любовта, но Любовта с думи не се изказва. Аз наричам говора: едно приятно забавление, един разказ.

Казано е: „Бог е Любов“. Следователно само Любовта познава Себе Си… Докато не познае Бога, човек не може да познае никого.

Небето е съкровище, голямо богатство, до което се домогват само ония, които имат Ключа за отварянето му. Ключът за Небето е Любовта.

Из Словото на Учителя Петър Дънов