Учителя

Мислен разговор с Учителя

МИСЛЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ

Вървя по търновските улици,

пристъпвам по паважа,

полита мисълта ми,

и чувствата напират да изкажа.

Ти тук си бил, в земята ти призвана,

искряли са очите ти в сутрешна зарана.

Където ти си стъпил,

пониква цвят напъпил,

бурите са укротени,

с усмивка заменени.

От тука си говорил,

Велика Бъднина си сторил,

от тук Словото ти Благословено,

на земята е явено.

Слово утвърдително,

начало учредително

да бъде и да е,

земя на мъдрост и на златни градове,

и истината да радее

и любовта тук да живее.

Отключиха се тежките врати,

повдигнаха се фините завеси,

погледна Бог към земните си красоти

и арката дъга над нас надвеси.

Изминали са от тогава 

повече от сто години,

а ние все чистим

бурените в нашите градини.

А Словото красиво разказва и разказва

и пътя се разкрива и светлината се показва.

И всеки който някога потърси 

на реката буйна брода,

в Словото ще го намери

на слънцето в народа.

За епилог накрая,

нека да се знае:

Словото е същност бяла,

силата му е неизмерима,

чисти, образува и създава

в сърцата розова градина.