Легенди и Предания: Из Ава Торот. Историята на една скръб, която се превърна в Светлина от Елеазар Хараш

Историята на една скръб, която се превърна в Светлина

Из Ава Торот: Историята на една скръб, която се превърна в Светлина от Елеазар Хараш

Живееше в древността един черен адепт, наречен Армохал. Той смяташе да прекара живота си в усамотение, понеже твърде много обичаше знанията и тайните ритуали. Но веднъж по пътя си той беше изненадан. Той срещна една красива девойка, в която се влюби. Армохал изведнъж разбра, че тя ще отнеме част от стремежа му, и той беше раздвоен. Прибра се у дома си и вместо да навлиза дълбоко в дебрите на тайното черно познание, той започна да прави заклинания и ритуали за спечелването на красивата жена, която беше срещнал. После дойде втората среща, при която те се влюбиха. По-късно те се ожениха и родиха им се две дъщери. Армохал беше искрен с жена си, той ѝ разказваше всичко за своите занимания. Дори ѝ показа в скритото си чекмедже някои от редките си специални книги, за които светът не знаеше. Той ѝ показа Книгата за Тайнството на Незнайния Ритуал от Ашавод Лаза, автор, неизвестен и досега. После ѝ показа Книгата на Скритите Изречения от Изихор. И още много книги ѝ показа той, с това ѝ разкриваше сърцето си. Армохал имаше, освен много Книги, много врагове и затова той смяташе да обучи жена си и двете си дъщери в тайното черно познание. Но случи се нещастие за неговия дом. Коварните врагове убиха жена му и двете му дъщери. Три дена Армохал беше като вцепенен. Нищо не ядеше. В живота му беше се явил нов и тайнствен смисъл, но враговете му го отнеха. И отвори той тайната Книга на Ашавод Лаза, и намери в нея ключа на своя проблем. После Армохал се концентрира толкова силно, че превърна себе си в дух и изпълни целия си дом със своя дух. Това беше заклинание за откриване на враговете му. И след два дена Армохал ги откри. Те бяха от групата на Черната змия. Те бяха и жестоки, и въоръжени. Бяха четирима. Но Армохал беше призовал в себе си най-древното и безпощадно зло, според както беше писано в Книгата на Ашавод Лаза. Това беше една от най-скритите Книги в света. Тя беше написана закодирано, и то на древния език Залихир. Никой не можеше да разчете тази Книга, защото тя беше написана само за Определените. Това бяха 30 същества от едно древно и прастаро Общество. То се наричаше Обществото на черната светлина. Само те познаваха Тайния Език, наречен Залихир. И така Армохал се озова в дома на своите врагове. Но те го познаваха и го очакваха. Те го заобиколиха с коварните си оръжия, но за Армохал това беше знакът на невежеството. Това беше знамение за безпомощност – така пишеше в Книгата на Скритите Изречения. Четиримата бяха сигурни в своята победа. Само Армохал знаеше, че тази сигурност е знак за провал. Те бяха спокойни и уверени. Но Армохал вече беше призовал водовъртежа на черната светлина. И изведнъж враговете му се вцепениха. Те забравиха не само оръжията си, те забравиха живота и изпуснаха живота. Армохал ги остави и си отиде в своят Дом умъчнен. Той знаеше, че ще се справи с враговете си, но за първи път в живота си имаше такава скръб по изгубената си жена и разбра, че тази скръб е по-силна от Тайнството на черната светлина. Дълго време живя в скръб Армохал. И видя Най-Древният Скръбта му, защото това беше скръб изтъкана от Свещената Светлина на Любовта. И Яви се Древният Глас в Сърцето на Армохал, и каза му: Призови Името на най-Древната Истина, според както е писано в Книгата на Скритите Изречения, и по-специално според Осмото Изречение. – И изпълни Армохал Тайният Ритуал, според както беше писано на Тайният Древен Език Залихир. И тогава се случи чудото, което надмина очакванията на Армохал. Тайната Врата на пространството се отвори за Армохал и той видя жена си и двете си дъщери напълно здрави и щастливи. Те също го очакваха в своя скрит свят и той видя, че те в тоя скрит свят са абсолютно неуязвими. Така Армохал позна Вечната Любов. Той разбра, че раздяла вече нямаше да има. Той позна тайния смисъл на живота. И още едно Чудо се случи в дълбините на Душата му. Тайната черна светлина си беше отишла от него. За близките и за другите той си остана черен адепт, но дълбоко в себе си и пред Лицето на Най-Древния той беше вече Висш черен адепт. Защо именно Висш черен адепт? Ще ти кажа, Приятелю. Черен, защото съхрани в себе си нещо от Тайнството на злото, за да може това зло да раздава правосъдие за недостойните. И наречен е Висш черен адепт, защото по-дълбоко от това зло, останало в него, се криеха Тайните Намерения на Светлината. Ето що е Висш черен адепт, Приятелю. Но нито светът, нито духовните хора познават тази Тайна. Животът е Тайнство, приятелю, и затова никога нищо не осъждай. Дори да си много духовен, приятелю, не осъждай и най-малката буболечка. Ти не знаеш нейното Тайнство и нейния Замисъл. Само Един знае това и Той е Най-Древният.

Из Ава Торот. Из Книги на Съкровенията, в два тома  Издател: Светът на Книгите ООД