Мъдростта на Старците. Из Мордот ин Махария книга втора, представена от Елеазар Хараш

Изначалните 24-ма Старци ръководят развитието

Мъдростта на Старците. Из Мордот ин Махария книга втора

Има Специални Същества, които не се нуждаят от развитие, защото те излизат от Абсолюта по един съвършен начин. Този начин е Универсално Единство, а не стремеж.

Тези Същества живеят в проявите, а не в стремежа. Това са Старците. 

Те са наречени Старци, защото са образи на Неназовимото. Те се наричат още Разкриващите Древности Пътят към Абсолюта минава през Старците. 

И когато съществата постигнат Богодействието, Старците ще ги учат на единственото Писание – Древната Истина.

Всеки Старец е Владетел на Тайни Несподелими. 

И е необходимо голямо усърдие и много дерзание, за да се споделят неща от Древните Тайни. 

Днес Старците говорят за дълбокоистинно търсещите. 

Тайните са Заключени Субстанции. 

Във всяка Тайна има скрита определена степен на Истината. И на всеки се дава според това, което може да понесе. Защото случвало се е да излезе Лъч от Тайната и да поразява тези, които не са били достойни за нея.

Всеки Изначален Старец в Своята Недостъпна Скритост е по-необятен от Безкрайността и по-незнаен от Мистерията, защото в Него е скрит Праотецът, наречен Абсолют.

Всички Вечности и Безкрайности съществуват в един единствен Миг, но този Миг е Абсолютен – наречен е Архи-Мигът. 

В този Миг Прадревният е погледнал към Себе Си и после пак се е самовглъбил. 

Това Велико Самовглъбяване е Състоянието на Прамистерията. 

В това Велико Самовглъбяване живеят Най-Древните, наречени Изначалните Старци. Те са отвъд всяко развитие, защото притежават най-древното Състояние.

Всички същества на развитието са същества на Мига, защото те са произлезли от него, докато Старците са извън Мига, защото те са в Мястото на Прадревния. 

И поради това Изначалните 24-ма Старци ръководят развитието, това  безкрайно развитие, но са далече, далече отвъд. Те са Съвършени Присъствия, за да се завърнат съществата от развитието в Древната Пълнота.

Четвъртият Храм, в който живеят Най-Древните Изначални, е Абсолютната  Непознаваемост. 

Неведомостта е Първият Храм. 

Вторият Храм е Скритото в Неведомостта.

Най-вътрешният Храм е Скритото в Скритото. 

Последният Храм, до който никой не може да достигне, е Абсолютно 

Непознаваемото. Всичко изтича от този Храм. Той е Неизговорим. 

Това Неизговоримо подхранва всичко и си остава Неизговоримо. За Него  говорят, но То не говори, То мълви. Това Мълвие е Път към самото Него. То ни води към собственото си Безмълвие, защото ние разбираме Неизговоримото само когато открием Тайната на Безмълвието. Неизговоримото е Велика Неопределеност. Определиш ли Го, изгубваш Го. Неизговоримото действува, без да прави действия, защото То превъзхожда всяко действие. 

Неизговоримото  когато действува, То не дарява действие, То дарява Тайнство. А Тайнството е Мистична Врата, която се отваря за тези, които са търсили своята Изначална Пълнота и които са прекратили себе си.

24-мата Старци са Древни Мистериозни Източници. 

Те са Носители на най-древното Състояние, наречено Прамистерията. 

Източниците не са Извори. 

Изворите са надарени с чистота, живот и светлина. 

Източниците не са унижени с чистота, живот и светлина. Чистотата, животът и светлината пред Древното Състояние на Източника – то е като отровата пред лицето на Еликсира. 

Малцина ще разберат това. 

Пътят към Източниците се определя от Най-Древния. 

Тези духове, които са прекрачили чистотата, живота и светлината – една част от тях ще бъдат призовани да прозрат нещо от Тайната на Мистерията.

Старците са издържали на Огромно Налягане, на Немислимо Търпение милиарди години. И затова те носят Истината в Себе Си, не я търсят. Старците са съществували милиарди години във Великотърпение и Любомислие. 

И когато Мълниеносната Истина ги е пронизала, те ѝ устояли и станали  Ослепителни Прасияния.

Така те имали право да носят Истината на световете.

Няма по-съществено нещо за световете от това определени души да са станали достойни да слезе Старец между тях. А когато Старец е слязъл, слязъл е Древният Свят.

Всеки Старец е Сам по Себе Си Велика Бездна, в която въвежда Своите Избрани. 

Що е Бездната на Един Старец?

Това е Кръгът на Неговата Безкрайност. 

И понеже Старците са във Велико Единство и Древно Праединение, те ще обединят след време Своите Безкрайности.

И съществата на тези Безкрайности ще се опознават като Сияния със Сияния. 

И това ще бъде възстановяването на Правремето, което ние наричаме Безвремието.

Изначалните Старци надминават и Тайната на света, и Тайната на вселената. 

И макар че са посещавали и света, и вселената, те си остават Непознаваеми. 

Те могат да бъдат близки с всяко същество, но всякога остават Незнайни. 

Старците са близки, достъпни и Непознаваеми Същества. 

Близки – защото любят нашата Душа, достъпни – защото искат да ни покажат Тайнството на Пътя и Непознаваеми – защото искат да ни въведат в Своята Неуловима Безкрайност, в която няма познание, а има Непознаване – Вечно и Бездънно Осияване.

Старците посещават всички светове, но живеят в Мястото, което на египетски се нарича Абу Кхерат – Океанът от Светлина. Този Океан от Безкрайност е Мястото на Ослепителното Сияние, което на един Древен език се нарича Авва Мазария, което означава Великото Сродство с Най-Древния, с всякога скрития Абсолют.

Древната Огнена Земя, Земята на Старците, е съставена от Неговото 

Абсолютно Сияние. Това Абсолютно Сияние проблясва във всички светове и ги храни. А Цялото Сияние е Заключено, защото то е възможността за бъдещите вселени.

Всеки Изначален Старец е Владетел на Ослепителното Сияние и с него може да създава нови светове и вселени.

Когато Абсолютът е решил да се прояви, Той е създал Ослепителния Древен Старец – Праобраза на всички Старци – и този Старец е Господар на всичко съществуващо и несъществуващо. 

Отвъд този Старец се простира Абсолютната Непознаваема Бездна. Тази Бездна по никакъв начин не участва в творението. 

Най-специалното благоволение е да се докоснеш до тази Бездна. Покоят на тази Бездна превъзхожда всичко съществуващо и несъществуващо. Това е Покоят на Абсолютната Непознаваемост. 

Искрата в човека търси да се завърне в Ослепителното Сияние, но много скрито в Искрата живее частица от Абсолютната Непознаваема Бездна.

Тази Абсолютна Бездна е Абсолютната Реалност.

В Ослепителното Сияние е заключена Книгата на Праизявата.

Ако Прамистерията реши, тази Книга може да бъде отворена.

Елеазар Хараш - Мордот Ин Махария -Мъдростта на Старците Книга втора