Из Книгата „Универсалният Смисъл на Кабала“ на Лео Шая, с коментари на Елеазар Хараш

Кой има път към Кабала? Път към Кабала има само този, който се е отказал първо от този свят, после от другия свят и накрая от своята Разумна воля. И след като е постигнал сливане с Бога, той получава Преданието пряко от Бога. Това е Пътят на Мъдреците.

Из Книгата „Универсалният Смисъл на Кабала“ на Лео Шая, с коментари на Елеазар Хараш

Кабала е Тайна Наука за Неизреченото, което е Храмът на всеки живот. Кабала е наука за постигане на Универсалната Светлина. Кабала е Наука за проникване на най-древната Истина и най-накрая чрез самата тази Истина Кабалистът постига приближаване до Древния Незнаен. Древният Незнаен никога няма да бъде опознат, а това дава на Кабала и на Истината неизмерими възможности и вечно движение към тази дълбочина на Древния Незнаен, която дълбочина никога не е имала начало и на която дълбочина й липсва край.

Кой има път към Кабала? Път към Кабала има само този, който се е отказал първо от този свят, после от другия свят и накрая от своята Разумна воля. И след като е постигнал сливане с Бога, той получава Преданието пряко от Бога. Това е Пътят на Мъдреците.

Лео Шая посочва, че Сефиротите са метафизични „числа“, или „изброяване“ на Божествените аспекти. Те са главните ключове на Тайните на „Тора“. Образуват десеторна йерархия, а имената им отгоре надолу са :

1. Кетер – Корона (Кетер Елион – Върховна Корона)

2. Хокма – Мъдрост

3. Бина – Висш Разум

4. Хесед – Милост (Гедула – Величие)

5. Дин – Разделителен Разум (Гебура – Власт, Пахад – Страх, Цедек – Справедливост)

6. Тиферет – Красота (Рахамин – Милосърдие)

7. Нецах – Победа, Постоянство

8. Ход – Слава

9. Йесод – Основа

10. Малкут – Царство (Шехина – Вроденото Присъствие на Бога)

Сефиротите съществуват вътрешно в човека. В своята най-дълбока Същност, човекът е Кетер – Венецът на Живота. Кетер е много дълбоко вкоренен в човека и това е Неделимата и Свещена Любов – тази Любов е Свещеното в човека, тя е Ключът към всички светове.

Сефиротска Йерархия

-       Кетер

Кетер е Несътворена Същност и затова тя е вечно и Универсално Начало, което е Начало на всички Реалности, без самият Кетер да се превръща в Реалност, защото Той живее в Нищото. А Нищото не е Реалност – то е само Началото на всички Реалности, то е Универсално и Несътворено Начало, то е мястото, откъдето се зараждат Безкрайните Реалности, затова е наречено Кетер Елион.

Кетер във вътрешната Си Същност остава скрит в самия Себе Си, скрит и Непознаваем, Тайно в самия Себе Си. Тайна на Живота, която е Свещена, която е като Глас на дълбок вътрешен Пламък – далечен, неизразим, като вроден спомен, който съществува някъде в Същността на човека под формата на невидима Святост или като скрита сфера на Творението. От друга страна Кетер се наблюдава в Творението като някакъв особен „самосветещ камък“ толкова сияен и красив, но преходен като Творението, което минава по своя път и променя своите светлини в Пътя към Върховната Светлина на Древния, Който е Непостижим.

Кетер в самия Себе Си е Абсолютна метафизична Единица. Кетер в самия Себе Си е Велико Тайнство на Любовта; това е онази Любов, която ще изведе съществата към Великия Път на съвършенството. Кетер е Духът на онази съвършена и безконечна Любов, Която се слива със Своето Неизразимо Начало, наречено Древният Незнаен.

Същността на Кетер е Цялата Пълнота – това, което всяко същество търси и трябва да намери, защото Пълнотата на тази Любов ще ти даде това, което е над всички видове дейности. Тази Пълнота живее в самата Себе Си, в своята Жизнена Тишина и тази Пълнота е жизнената сила на Преданието, това е властната сила на Тайната на Живота.

Кабала нарича Кетер в Себе Си – Аин – „Нищото“ – отсъствие на каквото и да е определение или обоснована Реалност, Несъществуването, или Свръхсъществуването, Непричината, Абсолютният, Ен-Соф – „без край“-Безкрайното, „Тайната на тайните“, Свръхсетивното, или Свръхсъзнателното; „Кой?“, „Вечната цел на търсенето“, Атик-Деатиким – „ Древният на древните“, или Началото на всички Универсални начала – „Святият Древен“, или Върховното Начало.

Тук се доближаваме до една от най-големите тайни на живота. Тайна, която се превръща в Мистерия, която е Непознаваема. Тази Мистерия е „Нищото“, но нека не се опитваме да проникнем до края на тази Мистерия, защото тя е бездънна и вечно непознаваема. Тази Мистерия, която е наречена „Нищото“ обладава Вечни Простори. Докато Любовта е образът на Бога, то „Нищото“ е Неизреченото Слово. Докато Любовта е образът на Живота, то „Нищото“ е…извън представите на живота и енергията.

Кетер е реалното отражение на Ен-Соф и затова Кетер е „АЗ СЪМ, КОЙТО СЪМ“ – тайнственото Начало, за Което нищо повече не може да се прибави -„Ехие Ашер Ехие“(Изход 3:14)

„Аз съм Първият и Аз съм Последният; и освен Мен няма Бог, защото кой е като Мен?...Има ли Бог освен Мен? Не, друга канара никаква не зная.“ (Исая 44:6-8)

В Единия няма разцепление между Съществото, Свръхсъществото и Несъществото, затова няма и никаво йерархично объркване между тях.

Кетер, Аин и Ехие – едно Велико и универсално Единство. В това Единство всички Универсални възможности се преплитат, без да се обвързват. Тези възможности са взаимно свързани и взаимно свободни. Всички те се проникват взаимно във върховната Невидима Точка и осъществяват своя Замисъл в Незнайното място – Аин. Понеже се проникват, тяхната йерархия се запазва в своята Безкрайност и затова може да се каже, че Кетер е Аин. Кетер е Небесният камък, Небесната основа. Той е Небесният Замисъл, който сам по себе си е Безкрайна дълбочина и универсална мярка.

-       Хокма

Хокма е Мъдростта, или Първото Божествено излъчване от най-основното „Небитие“ на Кетер като едно безкрайно сияещо Слънце, чиито безбройни, неограничени и неразграничени „искри“ представляват всички сефиротски блясъци, всичко онова, което свидетелства за Единствената Истина. Хокма се нарича още Махшабах – „мисъл, размишление, изкуство (на нетленното, или на метафизичното мислене).

Хокма е символ на Непорочната Светлина и тази Светлина е, която свидетелства за Единствената Истина. Хокма символизира чистата духовна Светлина, която е чисто виждане. Тя дава на човека най-сияйното и реално видение за Сритите Скрижали на Святия Древен. Чрез Хокма се разбира и осмисля най-чистият и първичен смисъл на числото две. Разбереш ли Хокма, разбрал си Великата Светлина на двойката…и тогава разбираш, че Реалността е непротиворечива и че всичко свидетелства за една Единствена и Вечна Истина, и че Неовото Име е „Единство“.

Човекът е създаден по законите на Мъдростта и той може да достигне Светлината в себе си. Мъдростта свети в самата Себе Си и възстановена от човека, може да го освети…Когато духът се насочи изцяло към Единия, той се потопява в магическата хармония на Великото Едно и то се превръща за него във Вечна и Неповторима Истина.

Хокма е излъчването на Божественото Същество, Което съзерцава Себе Си в Хокма, където се проектират всички неща посредством „лъчите“, излъчени от Неговите „искри“. Тайната на Хокма е тази, че всяка една от „искрите“, които са първообразите на всички неща, е едно с Божественото Същество – Универсалния Първообраз : всяка една от „искрите“ е безкрайното Слънце.

Всяка „искра“, излъчена от Божественото Слънце, е една безкрайна идея, един безконечен простор, една врата за теб към Вечността. Лъчите са излъчените Негови „искри“, изпратените послания; това е Първичният еликсир, който е животът на Душата…и когато тя пие, тази радост няма край. Хокма е едно Божествено Излъчване на Великата Светлина, която е златен ключ, с който Душата може да влезе в Царството на Древното Единство.

Хокма се явява като вечното разрешение на всички противоположности, защото чрез Хокма човек се слива с Неделимата Светлина на Всевишния…Когато светлината възникне в човека, противоположностите се осветяват и показват своето скрито лице, своето скрито единство.

Хокма е част от Тайната на Всевишния, а това означава, че е неразгадаема. Съкровените неща са неразгадаеми и непостижими…Знанието е пределно, а Тайната на Истината е безпределна…Хокма е едно с „Тайната на тайните“.

-       Бина

Бина е Висшият Разум – Разумът, който е произлязъл от съчетанието на Любовта и Мъдростта…Бина е Чистият Разум, който може да види Мъдростта и в дъното на хаоса. Чистият Разум черпи своята дълбочина от Върховния Източник.

Бина проглежда чрез Всесилната Тайна, която носи в себе си. Разумът може да „вижда“ и в неосветеното, защото може да го обгърне чрез силата на Бога, която е внедрена в него.

Висшият Разум (Бина) в човека, който е Мястото на Святото Единство, е „огледалото“, в което се отразява Всевишният…Има едно същество - Сфинксът, което знае тайната на „огледалото“. Символът на Сфинкса е следният: Сфинксът е загледан в тайната, която е самият той.

…Бог вижда Себе Си в Бина – Универсалната Майка, като Единия в многообразието и в същото време вижда „раздробените фрагменти“, …всичките си безбройни аспекти, събрани в неразличимото Единство на Хокма – Свръхсетивния „Баща“

Бог вижда Себе Си и в Единството, и в многообразието. В Единството Бог се претворява в Универсалната „Майка“, която обхваща всички „искри“. Бог е навсякъде Единен; и в раздробените фрагменти, и в Единството Той е винаги Един.

Фрагментите не показват, че нещо е било създадено. Бог никога не е бил създаван и никога няма да бъде разрушен, това се отнася и до човешкият Дух. Духът е вечен, защото е нероден, и велик, защото е несътворен.

В Хокма е чистото съществуване, докато в Бина са чистите и определени качества на Божественост. Определените качества определят и пътя на причините. По пътя на причините човек ще открие Непричината, която е чистото съществуване, несътвореното съществуване. Пробуденият човек винаги познава себе си като несътворен…Човекът, който със своят Дух е влязъл в Бина, символизира един вечен и устремен пътник към лъчезарният Връх на Несътвореното.

Върховният „Йобел“ или „Юбилейната година“, символизира Бина, освобождението на всички проявени неща…

Тези, които влязат в Бина – където гласовете се прекъсват и космическата диря се заличава, те се домогват до освобождението…

Кабала казва : Святият Древен има три Начала (или първородни аспекта : Кетер, Хокма, Бина), които образуват само едно Начало; и всичко е в тях, те държат всички тайни, а самите те се съдържат в Святия Един, Древният на Древните; в Него е включено всичко, Той съдържа всичко.

-       Хесед и Дин (Гебура)

Когато „Арик Анпин“ – „Великото Свръхсетивно Лице“ на Кетер, Хокма и Бина – се обръща към възможността за творение, То се самообгръща в седморно „було“ на „сефиротите на Конструкцията“ и се явява като „Зеир Анпин“ – „Малкото Лице“, или принципът на вроденото Присъствие – понеже крайното е неспособно да влезе в пряк контакт с Върховното. „Чертите“, или аспектите, на „Малкото Лице“ на Бога вече не са така недостъпни като тези на „Великото Лице“, понеже се намират в обсега на проявения Дух, като директни първообрази на сътворените неща.

Хесед е първият лъч, чрез който ни проговаря „Малкото Божие Лице“. Хесед е Всемирно качество, което ни говори чрез всяка индивидуална душа. Милостта е неговият тайнствен език. Милостта на „Малкото Лице“ се прелива във вечното течение на „Великото Лице“ на Всевишния…

Хокма е вътрешно Блаженство, което представлява Единство със своя Дълбок и Неизмерим свят, а Хесед (Милостта) е преливане на „Свято Щастие“ в другите. Когато Милостта на Бога се ограничи в едно същество, то започва да се опознава като безгранично. Всяко същество, което се осъзнава като безгранично, е възприело Благословението на Неговата Милост.

При създаването на света Бог отделя света от Себе Си чрез Своята Суровост, само за да го свърже със Себе Си чрез Милостта Си.

Хесед – Милостта е едно продължително излъчване на Безкрайното, което предварително е проникнало през причината на цялото ограничение - Дин (прекъсващото се излъчване), или Разделителния Разум на Бога…Благодарение на тези две прояви, които се допълват, Бог поддържа равновесието на цялото Творение.

Милостта се нарича „дясна ръка“ на Бога, а законът е Неговата „лява ръка“…Милостта и Законът носят равновесието в себе си. Когато Бог проявява силата на Закона, редът се възстановява. За да има ред, трябва да съществуват Милост и Строгост. В сферите на Безкрайното има само Любов, но в ограничените сфери трябва да работят два принципа, докато Любовта се възроди и сама по себе си се превърне в ред и порядък.

Суровостта е отделяне на света от Бога с цел пробуждане и завръщане. Хесед е пробуждане на Милосърдието. Страданието се явява в човека, за да може да се появи Милостта и човек да прогледа чрез нея. Милосърдието е проглеждане.

Милостта те изпълва с Божественост, но Суровостта се явява най-голямата Милост. Когато, изпълвайки се с Божественост, достигнеш до предела на сътвореното същество у себе си, именно Суровостта, в ролята на крайна граница на сътвореното, те оттласква към твоята Безкрайност.

Милост и Суровост…са едно и също Лице на Бога, Единен Израз на Великото Начало, което чрез силата на тези качества уравновесява и хармонизира всички сили и неща. Дори в своята Суровост Бог е Благ и блести като слънцето. Суровостта е един от многото пътища на тайната – тук Бог излъчва Суровостта, т.е. Своето скрито „Лице“, за да покаже, че има една единствена Правда и че тя принадлежи само на блясъка на съвършенството.

-       Тиферет

Тиферет – Красотата на Бога – е Неговото Безкрайно Единство, проявяващо се като пълнота и блажена хармония на всички Негови възможности. Докато в Кетер възможностите се намират във Върховното Единосъщие, то в Тиферет те се проявяват като отделни първообрази, всеки един от които се свързва с другите чрез същностно обединение и качествено взаимопроникване…В Тиферет Божествените цветове се преплитат в съвършена хармония, понеже е посредник – Сърцето на Бога. Тиферет обхаща и обгръща всичко, което е горе и долу, вдясно и вляво в света на еманацията. Наричат го „Слънцето“ или „Върховното Колело“, поради това, че неговите неограничени лъчи свързват всички сефироти и обединяват техните противоречия в единствения му център, или „ос“.

Красотата на Бога е във Великото Единство с всички неща. Красотата на Кетер е незнайна, тук тя е скрита дълбоко в недрата на Несътвореното, но в Тиферет Красотата е знайна и уловима. Красотата на Бога е едно вечно Съкровище не Неизменната Любов. Красотата е святото място на Любовта.

В „Сърцето“ на Бога всички качества се обединяват. Тиферет е един свят от светлина и красота без край. Истинската Красота се намира в Сърцевината на нещата. Тиферет е тази Вездесъща Сърцевина. Красотата на Бога е съвършено свойство. Красотата, това е творчеството на мистичната алхимия.

Всеки сефироти си има своя собствена пълнота и по свой собствен начин е извор, защото е свързан с Безпределното. Сефиротите се взаимопроникват и обменят чрез своите нетленни и неизчерпаеми богатства. Тиферет е обединяващото Съзнание на Бога, което изпълва със своите слънчеви богатства  всички духовни приемници. В Тиферет се съдържа Красотата на живота, която изхожда от Божията Истина. В Храма на Божията Истина всички сефироти се проникват взаимно и се обединяват с Вечността на Всевишния.

-       НЕЦАХ, ХОД, ЙЕСОД

Върховното Триединство – Кетер, Хокма, Бина – се разкрива чрез творящата тройка – Хесед, Дин, Тиферет – а тя се проявява чрез тройната си изпълнителна власт – Нецах, Ход, Йесод…Нецах – Божествената „Победа“ е „мъжката“, активна и положителна власт на Твореца, Който създава всички светове, ато дава живот на всички същества и неща чрез „разширение, умножаване и сила“…Нецах изтича от Тиферет като един безкраен поток от чист Живот, съставен от Светлина и Блаженство, с което изпълва всички неща, родени от илюзорното или космично „умножение“ на Единия. Благодарение на Нецах свръхсетивната Красота на Бога – Тиферет – се разпространява над цялото Творение.

Космическото„умножение“ произхожда от противоположното и допълнително излъчване – Ход – Божествената „Слава“ – „женската“ и отрицателна власт на Твореца. В началото Ход блика заедно с Нецах в едно неотличимо изливане…“Славата“ на Бога се появява на повърхността на Неговата „Победа“ с цел да проектира привидното множество на Единия в космическата среда и за да може да погълне тази привидност в Единия.

…От една страна, Нецах е способен да се потопява в Хесед – в Милостта, а от друга, да се обменя с Тиферет, чрез което става носител на Божествената Красота. Божествената Победа на Красотата разкрива Светостта на Светлината.

 „Зохар“ казва, че свързването на светлината и активното излъчване Нецах с тъмното и приемствено излъчване – Ход е онова, което обуславя появата на деветият сефирот – Йесод, който е „основата“ на сътворения свят. Йесод – „основата“ на Космическото Съществуване е вечното и непоклатимо равновесие между „пълното“ и разширяващо излъчване на Нецах и „празното“ и ограничаващо излъчване на Ход, т.е. между появата и поглъщането на всички неща. Йесод е единственото действие, което едновременно проявява  и възвръща обратно всичко, което е излъчено и проявено; затова се нарича „Кол“ – „Всичкото“.

Това, което твори и разрушава е „основата“, която поддържа космическото съществуване. Разрушаването съдейства за преобразяване на космическото съществуване и затова Йесод е вечното равновесие. Нещата първо се проявяват, после се разрушават и накрая се възвръщат обратно чрез действието на Йесод. Разрушаването означава, че винаги трябва да търсиш „основата“ отново.

От първична гледна точка на Универсалното Същество нищо не е било излъчено от Него, т.к. Той е всичко това, а излъченото е само привидна илюзия на Божията Сила, която винаги присъства на всяко място. Божията Сила винаги присъства в Храма на Небето и в дома на мрака, защото, защото долу в мрака и под мрака е пак ТОЙ. И затова душа трябва един ден да си каже. „Аз искам да живея в единение с Тебе“. И когато Душата заживее е Единение с Него, тя може да каже: „Когато Те познах, нощта изчезна…и Ти намери в мене Своя път. Сега познавам Единия, Който е неповторим.“

-       Малкут

Малкут е аспект есенциален, аспект духовен и аспект веществен. В свята есенция Малкут е свръхпонятен и идентичен на „Кой?“-Ми (Нетленното, Неотъждествяваното):той е „краят, който идва да се съедини с Началото“, с Причината на причините, която е Непознаваема. В своята духовност Малкут е понятен: той е „Светлината на света“, наречен „Това“ – Елех. В своята вещественост той е непонятен: „небосвода без светлина в себе си“, „Какво?“ – Мах на всяка материя.

Като пасивно и приемствено начало – крайна точка на влиянието на всички сефиротски излъчвания – Малкут е „Царицата на Божественият Цар“. Като образуваща причина, проявяваща се чрез космическото възпроизвеждане…се нарича „Долна Майка“, а в аспекта на несътворена материя „Дъщерята“ и „Девицата на Израел“. Накрая, понеже проявява в пазвите на Космоса, Единството на Божествените излъчвания, се нарича Шехина – Вродеността, или реалното Присъствие на Бога.

Малкут в своят най-чист вид е едно съвършено огледало. В това огледало всички светове се отразяват и обновяват. Малкут символизира човека на Истината, който се явява като чистото огледало. Това е огледалото, което отразява Вечната Същност на нещата. Когато застанеш пред Малкут ти нищо не можеш да откриеш, защото си отражение на себе си. Само Малкут може да ти помогне да видиш себе си такъв, какъвто си, защото това е съвършено огледало, което никога не е било замърсено. Това огледало е абсолютно безпристрастно, то не говори, то само отразява истината за теб самия.

Малкут, в своята пълнота, това е Царството Божие в човека. Това е Синът на Истината, който единствен може да отразява правилно лъчите на всички земни и неземни светове. Методът за навлизане във вътрешното Царство на Малкут е всеки ден да правиш по един скок в непознатото.

Трябва да изоставиш познатото и да се насочиш изключително към Непознатото. По този Път, Малкут започва да се образува в тебе и след време ти ще засияеш със Светлината на всички светове, които се отразяват, които се отразяват в теб чрез Единия.

Тайната на Творението е тази, че то съществува ефимерно. То съществува в едно измерение, което е само проекция и, съществувайки, то не съществува реално; докато Творецът несъществувайки, съществува реално. Само „несъществуването“ е реално. То е Центърът, от който произлизат всички съществувания.

Реален е само Центърът