Какво ли е, Истината да те призове…

Какво ли е, Истината да те призове…

Какво ли е, Истината да те призове…

Разказ за една душа, която получи дългоочакваното си Призоваване.

Може много да пътуваме, да странстваме, да търсим,

даже да си мислим, че сме намерили, но настъпва мигът, в който се завръщаме.

Къде се завръщаме?

Там, където сме очаквани, обичани, там, за където жадуваме.

Така както душата, дошла в училището живот, жадува да бъде призована от своя Дух за Голямото Завръщане…

Синьо Лазуритено Море.

Древното предание на Авалира разказва, че Синият цвят, това бил Цветът на Истината.

Тя стоеше на брега на Синьо Море с цвят на Лазурит.

И този път, беше тръгнала, за да донесе живителната вода на близките си, но като видя красивото синьо море си каза: Да, тази вода е толкова хубава, от тук ще взема.

Завъртя се в кръг и о, чудо…Брегът изчезна. Видя се сама всред лазуритената синя вода, обзе я непознато спокойствие, и тя отпусна гърба си върху нея.

Искрено се довери на Безбрежното, и То я понесе на Раменете си.

Изведнъж, в тази Пустош се появи млад ангел, сочейки и с ръка посоката Изток.

Тя заплува натам, все така носена от лазуритените води.Усещаше покой и доверие.Обърна главата си към Изток и видя Дух - Учител, облечен в същото лазуритено синьо.

Той мълчаливо бе протегнал дясната си ръка към нея, призовавайки я: Ела! Тя също мълчаливо откликна, протягайки дясната си ръка към Неговата…

Мигът на Призоваването…

Безбрежност…Безметежност…

В кой миг ще стане дадено събитие,това не винаги се знае.

Но както и да го наричаме, единственият водещ в него

Любовта е…