Елеазар Хараш – За Различаването. Отдай се на Същността – Душата просто ще те научи, Душата ще заживее в тебе

Чистотата е Различаване. Който различава Истината, той е в нейния Покой

Отдай се на Същността – Душата просто ще те научи, Душата ще заживее в тебе

Злото е важна основа за разгръщане на волята на ученика. Задачата на ученика е да придобие безкористната, непривързаната Любов. Безкористната Любов е разрушителна за мрака. Тя прави ученика Неуязвим. При нея ученикът се научава да различава всички демонични вибрации във външния и вътрешния свят, колкото и прикрити да са те.

Той вижда даже и това: как Сатаната е вътре в него и вижда, и различава неговите методи, защото вижда Духовно. Почва да вижда как Сатаната вътре в него пипа, дълбае, рови и иска да се скрие от Очите на Бога; но разбира се, не може – това е така, защото Търпението дава Духовен Поглед. По друг начин казано: Погледът на Любовта.

Значи, тук става въпрос за Благородния Път: никаква реакция срещу злото. В мълчанието човек се научава да различава. Чистотата е Различаване. Който различава Истината, той е в нейния Покой. Ученикът е буден поради Любовта си към Истината. Само Любовта има Висша Будност – Тя може да различава, може да разбира.

Парацелз казва: „Великата основа на лекарството е Любовта. И най-доброто лекарство е Божествената гледна точка“. Само Любовта разрешава въпроса какво е Бог и какво е Добро. Не винаги споделя, но Тя различава какво е Добро. Защото има лоши постъпки с много добри последствия, има добри постъпки с много лоши последствия.

Въжделението за богатство и власт е от дявола, но често и тук той греши. Защото, ако това богатство попадне в едно Пречистено Съзнание, тук дяволът съжалява за своите въжделения, защото неговите сили са отишли напразно, той е имал друг план. В Пречистеното Съзнание той става слуга. Тази грешка идва от това, че дяволът не може да различава, той не може да предвижда.

Само Чистият може да различава кой му говори. Когато човек стане господар на четирите си нисши тела, тогава върху него слиза постепенно Петото тяло – Душата. То е, което умее да различава. Преди Новораждането човек не може да различава гласовете в себе си – не напълно. Но понякога Бог дава чрез Интуицията частично различаване за посока.

Силата на Учителя е в това, че Той носи в Себе Си Силата на Различаването и внася тази Сила в Своите ученици. Всеки ученик, който е започнал да различава, върви по Пътя на своето Божествено Същество. Това е неговата Висша Душа.

Истинският човек има различаване, но заради Истината, трябва да кажа – не винаги. Когато е важно, Бог му дава различаване. Но макар и да има отворено Трето Око, макар и да има Самадхи, пак многобройни неща не ги знае. Но когато е важно и когато Бог трябва да помогне на човек, Бог му се разкрива, понеже той е в Истината.

Само този, който се е слял напълно с Бога, има тази Воля на Различаване и често в тази Воля той действа чрез себе си и чрез Бога. Бог му дава привилегия да действа и чрез себе си, и той да избира. Но обикновено такъв човек избира: или пита Бога, или пък ако не Го пита, има Пълнота и знае, че е пак по Бога. Но и в двата случая Бог знае – то така е направено, че Действа като Бога.

Ето, Конфуций отива при Лао Дзъ; Конфуций е дал на света около 3300 правила и отива при Лао Дзъ, и му говори за правила. Лао Дзъ казва: „Има само едно правило: Няма правила. Само живей интуитивно в Дао и чрез Дао. Това е всичко“. Всички тези 3300 правила Лао Дзъ ги погребва от раз. Конфуций остава, зяпа, нали: „Но как, ние трябва да различаваме добро от зло, дай ни някаква Мярка“. „Няма какво да се различава – всичко е Дао.“ Обаче Конфуций иска, нали.

За какво ти е, какво ще разбереш с различаване? Отдай се на себе си, на Същността на нещата – Душата просто ще те научи, тя ще заживее в тебе.

И Дзен никога не различава светско от Свещено. Тук всичко е Свещено, няма никакво разделение, разцепване. Всичко е толкова Единно и Цялостно, всичко е Свещено. Когато си с такава нагласа, виждаш Целостта.

Из Словото на Елеазар Хараш