Любовта към това, което правиш, и нивата на майсторство

Любовта към това, което правиш, и нивата на майсторство

Хората често казват: „Трябва да обичаш това, което правиш.“ Това е вярно – любовта към дейността е важен елемент, който носи удовлетворение и вдъхновение. Но трябва да осъзнаем, че любовта сама по себе си не гарантира високо майсторство, а още по-малко елитност на изпълнение на каквото и да било.

Представете си музикант, който обича да свири, или футболист, който обича играта. Те могат да влагат страст и чиста любов в това което правят, но това не означава, че са сред най-добрите в света. Любовта е началото, но пътят към върха изисква нещо повече.

Елитният изпълнител не се ръководи само от любов или омраза към дейността си. Той достига до ниво, където съзнанието му надраства не само емоциите, но дори и божествеността. Божествеността сама по себе си може да бъде ограничение – тя е високо измерение, но не е крайната цел. Истинският майстор влиза в състояние на не битие или древност, което е отвъд всяка концепция. Това е дълбоката основа на всичко, без етикети и дефиниции.

Много хора се питат защо, въпреки любовта и усилията, не постигат елитност. Отговорът е, че има нива на изпълнение. В началото може да работиш с дисциплина – дори без страст. След това идва любовта, която ти помага да продължиш напред. Но елитността идва, когато минеш отвъд тези етапи и се свържеш с нещо пра-първично и изначално.

Любовта към дейността е добра основа, но тя не означава, че ще станеш върховен изпълнител. Можеш да създаваш с любов, но това не означава, че ще създадеш шедьовър. Истинският майстор надраства ограниченията на любовта и божествеността, като се потапя в състояние на чиста съвършеност, която не може да бъде обяснена.

Затова, когато обичаш нещо, не спирай само до любовта. Постоянно се стреми към следващото ниво – към това изчезване, състояние на небитие от там започва истинското майсторство.