Лилит в митологията: Обективно изследване

Не веригите ще ме задържат, а само волята. Избирам да бъда свободна от всичко, което ограничава душата

Лилит в митологията: Обективно изследване

Някога Адам имал и друга една жена… Наричат я Лилита… Не знаете от какво Бог я е направил, няма да ви разправям. Ева я направил от реброто на Адам. (113/стр. 101)

Но още като Бог направил Адам, той съгрешил. Адам сгрешил още като пожелал да има жена. Той имаше една жена в себе си, но пожела да има още една. И така станаха му две жени, вследствие на което той съгреши. Човек не може да прокопса с две жени. Дали това е вярно, но така говори преданието. Първата жена на Адама се казвала Лилита, а втората – Ева. Тези две жени се разсърдили, казва преданието. (107/стр. 498)

Адам не харесвал първата си жена – тя е била много сприхава, постоянно се карала, намирала му недостатъци. Тя била много учена и постоянно казвала на Адама: „Ти няма ли да се занимаваш малко с по други научни работи?“. Пос­тоянно го учила какво да прави. Той не бил свободен от първата си жена. Той се обърнал към Господа и казал: „Господи, дай ми нещо по-близо до сърцето“. И Господ му дал нещо по-близо на сърцето: Той създаде Ева, която била много красива и обичала Адама. Първата му жена постоянно го учила, а втората го обичала, но като обичала него, тя започнала да обича и други. Като се намерил в чудо, Адам си казал: „Не зная дали Господ така създаде света, или аз криво Го разбрах“.

(107/стр. 498-499)

Сега у вас може да се яви противоречието защо Господ е допуснал тези работи (с грехопадението на жената). Като минат хиляди години, тогава ще ви говоря защо Господ е допуснал това. Този въпрос и аз не съм разрешил, и аз го изследвам. Донякъде съм дошъл. Той е един толкова сложен въпрос, толкова тънък, че и аз дори нямам мнение за него. Сега всички си дават мнението, говорят за жената; но аз казвам, че това, което казват за жената, не е вярно. Това още не е Жената. Има едно предание, според което се казва, че не е съгрешила Ева, но някоя си Лилит… И че тогава Бог изпъдил Адама от Рая за многоженство. Това е предание, което не трябва да се разпространява. Казва се, че тази Лилит морила всички деца, затова умирали децата на съвременните хора; тя ги душила. Така казва преданието, а дали е вярно, или не, аз нямам мнение. (107/стр. 51-52)

Ще ви приведа един пример от Древността. Безерба, един от царете на Древността, имал дъщеря Лилита, която страстно обичала цветята, голяма любителка била, но била много жестока; не се знае дали е съществувала по-жестока мома от нея – тъй хроникира окултната наука. Тя никога не поливала своите цветя с обикновена вода, но заповядвала да довеждат хубави млади момичета и да ги бият, та като плачат, със сълзите им да се поливат цветята. Тъй поливала тя своите любимци цветя – със сълзите на младите девойки. Тези цветя били отлични, най-хубавите в царството, но младите моми в столицата знаели колко скъпо костват. (34/стр. 439)

Сега да ви приведа и един български анекдот. Може да се обясни една Идея. Един българин се оженил за една много лоша жена – толкоз лоша, че му побеляла главата. Един ден отиват на кладенеца и той казва: „Не стой на кладенеца, ще паднеш вътре“. „Не е твоя работа.“ Казва : „Макар че си лоша, трябваш ми. Ще паднеш“. А тя казва: „Ще падна“ и влиза вътре. „Нали ти казах, че ще паднеш.“ След половин час гледа, че от кладенеца излиза един дявол – побелял, всичката козина му станала бяла. Пита го защо бяга. „Тук влезе една жена и за половин час ми побеляха космите. Такова лошо същество не бях виждал. Бягам да се освободя, да не ми дотяга.“… Сега няма да кажа името на тази жена. Аз ще я кръстя: „Лилита, която налита“.

(134/стр. 49-50)

Като каже човек: „Лилита иде“, всичко бяга. И дяволът се учудил, че побелял. Дяволите, дето побеляват, ги е страх. Белият цвят за тях е най-голямото страдание. Казвам сега: Лилита – новата форма, която трябва да признаете. Щом дойде един лош дух във вас, кажете: „Любовта иде!“. (134/стр. 50)

Из „Учителя – Древните Богове и падението“

Съвременна интерпретация.

Лилит е една от най-мистичните и противоречиви фигури в древната митология и религиозни текстове, особено в еврейската традиция. Тя е спомената в текстове като Талмуда, Мидрашите, както и в по-късни кабалистични и мистични писания. Лилит има различни аспекти и интерпретации, които я свързват както с древни месопотамски вярвания, така и с концепциите за бунт и женска сила.

1. Произход на Лилит

• Месопотамски корени: Лилит е била почитана като демонична фигура в месопотамската митология, където е свързвана със нощта, пустинята и бурите. В тези вярвания тя е демон на вятъра и също така е асоциирана с неконтролируемата женска сила и сексуалност.

• Еврейски митове: В еврейската традиция Лилит често се разглежда като първата жена на Адам, създадена заедно с него от земята. В легендите тя отказва да се подчинява на Адам и напуска Едемската градина, след което става демон. Тя е особено свързана с суккубите и демоничните жени, които изкушават мъжете.

2. Лилит в Талмуда и Мидрашите

• В Талмуда Лилит е описана като демон, който застрашава новородени деца, особено момчета. Вярвало се е, че тя напада бебета, когато са уязвими. Традицията казва, че новородените момчета са особено податливи на нейните атаки в първите осем дни от живота си, преди да бъдат обрязани.

• В мидрашите, по-конкретно в текста Алфабетът на Бен-Сира (около 800 г. сл. Хр.), Лилит е разказана като първата съпруга на Адам. Според този разказ, Лилит напуска Едем, защото отказва да се подчини на Адам, тъй като вярва, че те са равни, тъй като и двамата са създадени от земята. След това тя става свързана с демоничните сили.

3. Лилит в Кабала

• В Кабала, Лилит има дълбока и мистична роля. Тя е представена като част от тъмната страна на света, свързана с Ситра Ахра (другата страна), т.е. противоположността на божествената светлина. В Кабала Лилит често е разглеждана като съпруга на Самаел, ангел на тъмнината. Тяхната връзка символизира унищожителните сили, които действат в света, но същевременно те съществуват като необходим баланс на божествените сили.

4. Модерни интерпретации на Лилит

• В съвременната култура Лилит често е символ на женската еманципация и независимост. Тя е възприемана като фигура на бунт срещу патриархалните структури и ролята на жената като подчинена. Много феминистки движения и съвременни интерпретации я представят като положителен символ на женската сила и сексуалност.

• Лилит се появява и в различни произведения на литературата, изкуството и популярната култура, включително в комикси, филми и музика. В някои случаи тя е представена като антагонист, а в други като фигура на сила и самостоятелност.

5. Лилит в мистицизма

• Лилит е свързвана с черната луна в астрологията, която е символ на скритите аспекти на човешката природа, сексуалността и тъмните страни на съществуването. Тя е възприемана като проявление на тъмната страна на женската енергия и като символ на неконтролираната свобода.

Цитати от Лилит:

1. „Аз не се подчинявам на закони. Аз самата съм закон. Моята същност е вечна борба за свобода и отказ от подчинение.“

2. „Напускам, защото не съм родена за робство. Моята свобода е моята същност.“

3. „Моето място е сред нощта и ветровете, където намирам истинската си сила.“

4. „Аз не съм злодейка, аз съм тази, която не се подчинява на никого. Аз съм сама на себе си господарка.“

5. „Никога няма да следвам път, който не съм избрала сама.“

6. „Аз не съм сянка, аз съм светлина, отразена от луната. Моята природа е двойствена, но неукротима.“

7. „Няма по-висш закон от този, който самата аз установявам в сърцето си.“

8. „Аз съм гласът на вятъра и дъхът на нощта. В моите думи може да се чуе ехото на стария свят.“

9. „Ще дойда, когато нощта е в разгара си. Там, където няма страх, там ще бъда и аз.“

10. „Моето място е там, където е свободата, където няма нито вериги, нито граници за душата.“

11. „Аз не принадлежа на никого, и никой не може да заключи моята душа. Аз съм вятърът, който скита през нощите.“

12. „Аз винаги съм била там, където тъмнината и светлината се срещат. Моето място е между тях, където няма закони и граници.“

13. „Аз не моля за прошка за своите постъпки. Следвам само своя път, който ме води през нощта и бурята.“

14. „Не веригите ще ме задържат, а само волята. Избирам да бъда свободна от всичко, което ограничава душата.“

15. „Аз съществувам отвъд времето и пространството. Моята душа е вечна, както е вечен светът, който беше преди всичко.“

16. „Аз съм това, което не може да бъде укротено. Моята сила е в моя вечен жажда за свобода.“

17. „Моят живот не е покорство. Аз вървя по своя път, и никой не може да ме спре.“

18. „Аз съм нощно цвете, което разцъфтява само в тъмнината. Светлината не може да събуди моята душа.“

19. „Аз съм свободна като диво животно. Живея в собствената си сянка, и никой не може да отнеме моята свобода.“

20. „Моята сила е в мрака и тишината. Само в тях мога да намеря истинското си лице.“

21. „Аз не се страхувам от нощта, защото съм нейно дете. Душата ми е напоена с тъмнина и свобода.“

22. „Аз не принадлежа към света на земните правила. Моето място е сред ветровете и сенките.“

23. „Аз съм тази, която танцува с ветровете. Душата ми не познава окови и не признава граници.“

24. „Аз живея между тъмнината и светлината. Моята съдба е вечен търсеж на свободата.“

25. „Аз съм нощният вятър, който носи промени. Там, където съм аз, няма нищо постоянно.“

26. „Моят живот е безкраен поток. Нищо не може да ме задържи, освен моята собствена воля.“

27. „Моята природа е тъмнина и светлина. Аз съществувам на границата между световете.“

28. „Душата ми е свободна като дивите зверове в нощта. Аз не се подчинявам на ничия воля, освен на своята.“

29. „Аз съм тази, която живее на границата на световете. Вечно търся своята истинска същност.“

30. „Моята същност е вечна свобода. Аз не познавам вериги и не признавам граници.“