Древните Езици са Мястото на Мъдростта. Из Словото на Елеазар Хараш

person Публикувано от: Петя Любомирова list в: Статии на: comment Коментирайте: 0 favorite Видяна: 3641

Когато Любовта е била Бездна, това е било състоянието на Праезика

Древните Езици са Мястото на Мъдростта. Те даряват Чисто Древния Път, Пътя на Духа

 

Праезикът е Богоподобие. Праезикът е съхранен в Любовта, в Неизменната Любов, в своята Дълбина. Той е повече символен Език, отколкото изреченост.

Когато Любовта е била Бездна, това е било състоянието на Праезика. Любовта е била Праезикът на Изначалното Древно човечество – Богоподобните.

 

Праезикът Ватанан е Древносияещ Език, както е идеята, дадена от Учителя: „Евера, сан зи“.

 

Праезикът е Земята на Боговете, Земята на Неизменността.

 

Някога човекът е владеел Праезика, но казвайки само една лъжа, и той, казва Учителя, вече е изпуснал Същността и е влязъл в човешките мъртви езици.

 

Днес Праезикът е нещо, дълбоко заровено в Петото съзнание на човека.

 

Същността на Древността е Истинно говорене и Свято Безмълвие.

 

Да говориш на тези Древни Езици, то е да говориш като Прасветлината.

 

Ватанската Дума Айхама, или Аум, е основата на Скритото Единно Богочовечество. Ватанан си има своя азбука, но той е отвъд нея. Чистите Изначални Думи са Безкраен Ефир, те са единни с Безпределието. Единен с Безпределието е само човекът на Неизменната Любов.

 

Ватанан е символ. Ватанан е Любовта като Древност, защото Любовта е Първичен Език – тя говори с Присъствието си, което е отвъд Думите. За да разбереш това, сам Древният трябва да ти е дал Дълбинното Чувство на Любовта. Всички тези, които са изгубили тази Любов, това Древно Чувство на Праизобилие, което е Скритото Царство Божие – в тях нещо е било умъртвено и те са изгубили Праезика. Така от Древен Свещен Разум човекът е влязъл в ума, в умствено разстройство, наречено по-късно човешки език.

 

Праезикът сам по себе си е Висш порядък. Ватанан като Изначална Любов, това е Говорът от Прасветлина. Това е Езикът на Древното Пречисто Съзнание.

 

Праезикът носи в себе си Свещения Подход към живота. Праезикът е Говор на Пълнотата, на Древната Любов, на Преизобилното Чувство към Бога. Днес молитвата и благодарността напомнят като следи, като ехо за нещото, останало от Праезика. Тези усърдни молитви все някога ще възкресят Праезика на Любовта, която тогава е говорела древночисто, живо, съзнателно и същностно.

 

Тези, които са съхранили и познали Праезика, те са станали Богове – Благоподобия. Те са Древният народ, наречен още Царството Божие. Умението да слушаш Праезика, е умението да чуеш Неизреченото Измерение, умението да чуеш Тънката Недоизказаност.

 

Когато Рмоахали слуша, той чува тънката недоизказаност, или Посланието на своя Учител – Духа, скрит в Словото.

 

Ще дойде ден, когато Изначалното, Дълбинното Чувство на Любовта ще направи пробив в съзнанието на човека и човекът ще си възвърне Праезика. Думата Любов – Девайра – изначално е означавала „Давам Същността Си“. Това е и най-древното качество на Бога. Някога в Древността Си Бог ни е дал Същността Си, но по-късно ние сме поискали нещо друго и сме Го изгубили.

 

Ватанан е Пречистото Съзнание - 5-тото Съзнание,

 

Искрата, Есенцията, Ядрото.

 

Праезикът в най-дълбокия Смисъл, това е Абсолютната Истина. Праезикът е едновременно Съвършено Слово и Висша Тишина. Там е скрита Върховната Неизреченост.

 

Древните Езици ни събуждат за себе си, а не за света. Те са Зов да се завърнем в Покоя и в собствената си Древност.

 

Древни Езици са повече Тишина, отколкото Думи. Те не търсят знанието, а Покоя...далече от себе си и близо до Меравот. А след това се случва(после иде) Реалната Близост със себе си, защото ние можем да проникнем в себе си само чрез Меравот и Истината. Тогава сме Същност, а не сътвореност“.

 

Древните Езици са Мястото на Мъдростта. Те даряват Чисто Древния Път, Пътя на Духа.

 

Днес Праезикът е нещо, дълбоко заровено в Петото съзнание на човека.

 

...Аразума сияе като Слънце...Той е Летящ Вятър

 

Тайната на Аразума...Древен Език запалва най-тънкия Огън в човека, който е тайно скрит и в Сърцето...nariàn от Жреците „Райра“ – „Скритият Камък от Огън“, „Скъпоценният Камък“ или още „Дишащият Камък“. Когато този Камък започне да диша, той запалва Диханието на Древността. И...Огънят в човека и Меравот – Древният – се докосват, сливат и разпознават. Ако е позволено, Райра може да запали цели светове и да ги превърне в Сияния.

Из Словото на Елеазар Хараш

Коментари

Без коментари в момента!

Оставете вашия коментар

Неделя Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
  • Регистрация

Регистрирайте профил

Вече имате акаунт?
Влезте вместо това Или Забравена парола