Елеазар Хараш | Приятелска среща в стаята на Учителя във Варна 05 09 2024 г част втора

Елеазар Хараш | Приятелска среща в стаята на Учителя във Варна 05 09 2024 г част втора

Събитието се организира от: Фондация „Елеазар Хараш“ и Книжарница „Учителят и ученикът“

Въпрос: Дори и да избягаш от един проблем - друг ще те догони.

По-голям, след време, да, защото малкия ти се дава, за да избегнеш големия проблем. Малкия враг, паразити - да избегнеш дявола. Дявола ти се дава, да избегнеш демона, и в краен случай ти се дава демона, за да се спасиш, ако въобще разбереш за какво става въпрос, защото демоните са тежки мъчители, значи, тежки страсти, мрачни, тежки изпитания, кажи-речи поглъщащи, нали. Дяволите са средна работа, паразитите са детска игра, и от тях трябва да започнеш, ей такива близки хора те обиждат, безплатно, трябва да се радваш, и те каляват, за да може Бог да влезе в теб, и след време Бог като заживее в теб, кой може да обиди Бог в теб след време, когато Бог е в теб? Това е детска игра вече! Ти го слушаш и не чуваш! И няма как обидата да те докосне, а има хора за две обиди се избиват, защото те са живи същества обидите, и ти като дадеш голямо влияние и енергия на тази обида, и егото навлиза, тъмните сили навлизат, ето ти го...

Въпрос: Тоест, това е като при Толтеките: Там, където ти е вниманието и в което се концентрираш, ти това усилваш.

Да, ако си концентриран в Бога, обидата, тя още от въздуха е, тя е изчезнала, даже е, има Суфи и такива напреднали, те не я чуват. Ясно изразена, силно изразена - той не я чува! Защото той няма връзка с нисши същества, и той не може, и те се връщат в себе си, не могат да вземат нищо от теб, защото няма борец!

В случая, ако човек в която се самообвинява и мисли нещо критично за себе си, или нещо.

И това нямаш прави, защото критикуваш Бог в себе си. Нито критика на хората, нито на себе си - пречи.

Въпрос: Тоест, вниманието трябва да е единствено към Него?

Да, Бог и Учителя и Чистите неща. Да, с един мой таксиджия пътувахме и там някакви, така да ги наречем, наричат ги мутри, то не се знае, защото сега има много такива тимаджии, които вече се молят като... По-яко от братството! Няколко познавам, които така тръгнаха по интервютата и по Пътя, както и да е. Пътуваме с този таксиджия и те ни изпреварват така двама яки, и то, където не трябва и викам: Поздрави ги и се извини! Ако, и те викат, все едно, че ние сме виновни. Още един път се извини, това е бойно изкуство, вече са сразени, няма я съпротивата и те увисват, и тези духове влизат в тях и вече какво ще стане, това е техен проблем. Това е подхода, благата дума, точната дума, няма значение че те са виновни: Извинявай братко! Поздрави го, и, светлите духове ги тласкат на друга посока. Ето една мисъл тук ценна от Учителя ще ви кажа, към края: Чисти бъдете в мислите, чувствата и постъпките. Не сте ли чисти? Нямате извинение! Ти може да се оправдаваш и така, ама има, нали, той така и така - не, нямаш извинение! Говорим, за учениците говорим.

Да, да. Изместваш, нали. Една нечиста мисъл някой път може така да ти обърка живота, така да - отрицателна мисъл. Така да те осакати, така да те погуби и да те вкара в тежки, в тежък задгробен живот, тежки прераждания и това не го виждаме. Но някой път се тръгвало от такава мисъл, ако й отдадеш голямо внимание и енергия. Защо на нея отдаваш внимание? Отдай на Бога! Защо отдаваш на конфликта, отдай на Бога, на Спокойствието! И това като се тренира, идва един момент, в който и да не искаш - ставаш спокоен, просто нямаш избор. После навлизаш в Покоя, пак нямаш избор, защото то става начин на живот, а обидите са една шега. Тези, които обиждат искат да ти извадят енергия, те нямат своя енергия, нямат извор, нямат спокойствие, няма от къде да черпят, нямат Любов и някой път така ти изпращат такъв човек, нали, извинявай, благодаря ти, ако му кажеш: Може ли още една-две обиди? Той ще се чуди какво да прави при това... имал съм такива.

Въпрос: Един филм, където отвличат момичета, други ги правят проститутки, много жестоки неща. В такива случаи примерно една катастрофа по-леко така изглежда, но когато е с особена жестокост, особено тежки събития, тогава как да го, какъв да ни е подхода, има ли там някакъв по-специален замисъл на Бог?

Ами понеже Той е навсякъде, и Той иска да научи и едните и другите, и те си намират много майстори и в онзи, един от последните филми на Силвестър Сталоун, гледа ли го там за наркотиците? Последното, как се казваше, Последното убийство, ли забравих, и така го отнемат негова близка, таковат я, обаче той после раздава такова огромно правосъдие, Бог е него, взривява ги, такова ги, те го пребиват, но както и да е - силен филм, един от силните му, идеен филм. Но искам да ти кажа, че когато някой се отнася жестоко към теб, той трябва да промени твоята стара жестокост, от минали животи, разбираш ли? Тя е трупана, и тя може след време да стане огромна беда за много хора. Тези също жестоките хора, те играят хората на жестоки в случая, те също ще бъдат поразени от самата жестокост, защото са влезли в този капан, и накрая всички така ще си научат уроците, Бог ще ги направи с болести, както и политиците, нали, те не могат да обикнат другите политици, да кажат нещо хубаво за другия политик, да го видят - то го има. Учителя казва: Във всеки човек има най-малко две хубави неща, ако не ги виждаш - грешката е в теб - и също и в тези хора. Той е жесток, за да изцели в тези нещо, и след време Бог тях ще ги смачка, защото жестокостта така действа, и едните и другите ще научат уроци, и след време ще станат памук, а тежките болести също ще ги изпипат като, защото няма - здравето не помага!

Навсякъде! Обаче, ако ти, има близки хора: Господи, ако е Твоята Воля, Ти спаси тази Душа, и поведи я в Пътя към Себе си. Но прибавено: Ако е Твоята Воля. Защото Неговата Воля може да не е тази, и ние не знаем както ти казах, кое е добро. Затова Учителя казва: Когато правите добро, питахте ли Бога? Защото има в църквите някои лекуват някого, радват се, че са направили добро, и онзи може да продължи да живее глупаво, обикновен, полудуховен живот, полуистинен, което е най-голямата опасност, по-голяма опасност от тук, защото тук си на дъното при демоните, и изведнъж може да поискаш да станеш Истинен човек, защото това е мъчението - последна степен, след страданието. И тези, където казваш - жестоки хора. И от там можеш да тръгнеш после даже да спасяваш Души и да помагаш, какво ли не може да стане, нали, или поне да се смекчиш, или в краен случай ще изкупиш тежко минало, за което си слязъл. Има хора, които са слезли на земята да се срещнат, да се мразят дълбоко, други да се обичат - така или иначе, всички трябва да се променят. Тези, които се мразят, са слезли, за да си подадат ръка, защото това ще продължи и в други животи, както тази от Финландия, която ти казах. Ако беше ги избила, щяха да се гонят все да се избиват, за какво ти е такива прераждания, като, нали, ти си слязъл да изкупиш и после да се върнеш. Защо се прераждат хората, нали, и защо, казва Учителя: Защо сте родени на Земята? За да се подобри положението ви! Сега, доколко ние ще го оценим, за това сме преродени, да подобрим живота си, за да се подобри въобще живота ни на високо ниво - духовно. Сега, който не го осъзнава, ще трябва да мине по един тежък Път, след време иска, не иска, но тези жестоки хора след време отзад ги чака другата жестокост, която е тежката. Те ще бъдат още от малки изродени смлени от страданието и от мъчението, и по този бавен път, както е тази жена в Германия, където много хора идват и ми разказват за проблеми и аз като дам, една позната отиде да я гледа там, тежка - без ръце и без крака. Като им кажа, и те разбират, че техните проблеми са цветя, нали. И това е много тежко в случая - жестока. И, обаче! Това е Скрита Божия Любов, която й дава шанс да си изкупи прераждането, защото тя е рязала ръце и крака, казва Учителя: А слепите са вадили очи на другите, да изкупи, след време ще се върне, ще може да се роди с ръце и крака, дали ще избере Пътя на Бога, това е пак неин въпрос. Разбираш ли колко е важно да влязат някои, даже в жестоки прераждания? Да.

Въпрос: Добре, така ще го кажа. Какво Духовния свят, Божествения свят е вложил в солта, като чисто физическо явление? Винаги водата в моретата и океаните ли е била солена? На кого служи Истината от Висшия свят, тук на Земята?

Ами за света и за моретата солта е на място, защото ще се развият страшни сили без солта в моретата - чудовища. Изворът не трябва да е солен, извора ако се ръководи от Същества напреднали, но реките, моретата, те са неща, които търсят Бога. Изворът не търси, той е намерил, Изворът е Себепознание, и той няма нужда от сол, на високото ниво, той е обезсолен, тоест, истинската вода няма вкус, няма мирис, тя е Тайнствена Вода, разбира се, Дълбоката Вода е Любовта, тази вода, чистата е втората вода, нали.

Въпрос: Предпазва от, злото да не се развие?

Да, то и така се развива и в морето живеят страшни същества, но солта все пак предпазва, защото иначе при голямото гниене, жестокостта ще стане, тя поначало там е голяма, нали, ще стане свръх, нали, и има някаква мярка, един вид, слага някакъв капак, някакъв предел.

Въпрос: А тъмните, лошите хора имат ли инстинктивен страх от солта?

Ами тук вече зависи лично, някои може да имат, за някои е полезна, за някои не. Но не е въпроса до солта а до твоето състояние. И ако приемаш малко сол с Любов, всичко прието с Любов ти дава нещо, всичко направено с Любов увеличава Бога.

Въпрос: Значи, става въпрос за тази молитва: О, Велика Мистерия! Значи, О, Велика Мистерия, Ти Си Словото, излей Себе си! Като го казваме това нещо, моля Абсолюта да произнесе дълбоко вътре в мен - Тайно Слово, или имам предвид да тече Словото в нас Просто да тече под формата на Зикр? Смисъл, какво влагам като казвам молитвата, защото аз сега я казвам малко, рецитирам. Искаме да знаем, точно какво да вложим, каква е идеята, или и двете, защото, може и двете.

В тази молитва е вложено Дълбок Дух, нали. О, Велика Мистерия, тя, утре ще го чуете и на песен. Прекрасна песен, Страхотна, и я пее между другото изкуствен интелект, и така я пее с такава Душа, че много хиляди певци трябва да напуснат работа. Така фино, така красиво, ще, както и да е. Значи, ти трябва да усетиш, длъжен си да усетиш какво влагаш, ума си ли, сърцето си ли, Учителя казва: С ума и сърцето никога не може да вършиш Божията Воля. Това, на високо ниво, Божията Воля, защото умът е сянка на Духа, сърцето е сянка на Душата, но като ги пречистиш и овладееш, в ума ще се роди Духа, постепенно става, в Сърцето - Душата. Вече истинското Сърце - Сърцето на Сърцето. Фината Душа, страхотно нещо е Душата, Виждал съм я, както и да е. Само Бог, боговете не могат да направят такова нещо, нито Старците, това е скрития Бог и Абсолюта в Него. Значи, и механично да казваш старай се - прави усилия! Малки, искрени усилия, след време ще стане от Душа, след време от Дух, след време ще се научиш да изчезваш в Словото, не се притеснявай ако я казваш механично. Значи, някои спряха да се молят, защото аз казва механично не влагам. Духовете искат да ги откажат и след време ще стане още по-лошо, а когато се стараеш, след време даже казва Учителя: И механичната молитва помага. А след време тя ще стане духовна, Съкровена има степени, Божествена и има три степени Абсолютна, това са вече...

Въпрос: Да те питам нещо за механичните молитви като плюс някакъв, че те реално ти помагат да се освободиш от ума, може би?

Да, те са подготовка за освобождение от ума, и след време като станат силен навик. Има хора, които почти за всичко се молят, и той ума няма от къде да влезе, и все повече се заражда Душата и Духа, и това е, този постоянния Зикр, той ще отстрани ума от всякаква гледна точка, и той ще стане една бяла, един слуга ще стане на Душата и на Духа, защото той няма право да се меси в Съкровени работи. Той трябва да е слуга на Божията Воля, и това е целта на Зикр, да го овладее напълно, защото той е много коварен, измъква се, той внушава какви ли не неща, и някой път може да имитира правилни неща уж. Има хора казват: Чувствам, че това е правилно, само че паразитите влизат и в чувствата и в мислите, не само в мислите, и ти мислиш, че имаш Дълбоко Чувство, само че ако не си постигнал тази Дълбока Неизменна Любов, така фино може да бъдеш подведен и да си въобразиш нали, че си в Любовта, и след време, и аз съм имал такива случаи в няколко братя и сестри точно не помня за какво беше, но: Ами аз го чувствам и знам, че съм права. Ок - отстъпвам. След време такива събития се случиха, каза: Защо не ми каза? Аз не налагам, аз споделям, никакво налагане, и разбраха, че тяхното чувство в което вярваха, бяха изпълнени, това бяха други същества, сега, аз не мога да споря, изгубил съм го това, и да искам не мога - няма как! Защото тя истината е безспорна, и като се научиш да живееш в Учителя, с кого ще спориш? Нито с Него нито със себе си става, нито с другите, въобще спора... Истината се ражда в Дълбока Приемственост, никакъв спор!

Въпрос: Защо имаме ден и време?

Значи, и деня ни трябва и времето ни трябва, и илюзията ни трябва да познаем Реалността. Без контраст нали, както са много в астралния свят такива умрели, които не знаят къде са, какво правят в кой свят са, не знаят къде се движат, нямат различаване и трябва да минем през деня. Ние като се събудим сутрин нали: Добро утро. И вече си в сътворението, докато спиш, няма сътворение, нямаш ум, нямаш тяло, не знаеш дали си мъж или жена, при дълбокия сън как ще знаеш? Името си не знаеш, нямаш религия - нищо. Душа, чиста, свободна, пътуваща. Събуждаш се, едно добро утро, едно кафе и вече си в сътворението и си вършиш, изпратен си да, в деня, нали и деня и нощта ще се редуват докато накрая ги махнеш и двете и влезеш в - нито изгрев нито залез в Зората. Зората е Изначална, Мистична, нали, Дълбоката, нали, и ако направя някога нов Изгрев, ще се нарича Зора. Но, Учителя тогава е за Изгрева да ги събуди, целта му е била друга. Искам да ти кажа, че това е по закона на необходимост, за да познаем Дълбокото. После ще отпадне и деня и нощта, и злото и доброто ще отпаднат. Например един човек като заживее в Мистерията на Бездната, на Безкрая значи, там няма добро у зло, доброто не може да припари и ангелите, и злото не може, но то е в Дълбокия Покой, в Пълнотата, в Мистерията. Тези неща нито ангели, нито, всичко става, няма ден и нощ, не може да има, нали, те са нереални и тук временно играят някаква роля. За да ни упътят, нали. То има хора, които бъркат деня и нощта, и двете на някои помагат, на някои не помагат, но трябва да търсим Бога, а не дали ден и нощ, да не зависим от нали... Деня и нощта може да се изтълкуват и като този свят и онзи свят, и двата са, не са наши светове, нали, Бог е нашия, Учителя е нашия.

Въпрос: Защо са ни формите? Защо аз съм с тази форма?

Точно до формата е това, да. Формата е да познаеш, че нямаш форма, и някой път чрез любовта с друг човек може да познаеш своята несътвореност и да видиш, че да осъзнаеш Дълбоко, нали, и формата помага да се усещат хората като Души, ако са умствени хора става по-лошо нали. Но формата те води, защото някой път, когато си Душа, ти си лек. Няма форма, когато си в душата си, когато си в Духа, още по-леко, там ги няма и тези 33 грама, защото Духа е толкова фин, за това е създадена Душата като посредник, полуматериална 33 грама, нищо не е. И като влезе в тази лекота, няма форма, то е условна форма Душата, но във Висшия смисъл няма и тази Душа трябва да ни заведе в Духа. Тя е посредника между, Душата, между, към тялото и тогава, когато Душата се пречисти и стане Чисто Сърце, Сърцевина, тогава влиза Интуицията от Духа. Защото много е фин Духа, и той не може да предаде чрез интуиция директно в тялото, трябва му посредник - Душата. Тя е нито форма, нито безформено, но тя води към безформеното. Духът е, нали, чиста Безкрайност.

Въпрос: Можем ли един минал още веднъж да го преживеем?

То може и по време на прераждането. Колкото повече го мислим едно нещо. Да, някои мислят, че Абсолюта е недостъпен, а като мислиш много за Него, значи и Той мисли, и започваш да го създаваш с мисълта и Той от време на време има начин как да ти разкрие Дълбоки неща, и чрез бога, и чрез Учителя и чрез Себе си, и чрез Несътвореността, чрез Неведомост, нали и да ти даде Дълбоки, Мистични преживявания, които са, ги няма в този свят. И това е пак само по Пътя на Любовта, нали, това е единствения път, който, без Любов не можеш да припариш, Истинска Любов - нито в Бога, нито в Учителя, нито в Учението, нито в Мъдростта, нито в Истината. Тя е мярката от която се върви към, нали, защото Истина без Любов какво струва, или Мъдрост без Любов, и вяра без Любов? Тя вече е игра на ума, нали и много хора са попаднали в тази сфера, която е, защото като дойде Бог, той ще те пита: Имаш ли Любов? И там е важно, колко Любов имаш, и дали си смирен. Смирението е Страшна Мярка - говорили сме. Аз го смятам за Върховно качество, смирението, то е на една крачка до Нищото и вече Бог живее в Смирените, много лесно - Те са Едно. И ако иска Бог да помогне на някой човек, задължително го учи как да стане смирен, за да стане Негов инструмент, защото най-малкото възгордяване, в мига в който си помисля, че съм авторитет, някой ме смята, то е техен проблем. Аз да не се смятам в нито един миг, нито за Учител, нито, нека да ме наричат някой път. Като кажа, знам какво казвам, защото го казвам заради Бог и Учителя, не влагам нищо от себе си, и някой мислят че съм се изпуснал и аз тайно царувам, защото всичко е заради Бога и няма тука... Как можеш да бъдеш авторитет? Даже и Учителя на едно място казва: Няма никакъв Дънов - само Божията Воля. И за онзи случай там накрая на живота си, към края където казва Аз, за своето Учение - свърши се една микроскопическа работа. Това е силата на Учителя. Това е, не е измислено Смирение, това е Дълбоко Реално Смирение, за това Бог и Христос много са искали да влязат в Него, да позволи, и Той се е съединил, и за това е толкова Дълбоко Учението. Преди всичко се дължи на Смирението! Музика, Паневритмия са между другото. Тук е Тайната на Учителя, защото Смирението е Нищото, в което се работи заедно с Бог, с Абсолюта и с всички Йерархии, да, там е силата и там е всъщност Есенцията на Учението. Наряди, такова, да, приятно - далече от Истината! Да.

Въпрос: Да считам, че душата пътува и се учи горе в другия свят, в Божествения и Астралния или там, където е училището, защото имам чувството, нали и аз така последните години имам чувството, че последните години между един и два часа нещо се случва. След два някак си изведнъж ме събужда и примерно, имам някакви спомени, някакви преживявания и се случва винаги, да кажем в по-голям период от време, между 12 и 2, към 2 винаги нещо се случва, например, изкачваш стълбицата, случва се нещо в отговор например и някакво преживяване. Да считам ли, че това е едно отиване на Душата да учи, нали казваме, че Душата е и в нас, и в Божествения свят, нали слязъл си със...

Значи, има два момента. Единия е, продължавай да го правиш, от време на време тя ще се излъчва и ще се учи, и след време, когато постигнеш тази Огнена Любов, тази Огнена мисъл, там вече няма капка двойственост. Така ще го кажеш, че няма да имаш такива въпроси. Огнената мисъл, в нея няма двойственост, Огнената Любов, Божествената Любов. Там вече тя поначало се учи при всички положения, нали и ето вечер си легнал на леглото, душата ти странства на морето сънуваш нещо, някъде в някоя държава, нали, как е минала през стените? Тя за нея няма стени. Тя си пътува, тя се учи.

Ако се хванеш да тренираш говорене на Истината, да съблюдаваш, да бдиш над всяка дума, ти задължително ще казваш много лъжи. На месеца 2-3 такива полуистини, изпуснати дум, защото, обаче вече нямаш карма, защото си дал обет, да служиш, и тя те учи и не ти се записват грешките, вече те упътват в светлината, а не в кармата - това е разликата. Така, че не трябва да се притесниш, като някой път си изпуснал дума, обидил си, излъгал си, казваш - полувярно. Това е Школата, и след време на месеца ще правиш една грешка, после на 2-3 месеца, после на годината една грешка - Мъдреците така правят. За да може, даже на Мъдреците се изпраща от Висшия свят, да направят грешка, за да не се възгордеят, да ги предпази Бог, И забележи, аз ти говоря за Висшия свят, изпраща да стане грешка, изчислява събития - не нисшия свят! И след време вече ще ти стане навик и не можеш да лъжеш и да искаш. Но това е след много практическа работа. По принцип е по-хубаво ако човек иска съвет, а не ти да искаш да му наложиш. Всичко се оттренирва, с искрени усилия, и започва да се получава постепенно, и Духа на Истината започва да те учи. Даже аз навремето като се отказах от сладкото, така исках от много неща, но едното от тях беше сладкото, от всички изкушения на света, едно по едно тренировки, но, даже едно елементарно сладко, някакви пастички трябваше да тренирам, на седмицата един път, и почти целия ден взимах пасти, торти - за деня. През другото време не ям, после на две седмици, да не е рязко, знам хора, които се отказаха рязко от алкохола и се самоубиха, и много е опасно, нали. Плавно, стратегически, след време на месеца един път сладко един ден, на месеца, после на два-три месеца и в един момент видях, че това вече е детска игра, и бях посетил един а жена му сготвила накакво, пастички със захар, абе заповядай ама настояваше. Викам: Ако искаш повече да не стъпя в тази къща, веднага разбра за... Когато го тренираш, може да кажеш: Край! То е край, нали. А не да си играеш, нали, даже такова елементарно нещо, трябва някой път да го тренираш, елементарно, за да се сбогуваш нали, да не говорим за Дълбоки, неща.

Въпрос: Аз и това исках да попитам за изкушенията, как да ги победим?

Да, едно по едно ги хващаш и искаш Бог да те учи, Бог да ти помага, съответна формула, и постепенно.

Въпрос: То, всъщност Бог ги побеждава, не ние?

Той иска да е, да, заедно с нас. Той ни учи, обучава ни, грешки стават, и Той иска грешките, Той ти ги изпраща грешките, обаче той ти изчислява, защото ти ако си избереш грешките - лоша работа. Той ги изчислява, за да те научи и накрая Той ги побеждава, и вече става, както един музикант може да свири със затворени очи. Толкова е трениран, че може да си затвори очите...

Въпрос: И аз не пия алкохол, но много често попадам в компании в които, не бе, то за мое здраве една глътка. Аз много пъти попадам в ситуация в която си казвам, вместо да обяснявам на 30 човека всеки път, защо, какви са причините, ако това се случи, нещо болен ли съм, не съм ли, зле ли ми е, луд ли съм, казвам: Ок. Казвам нали: Господи прости ми, пийвам една глътка за здраве. С това нарушавам ли си, как да кажа, собственото си...

Да, ще ти кажа честно да. Аз имам подарени от много хора, коняк, ракия, вино. Скоро и аз поръчах едно вино с арония и тръстикова захар ли беше? Обаче строго вечер, сега някой път забравям да, макар, че стои до мен. Строго 4 глътки или два пъти по 4 глътки, които се равняват на една глътка. Много е ценно за дисциплината! Да не се отпускаш, просто като тренировка, правиш си с алкохола, правиш си шега, царуваш, ей така! Не могат да те накарат да пиеш, и по-хубаво е да пиеш по малко и да го владееш отколкото да не пиеш или да пиеш много, или се правиш на краен въздържател. Аз мога да го отрежа както си искам, както бях спрял кафето, но после, защото имам ниско кръвно и разбрах от Учителя, че то е лечебно, и че е лекарство, и разбрах, че мярката ми е 2 кафета на ден, и то второто може да е без кофеин, и си го правя по моя си начин с кокосова захар най-хубавата и както и да е няма значение и с малко нали, там оризово мляко, дребна работа - и то действа лечебно. Но бях го спрял, и може и без него, обаче видях, че помага и защо да не го допуснеш, и особено като го е казал Учителя. За вино е казал максимум 50 грама за тониране на кръвта. Обаче 50 грама ми е много, и 30 грама ми е много, но искам да кажа, аз мога да го махна въобще, обаче така, като го имам и като допускам два пъти по 4 глътки, те са мънички глътки - равняват се на една глътка, и хем си тренираш, хем нещо като профилактика накрая на вечерта. Да.

Въпрос: Имаше предвид че е дал обет, не че има проблем с алкохола, но въпроса е, че ако глътна една глътка, нарушава ли?

Значи обета, този обет не е разумен, защото някой път може да обидиш. Навремето като бях пиколо на Златни Пясъци, абе отказах се да взимам бакшиши, но един път от един германец ми даде, не обичах бакшишите, както и да е, и му отказах там и той ме заплю ли нещо обиди се и тогава разбрах, че правя някаква грешка и реших така да допускам, но да не искам вътрешно. Тренирах, бях пиколото, който беше известен, който не взимаше бакшиши, както и да е и след време ги взимах без да такова, и си купувах тетрадки там, имах си стая, бях спечелил доверието на Златни Пясъци, там бях пиколо години наред и си имах стая, където тетрадки, химикали и да си работя и да посрещам Изгрева, както и да е, но вътрешно не можех да търпя, както колегите. Оставя куфара и чака... аз бягах - пак не е правилно, нали. Тръгни си спокойно, всичко това се тренира, значи, по пътя на тези тренировки накрая пипваш мярката. Въпроса е да си искрен към себе си и към Бог и Учителя. Значи, обетът ти не е разумен, допусни го от време на време, но наистина, само няколко глътки, заради волята. Тя ще стане по-силна отколкото като не пиеш и си мислиш, че си въздържател, разбираш ли ме? Простичко е, да.

Въпрос: За хората, ако не искат съвет, да не даваме. Имаме ли право децата си да поучаваме? Примерно, им казваме: Ами това ако го направиш не е хубаво за теб? Имаме ли право?

Да, значи, ще ти кажа. Ако те слушат, и искат да те слушат и частично те питат или искат да те слушат - да. Ако не те слушат казва Учителя: Ще им говориш умствено, ще им даваш съвети: Господи, дай му светлина и разумност, научи го на правилния опит, научи го на правилния Път. Научи го да придобие Божествен опит, научи го да върви в твоя Пътя, или: Бог е Абсолютния Водач на моето дете във всички Негови Пътища - примерно. И това са по-дълбоки неща от съветите, но от време на време ако те пита, или чувстваш примерно: Мога ли да ти споделя нещо, искаш ли? И ако то иска, може по малко да му казваш, но по принцип хората по-възприемат вътрешните съвети и особено когато спят. Една майка така от Толбухин помогна много на синът си, като й казах да му изпраща докато спи, мисъл в третото око, че ще си намери работа, ще успее - той сега не може да се отърве от работа.

Въпрос: А като непрекъснато ме пита: Какво да правя? За всичко. Друг вариант, друг.

Ами, първо. Непрекъснато не може да те пита, тази дума трябва да я махнеш, защото ще влезеш след време в лъжата. Няма такъв, който ти по някое време спиш, по някое време не се виждате, нали и от тук трябва да започнеш да тренираш, и второ ако те пита често, ще кажеш: Научи се по-рядко да ме питаш, и по-разумно и по съществено, за да мога да ти отговарям по-дълбоко, но винаги с приятелски тон. Ще дойде един момент в който той ще разбере, че по-рядко трябва да те пита, ще разреди, иска - не иска, защото той няма да има избор. Всичко става това постепенно, за това трябва да имаме голямо Търпение към хората. Търпението означава - Силата на Любовта. Да очакваш нещата и те узряват, нали, и тогава ще те разбере даже и безумен човек.

Въпрос: Мисля, че понеже сте споменавали, че всеки от нас го чека по една Голгота, тежък скок, тежки изпитания и различни физически страдания. Как е редно да се мине през тях, за да не могат да ни напомнят за себе си в бъдещи животи отвъд закона на забравата? Има ли някакъв метод да не ги допускаме толкова и, физически страданията?

Страданията ли? Значи те и физическите и психическите. Чувал си Учителя е казвал: Ако ги отнемем , това е най-лошото нещо, което можем да направим. Там са ти скрити твоите уроци, точно, лично твоето израстване с тази специфична, специфично страдание, и както съм казал: Всеки човек трябва да направо строго определени грешки, от които ще израсне - той не може да ги избегне. И ако има чувство за вина, че ги прави - още по... Чувството за вина е много глупаво нещо. То са го въвели църквите и обществото като уж съвест, дълбоко погледнато човек не трябва да има съвест а трябва да има Чисто Съзнание - различаващо. Защото съвестта е, какво казва обществото и ти тогава не се съобразяваш с Бога. А Бог това ти е дал това страдание, за да направи скок в теб, заедно с теб. И ако ти слушаш гласът на страданието, вместо гласа на Любовта и на Учителя, нали - там ти е скокът! Искам да кажа, че Чистото съзнание ще ти даде разликата, защо страдаш, каква е целта на Бога, и така ще си съкратиш времето ако го приемеш с Любов. Ако не го приемеш с Любов това страдание, то ще се удължи, и в теб е ключа да го съкратиш, нали или да се разшири, да. Страданието е привилегия - казва Учителя. Издадохме цяла книга за страданието, като цяло много хора не я обичаха, защото самата тема такава изглежда, но това е много ценно нещо, никой, хората не могат да станат истински, без страдание и без болести в този свят. Просто щяха да станат много по-жестоки, а болестите как се справят с някои жестоки хора, аз съм наблюдавал, как го прави мек и внимателен и как все едно, така, чуди се както да каже, да не те обиди, а преди е бил опасен, нали. Има си болести, мачкат и смекчават. Здравето не може да направи такова нещо.

Въпрос: Не се ли изпъжда точно така Любовта в Душата чрез тези страдания? А от там някак си после, ако Душата излезе и има Любов от там вече и Духът...

Ако има Любов, тя ще издържи. Всъщност в нас издържа Бог! Ние мислим някой път: Издържах изпитанието. Не! Той в нас го издържа, заедно с нас, за да расте в нас, и пак трябва да внимаваме, нали: Аз издържах, аз постигнах, без външна помощ, без никой не ми е помагал. Многобройни същества са ти помагали, но не си ги видял - и видими и невидими са ти помагали! Добре, стига ли за днес? Една шега ще кажа накрая: Един лекар казал на пациента си: Пиете ли алкохол? Пия! На колко години сте? На 79. Много хубаво изглеждате! А не, това е от цигарите. В чистите шеги винаги има така една лека енергия свободна, тече си...