ВЪПРОСИ НА ДЕЦАТА КЪМ ЕЛЕАЗАР – ЧАСТ 9
ЕЛЕАЗАР ХАРАШ – КЪДЕ ОТИВА СВЕТЛИНАТА, КОГАТО Е ТЪМНО? ЗАЩО НЕ СЕ РАЗБИРАМЕ С ОЧИ? ЗВУЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ, ТЕ ВИНАГИ ЛИ КАЗВАТ ИСТИНАТА? 19.05.2024
ВЪПРОСИТЕ НА АНТОНИ
Въпроси на децата към Елеазар Част 9
-Всичко, защото е от сърце - за какво ти е думи? Там се е гледало това, състоянието, преди думите нали...
-Да започнем с една формула.
-Да, да.
-Коя да направим?
-Която идва отвътре.
-"Учителя да движи."
-Да, да...
-Здравейте, приятели. Днес е деветата част от нашата поредица: Въпроси на децата към Елеазар. Днес продължаваме с въпросите на Антони, на седем години, той има три много Mистични въпроса, но преди това, да попитаме Елеазар: Какво трябва да направи една Душа, за да се роди близо до теб и Учителя в следващия си живот, за да следва Истината с ново усърдие и с ново вдъхновение?
-Да, не се знае дали Душата може да направи нещо. Туй, което го прави, е Божията Воля, а Той знае изначалните отношения на Душите и Той подтиква. Той отвътре знае коя Душа при коя трябва да отиде - независимо дали е карма, или по Дихарма. Бог ръководи.
-Да, а можем ли да кажем, че се движим на ята и когато Учителя ни призове, ние се събираме заедно?
-На групи се движим и като сме пръснати, пак сме на групи. Защото всеки, който работи върху себе си, той вече участва в тази единна група, която... И не е необходимо - сега всеки трябва да работи главно със себе си и в малък кръг от хора, за да може да е концентриран. Големите групи разпръскват.
-Да, а когато Учителя призове – това как се различава, че има призив от Учителя?
-Не, то просто тръгваш, просто изпълняваш.
-Да.
-Няма двойственост, няма, няма въпроси, няма „дали“ - направо тръгваш и изпълняваш.
-А когато хората са събрани по Призив от Учителя, има ли някакъв знак, по който може това да се разпознае?
-Ами знакът е, ако са във Велико Единство, хармония.
-Да, благодаря ти. Продължаваме с въпросите на Антони и ето първият негов въпрос: Къде отива светлината, когато е тъмно?
-Сега, първо, ние се видяхме с Антони скоро.
-Много красиви очи има малкият.
-Много така, много красива Душа. Майка му е много напреднала Душа и тя туй, което каза: „Аз го обичам и с Божия Любов, и с Абсолютна Любов“ – не преувеличава, защото я познавам. Тя има нещо много предано, силна Душа - такава чудна, както и да е... И той се така допря до мене с главичката, така приятелски, така дойде за малко - много фина Душица, както и да е...Значи, къде отива светлината, когато е тъмно? Ако сме в Бога, има само Бог и няма светлина и тъмнина, няма двойственост. Бог е казал: „Да бъде светлина“. Тъмнината вече е била. Тя е съществувала, тя е Древна Скритост на Бога, докато светлината е ограничена. „Да бъде“ означава: излизане навън в ограничение, в съществуване. Тъмнината е Изначална Осветеност и Скритост на Бога. Тя съществува само като идея, иначе я няма и затова в тъмнината има скрит Покой. В тъмнината има уют и затова, когато лягаш да спиш, угасваш ограничението, наречено „светлина“. В тъмнината има Скритост, има Истина. Истината е в тъмнината на Скритостта и Уединението. Всеки трябва да освети своята тъмнина, която е невежеството, всъщност. В тъмнината Христос възкръсна, защото е Чист Дух. Той възкръсна в Скритостта на Бога и показа, че няма тъмнина. Дионисий го нарича Божественият мрак. В Божествения мрак светлината е бедна. Тъмнината има Тайна Вътрешна Мисия. Вторият Старец казва: „Тъмнината е Светилище за Чистите Духове, тя е Древна Скрита Земя“. Христос се извиси в тъмнината на Голгота - привидната тъмнина. Дионисий Ареопагит казва: „Истинската Тъмнина е Божествен Мрак, който е неизвестен за хората“. Иначе означава „Ослепителна Светлина“ този Божествен Мрак - и хората не могат да го понесат, и затова мислят, че е тъмнина. Това вторият въпрос ли е: Защо не се разбираме с очи?
-Да, да, то е вторият въпрос. Значи, искаш да кажеш, че тъмнината винаги е била, а светлината е трябвало да бъде призована и създадена?
-Тъмнината означава Скритостта. Този Божествен Мрак винаги е бил и Бог е вътре скрит и чака да се завърнат хората в Ослепителната Светлина, преведено. Но това е було, така се нарича, но Словото не може да изрази Истината - то е бедно, в сравнение с Истината е бедно.
-А кой е подходът?
-Някой път може да преживееш нещо Прасъкровено - отпада всяко Слово, няма... Много неща не са казани, които са преживяни... И аз имам такива преживявания. И той, Николай Райнов, казва: „Никакво перо няма за тези неща“ – извън Библия, извън Писание. И Дълбоките неща са точно такива – Неизразими. Тези, дето са изразени в Библията, са обедняли.
-А подходът, когато срещнеш този голям Мрак, какъв е, за да може да видиш Ослепителна Светлина зад него?
-Ами Истината в тебе е подходът.
-Да.
-Това е подходът на Безкрая, на Духа.
-Страхотно.
-Да, нещо като подход без подход, без действие - тоест пряко проникване.
-Вторият въпрос на Антони: Защо не се разбираме с очи?
-Защото Бог не е влязъл да живее в нашите очи. Ние гледаме със себе си – чрез кармата си, чрез ограничението си, чрез ограничената светлина. Очите са жива материя на Слънцето, на Слънчевия Дух. Без Духовна Чистота ние нямаме очи, нямаме очи. Да гледаш, не е виждане. „Да виждаш“ означава: да разглеждаш нещата с Очите на Бога и на Учителя, и на Истината. Очите са прозорци на съзнанието и познанието. Хората се гледат, за да открият някаква информация и знание в очите, нещо скрито, но това е само бедно гледане. Защото само Любовта е Виждаща. Чрез Любовта Виждащият е Бог. Малко отклонение ще направя - за Фондацията искам да кажа нещо, защото там също има дълбоко невиждане. Значи, тази Фондация се ръководи тотално от Учителя и от мене, главно от Учителя. Ние ще направим три неща, които хората не знаят въобще. Двете никога няма да се изрекат нали, защото това е дълбока... Значи, ти и сестричката ти, Денито и много други... много съм доволен - в смисъл, че има едно, тече едно пречистване, едно смиряване, едно... То е процес, още много работа има, но става въпрос, че... Много важно нещо е туй, не да ви хваля, нямам такава идея нали... Доволен съм, казано накратко, и Учителя е доволен. Той, Учителя, държи на постепенното изправление - не на такива бързи, изхвърлящи неща нали... Значи, три неща са Абсолютни - двете не се споделят, едното донякъде ще го споделя. Значи, кармите на многобройни Души, става въпрос за стотици хиляди, ще бъдат смекчени от 50 до 70%. Това са малките неща, които може да се кажат, и ние с Учителя ги правим тайно. Другото е, че тези души, които имат голямо смирение и послушание до смърт – има около 15, но те ще дойдат много още; аз знам, че са много – те ще получат нещо по-дълбоко, ще навлязат, тайно ще бъдат вкарани в Прасветлината и така нататък... И всичко друго не може да се изрече. И всичко туй, което го изнасяме, няма идея за рейтинг, за авторитет... Защото е страшно невежество. От години наред съм го изхвърлял туй. Понеже, ако искаш рейтинг или да си авторитет, ти си нарушил Свещения Закон на Бог и Учителя. Означава, че ти вече си умрял, просто е свършено. А тези неща са скрити между мене и Учителя, ще се върна за очите. Значи, Фондацията ще направи тайни неща, без показ, и абсолютно не държи на уважение на хората или на неуважение. Ще има такива, които са благодарни за кармите си, други няма да са благодарни. Абсолютно отхвърлени са и двете неща, защото Лао Дзъ казва: „Ако чакаш хората да те уважават, нямаш Дао, нямаш Център“ – вече ти си в капитална грешка, нали... Както, ако искам рейтинг, аз вече съм поставил Бог и Учителя на второ място. Ако искам рейтинг, аз съм обречен. Означава, че в туй Учение една погрешна стъпка и знам какво коства, защото тези неща ги знам още от ученическите си години. Славата още навремето разбрах, че е огромен боклук. Това е, който иска да се прослави, то е не само его, то е обреченост - дори и в хубав смисъл да искаш да се прославиш, пак е голяма грешка. Но тез, радвам се, че ги разбрах още в ученически години, и сега да не си губя времето. Така, значи да се върна за очите... Учителя казва: „Този, Който направи очите, не вижда ли? Вижда, но Господ вижда без очи и говори без уста, без да има уста“ – остава ограничение. Учителя казва: „С Чисти Очи трябва да гледаш нещата“, тоест с Бог, а не като критика и съдия. Тогава се проваляш и тогава гледаш, без да виждаш. Гледай си с очите, но с Чистото си Съзнание. Темата за очите е дълга, тук само я загатнах нали... И затова е важно: критиката пречи на очите, а освен туй тя е... често гледа чрез кармата, друга грешка нали... Гледа се само с Погледа на Бог, Учителя, на Любовта, това е гледането. Другото е трагично. Да.
-Да, а, Петьо, би ли споделил: тези сили, които се опитаха да обявят Фондацията за фалшива, че не е реална, те откъде идват?
-Не, те не ни интересуват, те са... даже не мога да ги нарека тъмни сили, те си вървят по някакъв свой път, който си е кармичен. Но не ни интересуват, защото ние сме концентрирани да направим Тайно Добро и Дълбинно Добро. Туй, което казах, е Тайно Добро - то е донякъде само... Онуй Дълбинно Добро е страхотно, то е между мене и Учителя. Затуй фондацията е ценна, иначе за мен нямаше да има цена. И то е, не е даже безвъзмездно, даже не е чисто, то спада към Свръхчистота, която пак не може да се обясни.
-Това, което тя дарява?
-Да, да, което ще даде на Душите.
-Да, благодаря ти. И така, последният въпрос на Антони: Звуците ми говорят, те винаги ли казват Истината?
-Когато Бог влезе в тебе, звукът се изяснява, защото всички звуци са Негови. Те излизат от Него, от Неговата Скритост. Въпросът е: Къде сме ние - в себе си или в Него? Когато сме в себе си, си въобразяваме. Един път чух един особен звук на гълъб и видях, че той плаче; и огледах се, ослушах се, и той беше попаднал – между блоковете нали има едни тръби, ей така, и той беше влязъл отгоре вътре, незнайно как – и застанал така хоризонтално, той трябва или надолу да падне и да се удари, или нагоре... Пущаш формула и не знам как излезе, изчезна, излетя нали... Но нашата работа е ние да направим своето си и винаги се тръгва със Словото, защото Бог е в Словото нали... И чрез Словото Той вече влиза в крилата, влиза във... успокоява го първо, защото той се тревожеше там, както и да е...
-А каква подходяща формула може да се каже в такъв момент?
-Тя идва в момента, спонтанно нали, но... Господи, помогни на - елементарно може да е - помогни на този гълъб по най-хубавия начин.
-Да.
-Случвало се е врабчета да падат там и... даваш им част от енергията си, която е Божия Енергия на Словото, и Словото ги упътва.
-А трябва ли да се тревожиш за тях? Ти изпитваш ли тревога за тях в такъв момент?
-Не, правиш формула, защото формула с тревога не е формула. Значи, Истинската вяра, тя прави формули, но няма безпокойство, защото Библията казва: „Ти, като вярваш, трябва да вярваш така, че все едно нещата са станали, а не ще стават“... Предварително са станали и после те се оформят като процес.
-Тоест формулите не предполагат да се влага тревожност в тях?
-Който кара формули, трябва да ги изключи (тревогите). Защото умът се опитва чрез тревога да потиска и да пречи, да забавя нещата.
-Да, благодаря ти.
-Четвъртият (въпрос) на Пресияна?
-Да, на Пресияна, да това беше за звуците. И да, имаме въпрос от разговора ни през април от майката, Пресияна. Аз ще го прочета: „От известно време си задавам вътрешно въпроса: Достатъчна ли е Абсолютната ми Любов към моето дете, за да внедря Бог в неговия Път?“.
-Да, значи, аз ти казах: познавам я тази Душа, тя скоро даже пак идва, това е Дълбока Душа и скрито е много Чиста. Отговорът е: Ако Любовта е Абсолютна, това е всичко; ако е Божия, това е достатъчно; ако е полудуховна, не е достатъчно. Но тя е силна Душа. В първите два случая действат Абсолютът и Бог. (Към Пресияна): Познавам те, не се безпокой за кармата, ти правиш скок в развитието. За тебе не се тревожа, ти си чудна Душа. Туй е.
-Прекрасно. Да, и следващия месец да кажем, че ще ни гостува отново Сияйна със своите въпроси. Те ще бъдат четири, ти ги одобри.
-Да, да, Безкрайната Сияйна.
-Безкрайната Сияйна... Да, и един от тях е: Как Бог или Абсолютът направиха Първия Старец?
-Да, да.
-Ще отговорим ли?
-Да, да, да.
-Но отговорът на Елеазар на този и други въпроси в следващия ни разговор и благодарим на всички за вниманието и до скоро.
-Да, да.
-Благодаря ти.