Елеазар Хараш | Разкажи ни за Бога на пустинята? От какво Бог е направил Думите? Кое е Прадетето?

ЕЛЕАЗАР ХАРАШ - РАЗКАЖИ НИ ЗА БОГА НА ПУСТИНЯТА? ОТ КАКВО БОГ Е НАПРАВИЛ ДУМИТЕ? ИМА ПРАМАЙКАТА, ПРАТАТКОТО, ПРАСТАРИЦАТА, ПРАСТАРЦИТЕ. КОЕ Е ПРАДЕТЕТО?

ВЪПРОСИТЕ НА СИЯЙНА

-Да започнем с една формула, да се оградим?

-Да, може.

-Здравейте, приятели, днес е 14-тата част от нашата поредица: „Въпроси на децата към Елеазар“. Продължаваме с въпросите на Сияйна, която вече е на седем годинки. Но преди това да попитаме Елеазар: Как би обяснил Идеята, че всичко съществува и се случва вътре в Учителя? И че всички събития и явления – това е Той, Учителя?

-Думата Учител е Име на Бог, на по–високо ниво – на Абсолюта, и всъщност това е Източникът.  И просто всичко си съществува в Източника – оттам излиза, там се връща даже без да има избор. Всичко ще се върне в Бога. Няма тука живи, няма умрели – Източникът е Един.

-Да, благодаря ти. И така, започваме въпросите на Сияйна.  Първият: Разкажи ни за Бога на пустинята?

-Бог на пустинята е Велик Изпитател. Пустинята е особено място – Родина на Нищото. Пустинята е Особена Мисъл на Бога. Пустинята е Нещо в Бога, а не нещо в себе си. Тук важното е дали ти си в Бога. Ако си в Любовта, ако си в Бога, пустинята те прегръща. В пустинята Любовта към Бога е всичко. Пустинята изглежда като физическо място, но тя е отвъдно място, тя е част от Нищото. Пустинята е Родина на Духа, пустинята е част от Нищото – нашия Древен Дом на Духа. Красотата на пустинята е нематериална, а тук водата не се пие – както в оназ книга писахме, за „Афоризми за пустинята“ – тук водата не се пие, а се целува и прегръща. Пустинята е Рай – не заради водата, а заради Свободата. Пустинята е Нищото, което ни лекува от сътворението. Духът на човека се ражда в пустинята – в Нищото. В Нищото, Невидимото, живеем, във видимото умираме. Светът е тяло, пустинята е Нищото, Чист Дух. Пустинята казва: „Водата е Светица, която се жертва, за да даде Живот“. Ибрахим ал Кони казва, един от големите познавачи на пустинята: „Не търси нищо, което го няма в сърцето ти“.

-Само, сега ми хрумна, а на какво е символ тогава оазисът, който понякога е като една илюзия?

-Живото Сърце на човека.

-Оазисът в пустинята?

-Да, имаш ли оазиса – все едно е дали ще го срещнеш външно. Както един Мъдрец, като влезе в пустинята, той си влиза в Бога – в Себе Си. Всичко има, пустинята я няма даже.

-А защо понякога сякаш той е като мираж този оазис – а де факто го няма?

-Защото търсят сърцето си.

-Да, така, следващият въпрос: От какво Бог е направил Думите?

-Учителя казва: Буквите, думите, езикът са слезли по особен начин в света. Eзиците не са създадени на Земята. Те са слезли от Невидимия свят. И езикът на всеки народ е нареден според неговото развитие. Учителя казва: Думите, с които си служите, трябва да бъдат златни. Ако произнасяте често думата Благост, за една година във вас ще стане едно голямо Преобразяване. Учителя казва: Всяка дума има смисъл, когато е преживяна. При скръб произнесете няколко пъти: Аум. Единството – то има Извор това Единство – то има Извор и този Извор те докосва. Ще обясня: Древните Думи, Божествените Думи, идват от Скрит Извор. Те са създадени от Източника, те са Негови Дихания. Аум е Дума на Изначалното Единство – Единство с Източника на Живота. В думите има Благодат или отрова. Чистите думи ни пресъздават, а нечистите ни сътворяват и убиват, разболяват ни и така нататък... Защото думите са живи същества – духове, които са се промъкнали във вас поради липса на контрол. Лошите думи са разрушителни духове, защото те са изгубили Любовта и Бога – своя Учител. Погледни своите думи и виж с какви думи и същества си се свързал. И най-малка критика и омраза - ти си вече пленен, говорим и най-малката. А това води и до болести след време, но това е най-малкото, защото ти си неосъзнат. Тук ти вече нямаш право да произнасяш Думата Учителя, Бог и така нататък... Толкова е отговорно всичко. Чрез думите и чрез самата омраза и критика, ти вече си враг на себе си – преди всичко, враг на себе си. И така, първата практика на сътворените е очистване на думите, тоест на духовете. И затова хората са изпратени на Земята да учат буквите, думите, словото, азбуката. И затова Учителя дава Думата Анзохер – Мисли Право, означава. Аз я превеждам: завърни се в Бога, в Центъра си, в Същността си, в Изначалната си Чистота. Това е.

-Да, а може ли тази песен „Благост“, която направи ти, тя да внася, да лекува, да...

-Да, всички тези песни са лечебни – и тези 13-те, които направихме – и особено последната „Бъди Мистерия“, и „Изида“. Всички са лечебни – който ги чуе, ако се настрои на фокус. Ако се настрои на изкуствен интелект или на някой, на ума – и да ги хареса, и да не ги хареса, вече изгубва, изгубва смисъла, изгубва...

-Тоест важно е да ги слушаш с Душа?

-Всичко трябва да слушаш с Душа, защото Абсолютно всичко е Глас на Бога – даже и камъкът. Всичко е Глас на Бога.

-Да, всичко е Глас на Бога. Страхотно. Така, третият въпрос на Сияйна: Има Прамайката, Прататкото, Прастарицата, Прастарците – кое е Прадетето?

-Така, Прамайката е Любовта, Прататкото е Мъдростта.  Прастарицата е Любомъдрието и затова Тя казва: „Любовта е по-дълбока от всички Чисти Действия“ – Ашера. Прастарците са Велика Премъдрост, която е потопена в Мистерията. А Прадетето е Чистородената Истина и То казва, както Христос: Ена, Ена, Урха Шерара Хайе (арамейски). Аз съм, Аз съм Пътят, Истината и Животът. Ще обясня, защото не е важен изразът, а дълбокото и скрито значение, тълкуване. И така: Пътят – това означава Пробивът в Бога. Истината е Създателят на Свободата и Правилното Развитие. Това е Пътят към Бездната и към Безкрая. И Животът – това е Мистерията, Изначалната Квинтесенция, Еликсирът. Има и друго Тайно, по-дълбоко тълкуване, но ако Учителя ми позволи. И още нещо, говорил съм за Лахма – Хлябът Насъщен (арамейски), в стари лекции – тук само ще спомена. Лахма, или Хлябът Насъщен, означава: Дай ни Дълбоко Разбиране за нещата. Нищо общо с хляб и тесто, и така нататък. Дълбокото Разбиране е Покой. А Покоят е Друго Име на Лахма, Хляба Насъщний. Има големи Тайни в думите и в тълкуването. Само ще загатна: Ихриш Бен Рут. Външното тълкуване е: Само Твоята Воля, а навътре, в Дълбините, е съвсем друго: Цялото Бяло Братство – не само частицата, която е на Земята, и в Невидимия свят не знаят това тълкуване. Но спирам дотук, защото Дълбините са Страшно Нещо – беда и за духовните хора. Истината може да убива и духовни хора, пък да не говорим – религиозни, светски, богослови, които въобще не знаят. Значи, само на Истината и на Чистото Прадете, в есенциалния смисъл на думата, е дадено да прониква във всички тези неща. И това е много просто, защото Прадетето е родено от Истината.

-Тоест ти, чрез Прадетето в себе си, проникваш тези Дълбоки Истини?

-Да, То е Символ на Изначалната Чистота и на Самата Истинност. И там нещата се знаят, защото естествено е...

-Да, една от песните, която направи, беше за Христос. Стана много силна: Господи, Исусе Христе, сияй постоянно в мене.

-Да.

-Много мощно.

-Да, да...

-Добре, за следващия месец ще ни гостува Пресиан със своите въпроси, той е на седем годинки. Ще прочетем два от тях, а ти ще отговориш следващия месец: Кога е живял Бог?, единия въпрос, и – Откъде Елеазар знае толкова много? Освен от Прадетето в себе си?

-Да, детска красота – ето това са въпроси – детска красота.

-Но отговорът на Елеазар на този и други въпроси – в следващия ни разговор. И само да те попитам: би ли споделил от тези песни, които направихме, тринадесетте, имаш ли някоя, която особено така да те впечатли до момента, да ти вибрира?

-Да, аз като цяло не ги деля – нямам разделително съзнание - и всичките са вид Извисяване на различни видове Души. Но – „Изида“ и най-вече последната песен:„Бъди Мистерия“ – те са двете най-така.

-Да открехнем, че правиш нов албум, подготвяш.

-Бавно, да.

-Да, добре, много ти благодаря.

-Да, да и аз.