И видях, и даде ми се в Древността Видение Неизмеримо.

Пред Нозете на Ар Арахама

Ар Арахама е Върховният Прадревен. В Прадревността Той ни е създал като Искри.

Пред Нозете на Ар Арахама

И видях, и даде ми се в Древността Видение Неизмеримо. 

И видях светове, и видях над тях вечни обиталища. И видях над тях безкрайни 

селения. И всичко това беше подножие на Ар Арахама.

И видях във всички тези светове велика пробуденост, велико жертвословие, велико осъзнование, изпълнено с Дъха на Правдъхновението. 

И видях Велик Праобраз на Скрития Старец, приклекнал при Нозете на Ар Арахама.

Пробудените от земята търсеха своя път. 

Пробудените от вечните обиталища търсеха своя стремеж, пробудените от безкрайните селения търсеха изворите на Правдъхновението.

Но видях и две Същества, които стояха пред Нозете на Ар Арахама. Това бяха две Велики Същества, два Велики символа. 

Първият беше Прастарият Старец – Праобразът. Той не търсеше нищо. Той само беше приклекнал в Превъзвишено Благоговение. Той беше превъзнесен в Себе Си, а Сърцето Му беше като Светлината на сто милиона слънца. И това Сърце беше предложено пред Нозете на Ар Арахама. 

Но странното явление беше другото Същество. Това беше стар, беден и окъсан монах и търсач на Истината от Атлантида. Неговата натрупана древна сила го беше възнесла пред Нозете на Ар Арахама. Той молеше само за едно: 

Дай ми вярната посока към Самия Себе Си. 

И получи отговор: Преоткривай все повече Искрата в себе си, защото тя е запалена в теб от предвечни времена. Мисли само за нея и тя ще те доведе завинаги пред Нозете Ми. 

И после видях, че този древен дръзновен се завърна в Атлантида и близките му, та дори и жреците, видяха нова и дори ослепителна светлина да излиза от него.

Но само жреците узнаха, че той е бил на Прастарото Място – пред Нозете на Ар Арахама.

Тринадесетият Старец
 Ал Махавор. Из Мордот ин Махария - Мъдростта на Старците - книга втора