О, Атлантида

Атлантида, О, Земя Божествена, никога няма да бъдеш забравена

О, Атлантида

В мъглата на времето, шепот се носи…на митичната Атлантида, нейната слава и нейното пътуващо бреме…

Под вълни от мечти, царство от светлина, където човек и море танцуваха в доброта.

Златни куполи, цъфтящи градини, древна мъдрост…ехо от Любов…

Смели моряци, търсещи своя край в изгубен свят.

Неговата минала история.

Грях, постигнат от амбиции.

Но съдбата играе, и в жестокия си замах, буйните води отнесоха и нея.

Под Необятния Океан остана наследството на Атлантида.

Песента на надеждата, която пеят сирените, никога не ще погасне.

Така, че във всяка вълна, във всеки полъх, чува се ритъмът на древен плам.

Атлантида, о земя на мимолетни мечти…

В сърцето на времето, твоята същност все още твори.

Като отдалечена звезда, твоята светлина все още свети в душите, които търсят Истината.

Мъдреците се чудят, поетите копнеят, преживявайки мистерии, които времето доброволно разкрива.

В теченията на морето, твоята история се заплита, твоята съдба завърта колелото на живота.

Град, който обичаше живота. Законите Божествени толерираха пророка.

Вълните нашепват тайни от вчера – на изкуство и наука, на любов и сила.

Звездите, свидетели на звездното небе.

Смелите моряци, никога не се отделяха от знаците. Изнемощели търсеха и не се предаваха.

Вечната Атлантида – намираме те в сенките…

Твоята същност поддържа мечтите. Никога няма да спрем да обичаме. Искаме отговори за случките.

Така, във всяка част на тази огромна планета, твоето ехо резонира в неспокойна мелодия.

Носим в гърдите си, твоят свещен огън.

Атлантида, О, Земя Божествена, никога няма да бъдеш забравена.

В дълбините на спокойните морета, твоите руини са скрити. Следи от острови и съкровени полета.

Има надежда в твоето наследство. Призив за Единство - мечтаното бъдеще.

Легенди шепнат сред корали и риби, истории за герои, любови и битки.

Всяка вълна и мехурче от въздух, когато се пука създава ехо от вчера, припомня ни, че можем да се преродим.

Ветровете, които духат, носят от далечината на златното време на човешки съдби.

Компасът завърта се, търси същността си във всеки изследовател, във всяко преживяване.

И въпреки, че морето те крие, духът ти лети в умовете на тези, които мечтаят без почивка.

Атлантида вечна в колективната памет. Твоята история продължава, никога не избледнява

Така живеехме в несигурни морета, с отворени сърца пробудени.

Очите си отваряхме – третите.

Нека наследството на Атлантида ни води по пътя към светло бъдеще, където Любовта не се погася.

Тодор Вангелов - Тот Тарот

8.10.2024 г. Алаурин Де Ла Торре – Испания