Древните Езици Залихир и Аразума. Елеазар Хараш за Древните Езици

Зов за Завръщане в собствената ни Древност

Древните Езици Залихир и Аразума

Зов за Завръщане в собствената ни Древност

Залихир вижда Финото, Тънкото – така е устроен той. Залихир се е родил от Внимателното Наблюдение. Той първо е живял в Тишината, а после е слязъл долу да я сподели.

Залихир е Тайна Писменост на Скрити Жреци. Залихир е Подадена Ръка от Древните Жреци, за да преодолеем себе си. В Залихир тече Потаен Поток от Мъдрост и Тишина. Разбереш ли тази Мъдрост, ще уловиш Тишината.

Има нещо в Залихир, както е в Древноегипетските йероглифи. Йероглифът те гледа, той те разбира, той те познава и чака ти сам да се познаеш. Залихир казва: „Ти можеш да ме разбереш, но трябва да станеш Махир – Мъдрец“. А това е човек, който е осмислил своите Действия и своята Тишина. По Пътя на Залихир ти събуждаш прелестта на своя Вечен и Безкраен Път. Залихир е роден в Древната епоха на Мъдростта.

Залихир е даден за Велико Вдъхновение, докато Аразума е даден за Велико Сливане. И двата Пътя водят до отделяне от световете. Залихир дарява Чисти Откровения, а Аразума те отделя от всичко. А тук, в Безкрая, си преизпълнен с Дълбинност.

В Залихир и Аразума няма място за Послания. Тук Пътят е Изначално Ясен. Тук е Пътят към Нищото, а Нищото е най-големият ужас за злото. Тук злото нищо не може да вземе.

Залихир и Аразума са Водители към Меравот – Древния, а в Меравот има друга Мистерия, която ни насочва неведомо към себе си. Залихир ще те подготви, Аразума ще те отвлече, а в Меравот нищо няма да остане от тебе. Това е Древното Възкресение. Тук ние се завръщаме в Пречистото Изначалие.

И двата Езика – Залихир и Аразума – водят в Дълбините на Древността, но го постигат по различен, но единен начин, защото и двата Езика са Жречески и в тях има слизане на Боговете. В Залихир са скрити повече Вдъхновението и Пътят, а в Аразума – Силата. И двата Езика са дълбоко проникновени. И Вдъхновението е Жезъл, и Силата е Жезъл.

И двата Езика са Възвишени, Сияйни и Лъчисти. Залихир свети с Вдъхнатия си Дух, а Аразума сияе като Слънце. Залихир е като Летяща Птица, а Аразума е като Летящ Вятър.

И в двата Езика има вселено Благоговение. И двата Езика са Път към Древното Състояние, което си остава Неизречено, но може да се преживее.

Тези Езици сами решават кого да приемат и кого да отдалечат от себе си, тъй като зад тях стоят Древни Наблюдатели – Богове и Жреци.

И в двата Езика има Думи, които загатват, че Безмълвието е Необяснимо Обяснение. И двата Езика помагат всеки да открие своята Божественост, своята Дълбина. Тези Езици не общуват със сътворени умствени същества. Те не са свързани с времето. Тук, в тези Езици, не се трупат знания. Тук се трупа Дух, но трябва да си приет от Истината.

Тези Древни Езици са повече Тишина, отколкото Думи. Те не търсят знанието, а Покоя. Двадесет и вторият Старец казва: „Ако не си постигнал Покоя, за какво ти е това, цялото знание на света и Вселената? А Покоят значи: далече от себе си и близо до Меравот. А след това се случва Реалната Близост със себе си, защото ние можем да проникнем в себе си само чрез Меравот и Истината. Тогава сме Същност, а не сътвореност“.

Древните Езици са Мястото на Мъдростта. Те даряват Чисто Древния Път, Пътя на Духа, докато човешките езици са земни – те удължават сътворението, ума и света; те ограбват Пътя. Древните Езици ни събуждат за себе си, а не за света. Те са Зов да се завърнем в Покоя и в собствената си Древност.

Тайната на Аразума е в това, че този Древен Език запалва най-тънкия Огън в човека, който е тайно скрит и в Сърцето и който се нарича от Жреците „Райра“ – „Скритият Камък от Огън“, „Скъпоценният Камък“ или още „Дишащият Камък“. Когато този Камък започне да диша, той запалва Диханието на Древността. И така Огънят в човека и Меравот – Древният – се докосват, сливат и разпознават. Ако е позволено, Райра може да запали цели светове и да ги превърне в Сияния.

Из Словото на Елеазар Хараш