Мъдростта на Яков Бьоме

Когато душата заживее в неизменното, тя побеждава дявола.

МЪДРОСТТА НА ЯКОВ БЬОМЕ     

(лекция 26)

Бог е заключил в човека вечно духовно същество, за да желае то истинната Божественост, чрез която да се завърне в своя вечен дом. Чак тогава човек ще разбере защо е страдал, за да се облече в собствената си вечна Божественост завинаги.      

Бог не иска да спаси грубата и външната плът на човека, за да не може тя да тържествува в своето своеволие и затова има смърт, за да бъде съкрушено своеволието.

Върху смъртното тяло работи собствената воля на човека и тя си го разрушава, защото това своеволие е отдалечаване от Бога. Ето защо тялото трябва да се мъчи и да страда, за да не бъде всичко това струпано върху душата; тялото поема товара.                      

Чрез завръщането на хората към Бога ще се роди вечното единство, защото Бог не желае нищо друго, освен Себе Си.             

Тъмнината в човека е неговият ад, неговата мъка. Това е всъщност гневът Божи. А светлината в човека е Царството небесно, в което огнената мрачна мъка се е превърнала в радост. Това, което в тъмнината е причина за печал, в светлината е причина за откровение и радост, т.е. огънят в любовта е царство на радост; огънят в тъмнината е мъка, гняв и враждебност.               

Земният ум не знае, че Бог обитава в него и че му е по-близък от собствения му живот, и че волята на самия земен ум е изхвърлила Бога и се е отдалечила от Него.                 

Огненото дихание на Бога е светлина и когато тази светлина е поискала да излезе навън, да се излъчи, е казала: Да бъде светлина.

Бог е сътворил човека от вечност и време, от душа и тяло. Вечната душа е велико дихание. В нейния огън е изначалният живот. Но ако този огън не издава светлина, тогава той привлича Божия гняв и започва да създава тъмнина.              

Скръбта ще бъде основа на бъдещата радост. Скръбта е тайнство от съкровената премъдрост на Бога.     

И Луцифер е бил висш ангел, съставен от светлина и сила, но тя, както и при ангелите, не е негова собствена. Тя винаги е можела да бъде отнета от Бога, на Когото принадлежи, така както и по-късно станало.                 

Който е умрял за външните неща, е получил съвсем нов смисъл и нова воля, които са устремени непрестанно към Бога.              

Всеки човек е длъжен да съкруши злото в себе си и да се пресътвори.  

Къде живее любовта в човека? Бьоме казва: Там, където не живее човекът. Къде е това? В съвършено преданата воля. Когато ти искаш да постигнеш любовта, тя отлита от тебе. Но когато ти съвсем ѝ се предадеш, тя се превръща в твой живот.          

В дълбините на Бога е скрита чистата жива вода, вечната вода. Тази вода е безсмъртна. Тя е останала скрита в Бога, в дълбоката Му част. Ето защо човекът трябва да се вглъбява и да открие в себе си Бога и тази вода, защото тя е Дървото на живота. Тя е живата вода, наречена Любовта. Тази жива вода има тайно съзнание и е недосегаема за осемте степени на злото.

Един специален лъч е слязъл от Бога, ограничил се е и е станал любов, вечната вода. Тази вода е еликсирът на живота, по друг начин казано, безсмъртието или чистата, съкровената духовност, чистото духовно течение, което извира от Великата Мистерия.    

Когато замлъкнат в тебе желанията, тогава ще откриеш в себе си вечния слух, вечното зрение и тогава Бог ще слуша и ще вижда чрез тебе.

Истинската Любов е висше сливане със Славата Божия.       

Водата е също голяма сила, която живее в Бога. Тя е негова духовна енергия – лека, течаща, светла, духовна, подвижна сила, защото изхожда от духа. В нея свободно може да влиза духът и да разполага с нея във всякакви посоки, и да прави каквото си иска. Тя е негово качество.          

Който има твърдо намерение да изостави злото, ще му бъде дадена много силна помощ. Но да умре злата воля в човека, е нещо много, много болезнено. Както казах, според Бьоме, дяволът е княз на този свят, но не е господар, т.е. Бог управлява чрез него в този свят; в ангелския свят управлява без него, но в този свят – чрез него.    

Дяволът може да господства само в злото, и то само когато злото е възбудено, предизвикано от самия човек и по някакъв начин желано. И после Бьоме казва: Що за тщеславен труд е човешкото добро, за да дойде накрая Божият съд върху него. Твоето смирение трябва да те направи нищо и тогава ти ще бъдеш за дявола безводен и пуст, ти ще бъдеш неуловим. Дяволът няма власт дори над една сламка. Когато мракът на дявола дойде върху тебе, посмей се над тази мрачност.      

Не съществува нито земя, нито време, нито място. Съществува само Един Вечен Бог. Мистичното познание веднага те лишава от народност и дом.

Бог е начало без начало и край без край. Бог е всичко. Бог е ад за тези, които са в ада, защото те просто живеят в Божия гняв.                

И после Бьоме казва: Аз съм като мъртъв, когато Божествената Мъдрост се ражда в мен. Аз не съм аз. Аз не знам тези неща, но Бог в мене ги знае.              

Когато душата заживее в неизменното, тя побеждава дявола.

Из "Елеазар Хараш – Лекции Том 18: Виждащата любов 2007 г."